В хаоса на 1997 г. банковото лоби нанесе, със съдействието на Международния валутен фонд и с бездействието на току-що взелото властта правителство, здрав удар на небанковия сектор. Направо почистиха пазара от финансов бизнес без банков лиценз. Уж за да либерализират финансовите услуги, заличиха от приетия тогава Закон за банките лицензирането на финансовите къщи. С това куцо и сакато получи право да се пробва във финансите (стига да не пипа валутни сделки, за тях ограниченията все пак се запазиха). Уж загрижен да облекчи условията за бизнес, законодателят на практика



лиши потребителите от защитата,



която осигурява лицензионният режим и специализираният надзор върху небанковите финанси. Процедурата на лицензиране предполага проверка за професионалната пригодност, налага норми за ред, отчетност и контрол, а за да получат разрешение, кандидатите трябва да докажат, че разполагат със задължителния капитал, офиси, средства за комуникация. Фирма, минала през ситото на разрешителния режим, може и да не е връх на финансовото изкуство, но във всички случаи не е фантом. Отказът на държавата да лицензира и надзирава кой какви финансови сделки върши, оставя потребителят сам да преценява с кого си има работа. Огромната част от небанковия бизнес се прехвърли към банките. Което бе целта. Но никъде по света банките не са успели да захапят целия финансов пазар. Тромавата и бавна универсална банка е неефективна в сделки, които излизат извън шаблона на конфекцията. Има специфични продукти, с които не се справят добре. В лизинга, в кредита за покупки на разсрочено плащане, в земеделския кредит специализирани финансови институции заеха сериозен дял, макар лихвите им да са далеч по-високи от банковите. Има сделки, които банките отказват, защото трудно оценяват и управляват специфичния им риск. Затова през последните години заложни и финансови къщи се доказаха като реална алтернатива на банковия кредит, а откак почна кризата,



лихварството процъфтява



във всякакви форми, включително станаха известни частни лихвари, които кредитират, без дори да водят счетоводни книги. Според колеги, които добре познават дебрите на пазара, в момента дългът по извънбанкови форми на кредитиране е поне 10 млрд. лева. Това са активи колкото за 10 банки с размера на Българската банка за развитие. Увеличава се обемът на небанковия пазар, расте броят и тежестта на измамите, макар че малка част стават известни. Причината е популярната практика, която ще назовем



"балкански суап":



За да вземеш заем, си прехвърляш къщата (колата, нивата) на името на лихваря, получаваш най-много половината от пазарната й цена и плащаш бясна лихва. Лихварят е обещал като (и ако) успееш да върнеш заема, да ти продаде обратно прехвърленото имущество. В интерес на истината огромната част от лихварите са честни хора и наистина изпълняват обещаното. Има обаче и измамници, които просто се правят на кредитори, за да купят на безценица имоти, които дори не мислят да връщат. Има и случаи, когато клиентът е тройно ужилен - хем е платил безумната лихва, хем е върнал главницата, хем си е загубил къщата, защото кредиторът се е изпарил, след като си е получил парите, после излиза, че отдавна е продал или ипотекирал къщата на длъжника си. Добре, че Евросъюзът наложи и у нас своите правила за финансови услуги. С новия банков закон настъпи мащабна



еманципация на небанките:



сви се кръгът на сделките, запазени "само за банки", но още по-видима стана нуждата от лицензиране и специализиран надзор. През април БНБ подмени Наредба 26 и с половин уста върна лицензирането, макар че законодателят все още се услушва. Небанките уж пак ще са само на регистрационен режим, но за да се регистрираш като финансова институция, трябва да докажеш капитал (вдигнаха минималния размер до 250% от досегашния), квалификация, репутация, да стовариш планина от информация. Регистрация може да се отказва, а може и да се отнема, ако не спазваш наредбата. Това си е по дефиниция лицензионен режим. И такъв трябва да бъде. Логична е и следващата мярка, която централните банкери обявиха преди дни: от октомври месец



кредитният регистър ще е цял,



защото ще включи и вземанията на (почти целия) небанков сегмент. Лизингови и финансиращи небанкови дружества в бъдеще ще споделят с банките информация за длъжниците си. Една важна крачка в правилна посока към проясняване на картината на задлъжнялостта. Засега можем само да гадаем каква част от целия извънбанков кредит ще се впише в регистъра. Ясно е, че извън регистъра остават заложните къщи и сивите лихвари. Няма как да попаднат в него и балканските суапове, за които говорихме - а те са като че ли преобладаваща част от небанковия кредит. Няма да се регистрира финансовият лизинг, маскиран като оперативен или като наем с (още неупражнена) опция за покупка. Но щом се създадат нормални и равноправни условия за небанковия бизнес, няма да закъснее връщането му към нормите и стандартите. И все по-рядко ще чуваме за измами и балкански финансови иновации.