Има три пътя, които водят до великотърновското село Велчево. По който и да влезете, първото, което ще видите непосредствено преди селото, е табелата: "Територията се охранява от охранителна фирма "СОД - Царевец". Има и спешни телефони за връзка, охранителни камери, а селският мегдан се наблюдава от четвърта. Камерите са монтирани още миналата година с пари от инвестиционна програма на кметството, но досега не са използвани, защото е нямало кой да следи какво се записва.

На много от къщите в селото също има предупредителни стикери. Спрялата пред кметството охранителна патрулка след няколко минути потегля за поредния си обход. Излишно е да се споменава, че полицейски участък няма, но по-важно е, че няма дори един полицай, който да е постоянно в селото. Във Велчево - както и в повечето села у нас, хората са оставени сами на себе си, защото при кражба или обир най-близкият полицай бие 15 км път от съседния град Килифарево. Шестима полицаи там отговарят за район от 528 кв.км. "Постоянно има само един дежурен за всички села в района, на това отгоре се придвижва със счупена лада", разказва кметът Мустан Юсменов.

Преди да прибягнат до услугите на частни охранители, хората заедно с кмета са пробвали различни варианти, за да подсигурят спокойствието си. Идеята за общинска полиция пропаднала поради липса на средства. Затова по-младите мъже от селото се организирали, за да бдят нощем за реда. Така на доброволни начала патрулирали известно време, но и тази инициатива не просъществувала дълго. В същото време набезите от мними търговци на метали или кожи продължили, а хората, повечето от които самотни пенсионери, не били спокойни. "Когато имаше кражба, хората първо на мен звъняха: "Кмете,



разбили са ми врата през нощта!



Кмете, откраднали са ми животните! Аз ги карам и на лекар, когато е необходимо", разказва Юсменов. Така той решил да наеме частна охранителна фирма, която да осигурява 24-часово наблюдение.

"Обсъдихме въпроса за охраната на събрание и гласувахме", разказва Мустан Юсменов. От 65 души, присъствали на селското събрание, само трима били против кметската идея. След това известили за решението началника на МВР и кмета на Велико Търново, които - без изненада за никого - го одобрили.

Частната охрана е донякъде и превантивна мярка - не че селото е рекордьор по кражби, но кметът очаква с кризата и безработицата набезите да се засилят. Начинанието се финансира от всеки жител с 10 лв., които не са толкова малка сума за пенсионерите. Чуват се и недоволни гласове, че дори и да си платят, не са застраховани 100% от кражби, а фирмата няма да им поеме щетите. Но те биват заглушени от мнозинството и това се оказва най-убедителният мотив. "Има самоконтрол. Ако една къща е платила, как съседната няма да плати? Дори бабите с малки пенсии казват: "Не мога да не платя и да се отделя от хората, а после да ме сочат с пръст", разказва Иванка. Тя е отговорник на читалището и е направила списък с всички 218 къщи и собствениците им.

Фирмата работи от две седмици насам и вече са обхванати 126 къщи. "Отначало беше по-трудно, защото хората гледаха скептично на идеята", признава Иванка - но сега сами идват и искат да си платят. "Разбивали са ми къщата няколко пъти. Мисля, че сега кражбите неминуемо ще спрат. Вярно, ще ни струва малко повече пари, но ако не го направим, ще стане по-зле, като ми разбият къщата", добавя и бай Иван, който току-що си е внесъл таксата.

"Преди будувах по цели нощи, бях се превърнала в пазач - оплаква се баба Ненка. - Разбиваха ми вратата няколко пъти, имах животни, но ги продадох заради кражбите. Сега си спя спокойно. Ето, току-що взех пенсията и дойдох да си платя". Тя признава, че от 130 лв. пенсия 10 лв. са много, но предпочита да ги дава всеки месец. Пазарува основно, като получи пенсията - олио, захар, а през останалото време си купува само хляб.

Рано е още да се правят генерални изводи за ефекта от частната охрана, но е факт, че от 1 юли, от когато е започнала работа, не е имало нито една кражба. Затова вече има интерес и от други кметове в региона. През деня във Велчево бди един охранител, а за нощната смяна са двама. "Проверяваме



всеки съмнителен непознат



Караме го да се легитимира, а ако няма документи или не може да обясни защо е в селото, го ескортираме. Имаме право да задържаме нарушители, като веднага уведомяваме полицията", обяснява ни Кристиян, който е дневна смяна. Оръжие носи само нощната смяна. Охраната прави по 7-8 обхода по 50-60 мин. на денонощие, като поне 4 от тях са вечер. Освен да пазят, момчетата помагат на селяните - превозват по-възрастните до дома им, помагат им с покупките, но най-важното е, че им дават липсващата им досега сигурност. Иначе на Кристиян досега три пъти му се е случвало да ескортира до края на селото мними търговци на желязо и на кожи, защото отказват да се легитимират. Те повече не са се и връщали. С по-сериозни нарушения не се е сблъсквал досега.

"Нямаме печалба засега от тази си дейност, но целта ни е да накараме някои от къщите да се включат на СОТ и от това да се храним тук", признава шефът на фирмата Ненко Нешков. Велчево е дом и на пет чуждестранни семейства, а и много великотърновчани имат вили тук. Някои от тях, сред които и англичанинът Джон, вече са проявили интерес към охранителната техника. Джон определя идеята да се плаща на частна охрана като екзотична и признава, че не е чувал за подобна инициатива в родината си, но се чувства много по-спокоен, откакто е започнал да чува патрулката. Той и жена му са се установили постоянно във Велчево, но пътуват много често и до Великобритания. Избрали са селото, защото е по средата на България - на почти еднакво разстояние от столицата и от морето, както и заради спокойствието. Не скрива обаче, че липсата на полиция му е изглеждала странна в началото.

Всъщност Велчево е пример как се решават проблемите при относителното отсъствие на държавен ангажимент. "Щом държавата не може да ни осигури средства и сигурност, ние си създадохме сдружение "Св. Георги" с общественополезна дейност", казва кметът Юсменов. Досега дружеството е осъществило няколко проекта - изграден е информационен център с помощта на фондация "Лале", ремонтирано е читалището, а хората се събират в клуба на пенсионера, за да разговарят или да си празнуват рождените дни. "Възстановихме традицията да празнуваме празника на селото - организираме събор и даваме курбан на Гергьовден. Тази година изработихме за първи път и знаме на селото", хвали се още Юсменов. Макар и в миниатюрен мащаб, Велчево по някои неща бие и по-големи населени места - например се радва на разкоша да има пълно улично осветление и добре организирано сметоизвозване.