Преди няколко месеца на форум под патронажа на премиера Станишев синдикатите предложиха, вместо да се намаляват осигуровките, влизащи в държавната пенсионна система, да се замрази (уж временно) пенсионната реформа. С други думи - да се намалят или отменят вноските в частните фондове по т. нар. втори стълб на пенсионната система - допълнителното задължително осигуряване. Такава теза разви Димитър Манолов от КТ "Подкрепа" в статия във в. "Сега" отпреди седмица. За мен тя е напълно неприемлива.

Първо, от години синдикатите са против реформите и пенсионната реформа в частност. Например преди няколко години, когато социалистите увеличиха влиянието си и влязоха във властта, синдикатите им предлагаха изцяло да се откажат от изграждането на системата с три стълба - познатото обществено осигуряване плюс двете нови, задължителното допълнително и доброволното. Сегашната тактика да се представи това като "временна" и "антикризисна" идея е просто друг начин да постигнат същата цел.

Трябва да сме наясно, че кризата се бори с повече реформи, а не със спиране на реформите. Просперитетът няма да се случи, ако се отказваме от реформи. Да не забравяме, България е най-бедната страна от ЕС, защото най-малко е напреднала с модернизацията (от гледна точка на икономика, бизнес среда, институции, пенсионна система, образование и пр.). Понеже сме най-изостанали, трябва по-бързо да настигаме, а не да се консервираме в сегашното състояние.

Второ, ако си припомним една от основните причини за кризата - това са



свръхзадлъжняването и малкото спестявания



на домакинствата в САЩ. Българите също не се славят с висока спестовност, а на практика вторият стълб на пенсионната система е един от начините да се увеличава нормата на спестяване. Ако се откажем от него, ще се движим точно в обратната посока, към по-малко спестявания.

Инвестициите се финансират със спестявания. Колкото по-малко спестявания има в една страна, толкова по-малко инвестиции може да се финансират със собствени средства. През последните няколко години това не беше особен проблем, защото в България влизаха чужди капитали под формата на чужди инвестиции и кредити. Но както ни показва тази криза, капиталовите потоци от чужбина са много променливи и могат изцяло да спрат поради събития, които нямат нищо общо с местната икономика, а кредитите (особено краткосрочните) могат и бързо да бъдат изтеглени.

Местните спестявания са важни за дългосрочния икономически растеж, а страните с най-напреднала пенсионна реформа имат по-добри икономически резултати (България е особено изостанала с тази реформа). С други думи, това е още един аргумент за повече местни спестявания, с които да се финансират инвестициите.

Трето, ако погледнем къде инвестират пенсионните фондове, ще видим, че в момента голяма част от новите им ресурси отиват в депозити в банки, защото лихвените нива са изгодни. С други думи, пенсионните фондове осигуряват стотици милиони на банковата система в момент, в който притокът на чуждо финансиране към банките е спрял. Ако този източник бъде отрязан чрез спиране на вноските за втория стълб, банковото финансиране ще стане още по-оскъдно от сега, а



лихвите по кредитите ще се покачат



още повече. Колко може да се качат лихвите, показва примерът на страни от региона, които са по-тежко ударени от кризата и имат по-малък достъп до финансиране, въпреки че са сключили споразумения с МВФ. Там лихви от 20-25% не са изключение.

Четвърто, от макроикономическа гледна точка дефицитът по текущата сметка се поражда именно заради липсата на достатъчно местни спестявания, които да финансират инвестициите в страната. В Китай например няма дефицит по текущата сметка въпреки големите инвестиции - просто защото китайците спестяват много. Много от хората, които се страхуват от дефицита по текущата сметка, подхождат счетоводно към него и смятат, че той може да се намали чрез насърчаване на износа. Нищо подобно, докато българите спестяват малко, а в страната се инвестира много, винаги ще има дефицит по текущата сметка. Затова, който иска наистина да се бори с този дисбаланс, трябва да потърси стимули за спестявания в страната - и да въведе нови насърчения, а не да реже втория стълб на пенсионната система, който реално натрупва спестявания.

Пето, синдикатите по традиция защитават държавната пенсионна система, държавната здравна каса, държавните предприятия и т.н. Повечето работници в страната обаче от години се трудят в частния сектор и едва ли им липсва държавното предприятие (който не вярва, да поговори с някой служител в БДЖ и да го пита дали се радва, че работи в държавна компания). В крайна сметка именно реформите, конкуренцията и приватизацията спасиха рухналия държавен сектор на икономиката - който произвеждаше главно загуби и непродаваема продукция. Пропукалите се от кризата пенсионна и здравна система също ще бъдат спасени с реформи, конкуренция и приватизация, а не с връщане на старите релси.

Шесто, вторият стълб на пенсионната система е по-добър от първия.



Първият стълб е едно обещание



- че когато човек остарее, държавата ще намери пари и ще му плати пенсия. Вторият стълб не е обещание - той е спестяване в лична пенсионна сметка. Виждаме какво се случва с първия стълб при неблагоприятни демографски процеси, пенсиите са ниски, а осигурителната тежест върху работещите е висока. Съответно никой не е доволен от тази система и тя постепенно трябва да бъде заменена чрез разширяване на втория стълб. Свиването на втория стълб би било движение в обратна на нормалната логика посока.

Накрая ще посоча следния избор, пред който сме изправени. Единият вариант е предложен от синдикатите - да спираме и отменяме реформи, за да облекчим правителството. Другият вариант е в обратната посока - правителството да понесе своята цена от антикризисната политика, да си намали неефективните бюджетни разходи (а те са много) и със спестените пари да облекчи осигурителното бреме върху гражданите и икономиката. Вторият подход ще е по-труден за правителството, но определено ще има по-добри ефекти.