Премиерът в оставка Станишев се оказа наполовина прав - в бушуващата буря на глобалната криза в Европа има острови на стабилност. Само че България не е сред тях. Оазисите са Полша, Гърция и Кипър. Това са единствените страни от ЕС, които още не са затънали в рецесия. Можеше ли България да е като тях? Вероятно да, само че с друго правителство.

Но рецесията в родината ни е факт и краят й не се вижда. Затова не е чудно, че през последните седмици спорът да го бъде или не споразумението с МВФ дефилира по всякакви форуми. Масло в огъня наля и поредната прогноза на МВФ (най-мрачната досега) - че тази година икономиката ни ще се срине със 7%, а догодина с още 2.5%. След нея мнозина се запитаха - дали положението е толкова зле, или МВФ просто се опитва да ни натрапи кредит.



Митове за МВФ



В интернет дискусиите доминират черногледците, които не искат и да чуят за "заробващи" заеми. Най-мнителните форумци дори съзряха пъклен план за превръщане на България в 53-ти щат на САЩ (може би защото седалището на МВФ се намира във Вашингтон и САЩ са сред най-тежките членове в международната институция).

Толкова ли е страшно България да има вземане-даване с МВФ? Досега 8 пъти сме имали договори за заем - при всички правителства от 1989 г. насам без последното - пък фондът още не ни е поробил. Тази година близки нам държави като Полша, Сърбия, Румъния прибягнаха до финансовата му помощ и не се е чуло да се притесняват, че стават нечии васали. А всички знаят, че те не са страни, на които не може да се пришиват етикети "роби", "лакеи" и прочее.

Фондът не е благотворителна организация, а банка с акционери и естествено иска да печели. На когото не му харесва, да си търси други лихвари. А България все пак е член на МВФ. Член е и на Европейския съюз. И дори някое продажно правителство да тръгне да подписва заробващи пактове, Еврокомисията ще намери начин да му отнеме писалката.



Спасителят



Помните ли кой и кога наду тръбата, че заемът от МВФ бил нужен за България като слънцето и въздуха за всяка живинка? Милен Велчев и компанията му от НДСВ от миналата година започнаха да зоват от всяко радио и тв студио да тичаме за пари от фонда. Чудно е, че вдигаха толкова шум, а не успяха да убедят собственото си правителство, че това е спешна необходимост. Жълтите финансисти предложиха да дръпнем 1-2 млрд. евро заем от МВФ - ей така, за всеки случай. Въпросът е дали го поискаха, защото още тогава бяха наясно, че икономиката и хазната отиват на зле, или се опитваха да дадат някакъв знак на международната инвестиционна общност?

Всъщност никоя сериозна институция не начева подобни преговори, когато предстоят скорошни избори и се очаква смяна на управлението. Както и се случи.

Същото НДСВ, загрижено за сметките на държавата, дори не се опита да спре безотговорното харчене на бюджетния излишък от 2008 г. То подкрепи и приемането на бюджет 2009, който се градеше върху утопичните 4.7% ръст на икономиката, недостижими приходи и невъзможни разходи.

Ако тройната коалиция бе послушала независимите икономисти, бизнеса и опозицията да складира излишъка, да направи истински антикризисен бюджет и да харчи много пестеливо и разумно държавните пари, днес България щеше да има по-значителен фискален резерв и повече самочувствие в разгара на кризата.



Опекунът



Често корят МВФ, че гледа на държавите отвисоко, спуска еднотипни рецепти и не му пука за бедните в страните пациенти. Но така ли е наистина? Вижте пресните споразумения на фонда с Полша или с Румъния. На Букурещ се препоръчва да свива бюджетния си дефицит, на Варшава - обратното, да охлаби малко разходите. Полша трябва да затегне условията за ранно пенсиониране, Румъния - да се погрижи за доходите на най-бедните.

