Йеменец оглежда останките от джипа, ударен от безпилотен американски самолет през ноември 2002 г. в Йемен. |
Служители в звеното на ЦРУ, в което работят шпиони под прикритие, наричано преди време
Дирекция "Операции",
в последните няколко години многократно са преглеждали плановете за спецакции, които предвиждат да бъдат изпратени специализирани отряди в чужбина, понякога дори и в приятелски държави, за да преследват и убиват ръководителите на "Ал Кайда". Точно както израелските агенти на Мосад изпращаха ударни бригади в Европа, за да ликвидират хората, които според тях са отговорни за убийството на израелските спортисти, разказва бивш служител. Няколко бивши и настоящи агенти твърдят, че строго засекретените планове, които преди дни предизвикаха лют спор между Конгреса и ЦРУ, никога не са били "напълно задействани". Шефът на ЦРУ Леон Панета прекратил програмата през юни.
Според двама бивши служители, които настояват да останат анонимни, малко след 11 септември 2001 г. администрацията на Джордж Буш провела разговори с Дирекция "Операции" на ЦРУ за увеличаване на правомощията на управлението при преследването и примамването на терористи. Високопоставени служители на ЦРУ обаче стигнали до заключението, че има неприемливо висок риск програмата да се провали или да бъде разкрита, казва друг бивш служител. В резултат на това първоначално предложените планове от служителите в Дирекция "Операции", наречена днес "Национални тайни служби", са спрени от директора на ЦРУ Джордж Тенет, преди той да се оттегли от поста през 2004 г., казват бивши служители. Двамата наследници на поста на Тенет - Портър Гос и ген. Майкъл Хайдън, изобщо не се занимават с тези планове. Бивш служител обаче разказва, че докато Панета решително сложи край на програмата миналия месец, то ЦРУ никога напълно не се отказвало от плановете за т.нар. "ескадрони на смъртта". Служителите на управлението смятали, че е важно да разполагат с подготвени спецотряди, за да може президентът да ги използва, ако това се налага.
В последните две години служители на ЦРУ са провели поне три срещи на най-високи ниво, на които е била обсъждана програмата. На тях обаче не бил постигнат особен прогрес. Последния път дискусиите били толкова плахи, че ЦРУ преценило, че
не е необходимо да информира Конгреса
или високопоставените служители в Белия дом, сред които президента, вицепрезидента, съветника по националната сигурност.
Изключителната тайнственост, която обгръща програмата, накара седем демократи - членове на Комисията по разузнаването в Камарата на представителите, публично да обвинят високопоставени служители на ЦРУ, че крият "важни дейности" от Конгреса от 2001 г. насам. Те отказаха да съобщят детайли около плановете, които остават класифицирана информация. Преди дни в. "Ню Йорк таймс" писа, че вицепрезидентът Дик Чейни наредил на ЦРУ да не дава информация за програмата в комисиите по разузнаване в Камарата на представителите и в Сената.
Чейни още не е коментирал въпроса. Двама бивши служители, запознати с участието на Чейни в програмата, твърдят, че създаването й не е било по идея на вицепрезидента; единият от тях казва, че когато програмата била обсъждана в ЦРУ в последните години от управлението на Буш, Чейни изобщо не участвал. Вицепрезидентът дори бил сред последните в администрацията, които можели да наредят на управлението да скрие информацията за програмата от Конгреса. Други агенти обаче потвърдиха пред "Нюзуик", че Чейни е участвал в дебатите за програмата и е оказвал натиск върху ЦРУ да не информира Конгреса за нея.
