Бойко Борисов надбяга на куц крак Сергей Станишев, а Станишев въпреки тежката си контузия на изборите ще скочи с лекота през своето последно брюкселско препятствие. На 22 юли Европейската комисия (ЕК) ще огласи третия си годишен доклад за България по механизма за сътрудничество и проверка, който контролира правосъдието и вътрешния ред. Според изпреварващи съобщения докладът не е особено критичен и дори е по-мек от всички досегашни.

Председателят на еврокомисията Жозе Барозу очевидно прави



последен благодарствен жест



към Станишев, който до последно му даваше подкрепа да бъде преизбран. Със загубата на властта си премиерът в оставка дори улесни Барозу, който доскоро мислеше да отложи мекушавия си доклад за септември, защото и собственото му преизбиране бе отложено за тогава. Ако Станишев се бе задържал на власт или ако имаше шансове да участва в нова управляваща коалиция, нямаше да видим така скоро годишния доклад на ЕК, въпреки че срокът му е юли. След като загуби всякаква възможност да влияе върху избора на председател на ЕК, стана дори наложително да се ускори огласяването на доклада. Барозу има интерес вече да ухажва следващото правителство, от което ще чака подкрепа за преизбирането си наесен. Така хем отиващият си премиер ще премине на куц крак лесното препятствие, като поеме за своя сметка дозираните критики, хем Бойко Борисов ще може да продължи по трасето начисто.

Едва след очакваното преизбиране на Барозу ще прочетем в края на септември или месец по-късно друг доклад, който ще се отнася до еврофондовете. Ако пък вярваме на еврокомисаря Меглена Кунева, към ноември изненадващо може да има и подранил междинен доклад пак по правосъдие и вътрешен ред.

Какво би означавала такава небивала серия? Първо, че има натрупани мълчания, които ЕК трябва да изрече, за да не излезе, че не си върши работата. Второ, че председателят на ЕК Жозе Барозу и екипът му трябва да се освободят от финансова отговорност за българските злоупотреби с еврофондовете, заради които ОЛАФ класира страната ни на първо място в ЕС. Трето, че ЕК трябва да очисти душата си пред страните в ЕС, които не виждат особена ефективност в сегашния контролен механизъм.



Второто препятствие



за България по брюкселското трасе ще бъде по-сериозно, защото с него ще се търси финансова отговорност. Барозу ще бъде по-предпазлив, за да не излезе, че замита следите на финансови нарушения. Миналата година първият доклад за еврофондовете се появи заедно с годишния доклад по правосъдието и вътрешния ред и тогава бе очевидно, че България отнася финансови наказания заради крадливата си администрация и безнаказаната мафия. Сега обаче финансовият доклад ще бъде отделен от другия и освен това ще бъде по-изчерпателен, защото по искане на Европарламента ще трябва да направи преглед на всички години, през които България е харчила пари от фондове на ЕК.

Надеждите на Бойко Борисов, че парите ще бъдат размразени по политически причини, само защото той е дошъл на власт, няма как да не бъдат попарени. Когато става дума за пари, най-вредно е загубеното доверие. Цяла година България се опитва да изгражда нови контролни структури на мястото на компрометираните и въпреки това засега получава само насърчителни препоръки, но не и положителни оценки за съответствие (годност). Голяма грешка би сторил Бойко Борисов, ако разтури едва скалъпените управляващи органи на оперативните програми, които в момента са на поправителен изпит пред Брюксел. Не изкарат ли поне тройка, 7-те милиарда евро от структурните фондове ще си останат дълбоко замразени. Като се стреми да скъса с миналото, кандидат-премиерът е склонен да изхвърли от коритото и бебето заедно с мръсната вода. Поне така излиза от пренебрежителното му отношение към вицепремиера по еврофондовете Меглена Плугчиева - единствената в кабинета на Станишев, за която в Брюксел се чуват добри оценки на висок глас.



Третото препятствие



е по-скоро хипотетично, но не е за пренебрегване. Никой освен Меглена Кунева не твърди, че още тази есен може да има ранен междинен доклад по правосъдие и вътрешен ред, чийто срок би следвало да е януари-февруари. Но точно затова Бойко Борисов трябва да е нащрек. Явно в ЕК има поне един човек, който смята за логично да се даде оценка не само на края на управлението на Станишев, но и на прохождането на кабинета "Борисов".

Кунева предложи добрите си услуги на следващия премиер, но той ги отхвърли ледено. Това е недалновидно, защото тя не е комисар на доизживяване, а високо ценен кадър от Жозе Барозу. В неговия екип няма друг, който така добре да служи на публичния образ на ЕК. Изборът й за "комисар на годината" и "европеец на годината" точно през 2008 г., когато върху България се изсипаха най-острите критики, показа, че тя има собствен полезен капитал. Това пролича и на последните избори, защото с нея НДСВ спечели два евродепутатски мандата, а без нея не получи нито един мандат в Народното събрание.

Ако не бъде предложена отново за комисар, Кунева вероятно ще получи друг висок пост от Барозу - например, генерален директор. Борисов така и не представи програма за управление, но тя вероятно се съдържа в често повтаряното му по изборите послание: "Каквото кажат от Брюксел". Дори обеща да прати всеки от министрите си в европейската столица, за да чуе какво се очаква от него. Възможно е да не знае, но трябва веднага да му се съобщи, че спирането на фондовете започва не от комисарите, а от генералните директори, които носят пряката финансова отговорност. Те не си губят времето с инструктажи, а работят с кратки писма, когато съобщават, че заради забелязани нарушения врътват кранчето. След което не дават, а искат обяснения.