Фондът от години отпуска различни видове кредити на страни с различни проблеми - на фалирали и на хронично бедни, на съвземащи се след военни конфликти или съсипани от слаби правителства. Размерът и сроковете на финансиране силно варират, като най-често заемът не е за харчене, а служи като резерв. В замяна държавата се задължава да води разумна финансова политика и да спазва определени изисквания - например за размера на бюджетния дефицит, за съкращаване на ненужни чиновници и структури, за реформи в определени сектори, за снижаване на инфлацията и др. В годините на разцвет на глобалната икономика клиенти на МВФ бяха основно държави от Третия свят. Но глобалната кризата промени географията на заемите. До фонда опряха много европейски страни, а експертите във Вашингтон измислиха ново оръжие срещу кризата, предназначено за държави отличници - гъвкава кредитна линия, която се отпуска без условия и изисквания. Това не са пари за харчене, те са гаранция, че страната има пълното доверие и подкрепа на МВФ.

Може ли България да ползва такъв заем? Едва ли, този инструмент е измислен за големи икономики, които непременно трябва да се пазят от трусове, защото биха повлекли много други, ако закъсат. А и не е ясно какво е истинското състояние на българските финанси и какви са пробойните в бюджета. На преценката на досегашните управляващи не може да се разчита - те заблуждаваха година и половина хората, че опозицията размахва плашилото на кризата само за да си играе на вотове на недоверие и да смуче дивиденти. Новите управляващи пък имат нужда от време, за да установят пораженията от кризата и от старата власт.

В предизборната кампания МВФ бе употребен като плашило. Понеже ГЕРБ обяви, че ще преговаря за заем, на седенки с електората Станишев, Орешарски, Румен Овчаров плашеха, че наредим ли се на опашката за кредити от МВФ, ще кажем на света, че сме фалирала държава, чуждите инвеститори ще избягат, а фондът ще накара правителството да реже със сатър пенсии и заплати.

Правителството в оставка и днес твърди, че България няма нужда от пакт с МВФ благодарение на натрупания фискален резерв. Факт е обаче, че резервът се топи в последните месеци. Затова пък нуждата от рязане, съкращаване и намаляване на държавните разходи е очевадна. Благодарение на късогледството и предизборния инат на кабинета "Станишев" новото правителство изобщо няма избор - със или без МВФ то ще трябва да наточи здраво ножицата.

Небивала криза е. Няма държава без затруднения. Най-пострадалите - като Латвия, Румъния, Украйна - вече взеха заеми от фонда, а Унгария може да се нареди за втори път тази година на опашката. И макар че имат тежки проблеми - далеч по-сериозни от нашите главоболия, никой не ги нарича фалирали. МВФ отпусна кредити и на Полша и Мексико, които са сред най-добре плуващите през кризата икономики. За всеки случай.

Вярно е, че ако България се справи сама, ще е най-добре. Но ако не може?



А сега накъде?



ГЕРБ вече обяви, че новото правителство първо ще поправи бюджета, ще съкрати разходите, ще вземе мерки за подсилване на приходната част и ще покани МВФ да направи преглед на ревизираните сметки. Едва след това темата за евентуален заем може да дойде на дневен ред. "Ще изчакаме до февруари, когато ще се види ефектът от бюджетните мерки и развитието на кризата, тогава ще се прецени нужно ли финансиране от МВФ", категоричен е бъдещият финансов министър Симеон Дянков.

А какво мисли МВФ? Ето какво казва Бас Бекер, шеф на мисията на фонда за България: "До края на месец май т.г. разходите бяха с 25% по-високи в сравнение с първите 5 месеца на 2008 г., а приходите бяха с 6% по-ниски. Така не само се стопява излишъкът, но и започва да се трупа дефицит. Видяхме как в други държави заради кризата фискалните баланси могат да се влошат много бързо". Ето защо Бекер съветва новото българско правителство да направи строга преценка на бюджета и "така да стегне разходите, че да не допусне дефицит". Според него положението засега е стабилно и в момента не се нуждаем от финансовия гръб на МВФ.

Излиза, че дяволът не е толкова черен. И че изобщо не е дявол.