Правителствени представители обясняват, че нито разузнаването, нито Белият дом са се замисляли сериозно дали предлаганите "ескадрони на смъртта" нарушават законите. Няколко служители, запознати със спора, казват, че няма причина да се смята, че създаването на специални отряди на ЦРУ, които да преследват и да убиват терористи от "Ал Кайда" в чужбина, е извън разширените законови правомощия, които президентът Буш даде на ЦРУ след 11 септември 2001 г. Тези правомощия са били тествани и преди. През ноември 2002 г. ЦРУ изпраща безпилотен самолет, който да изстреля ракети "Хелфайър" по джип в Йемен, като убива Кааед Салим Синан ал Харетхи, високопоставен член на "Ал Кайда", както и Камел Деруиш, американски гражданин, който пътува с него.
"Защо някой трябва да бъде шокиран
или изненадан от плановете да се преследват терористи в чужбина?", пита агент на ЦРУ. "Това е част от мисията на ЦРУ. Точно тази програма никога напълно не е действала, но другите - надлежно представяни пред Конгреса - определено действаха".
Според комисията, разследваща атентатите от 11 септември, през декември 1998 г., четири месеца след като "Ал Кайда" удари две американски посолства в Африка, президентът Бил Клинтън дава разрешение на ЦРУ да използва племената в Афганистан, за да убият Осама бин Ладен, ако това е необходимо, по време на операция за залавянето му. През февруари 1999 г. Клинтън подписа друг документ, който предизвика объркване по въпроса колко далеч може да стигне управлението в преследването на терористи от "Ал Кайда", се казва в доклад на комисията.
В същото време служители в ЦРУ по времето на Клинтън не искаха да провеждат операции, които могат да доведат до ликвидирането на терористични лидери в чужбина, казва Ричард Кларк, който бе съветник по въпросите на контратероризма в администрацията на Клинтън. "Те просто не искаха да правят това", обяснява Кларк. Но цялата неяснота относно правомощията на ЦРУ да убива е премахната след 11 септември. На 25 септември 2001 г. президентът Буш одобрява заповеди за ликвидирането на ръководителите на "Ал Кайда". Служители в Белия дом и разузнаването съставиха списъци с имената на терористите, които да бъдат атакувани, твърдят настоящи и бивши агенти.
Двама служители, запознати с детайлите, отбелязват, че нито един от демократите на Капитолия, които подклаждат дебата около програмата, не твърдят, че тя е незаконна. Но дори и ако беше законна, тя си остава чувствителна тема в ЦРУ. Не е трудно да се разбере защо след 11 септември
"ескадроните на смъртта"
могат да бъдат сравнени с отрядите на Мосад, участващи в операцията "Гневът на Бог" и изпратени да убиват терористи в Европа след олимпийските игри в Мюнхен. Освен риска от разкриване съществува и риск от грешки или странични загуби. Като при израелската операция, например, човек от екипа на Мосад погрешка уби в Норвегия невинен сервитьор от Мароко, защото го помислил за висш палестински терорист. Резултатът бе залавянето и хвърлянето в затвора на няколко агенти на Мосад.
Директорът на ЦРУ Леон Панета безразсъдно инциира дебата на 24 юни, когато разказа пред членовете на комисиите по разузнаване в Камарата на представителите и на Сената за наречените от един агент "спешни срещи". Панета описа как наскоро разбрал за програмата и веднага издал заповед тя да бъде прекратена. Той също така казал пред комисиите, че Чейни е наредил ЦРУ да не споделя данни за програмата с Конгреса. Сега бивши служители и поддръжници на ЦРУ обвиняват Панета в непохватно създаване на спор чрез преувеличаване на участието на Чейни, подхранване на противниците на ведомството и уронване на имиджа на ЦРУ, което вече бе засипано от обвинения за други грешки по време на управлението на Буш, сред които използването на жестоки методи за разпити на заподозрени терористи.
Въпреки драматичните дебати и посочването с пръст детайлите от програмата остават в по-голямата си част неизвестни. Не е учудващо, че ЦРУ прави всичко възможно, за да не се разгаря скандалът. "Управлението не коментира въпроси, които на този етап са строго секретни", заяви говорителят Пол Гимиляно.