След като се събра новият български парламент, се очаква следващият премиер на втората по големина държава в ЕС от Югоизточна Европа да бъде Бойко Борисов - яркият, популистки политик и каратист с антитурски и антицигански нагласи.

Само седмици след европейските избори парламентарният вот в България бе като първото истинско изпитание след началото на криза за едно действащо правителство в Централна Европа. Ако опитът на България може да бъде някакъв знак, то съчетанието на растяща безработица, намаляващи социални разходи и скептицизъм за способността на правителството да се справи с кризата може да



облагодетелства периферните политически партии



Партията на Борисов "Граждани за европейско развитие на България" (ГЕРБ) победи категорично партиите, влизащи в това правителство, с 39.7% от гласовете. По-скромен, но може би по-шумен резултат постигна крайно националистическата партия "Атака", чиито лидери настояваха през кампанията за изтегляне от НАТО, изгонване на американските войници от страната, отменяне на посткомунистическата приватизация и налагане на "строги санкциии" на всеки, който "клевети България". С 9.4% от гласовете партията се представи толкова добре, колкото на предишните избори (2005 г.) и получи около 3% повече от десноцентристката "Синя коалиция".

Макар че някои наблюдатели отхвърлиха идеята за коалиция между "Атака" и ГЕРБ, предишни български правителства са давали



пример за далеч по-странни бракове по сметка



Отиващото си правителство бе съставено от реформирани комунисти, неомонархисти и протурско политическо движение. Във всеки случай силното представяне на "Атака" на изборите би трябвало да бъде предупредителен сигнал за политиците в ЕС и САЩ, особено като се има предвид, че глобалната икономическа криза продължава да настъпва в Централна Европа.

В някои, макар и не във всички бивши комунистически страни в Европа екстремистките партии се представят по-силно от обичайното в национални и европейски избори. В Унгария крайнодесното Движение за по-добра Унгария ("Джобик") се класира трето в европейските избори през юни с 15% от гласовете. Все по-силна става и военизираната "Унгарска гвардия" - близък съюзник на "Джобик", използващ униформи и символи на милицията от фашистката ера. В съседна Словакия Комисията срещу расизма и нетърпимостта в ЕС продължава да бие тревога за "възхода на расисткото политическо слово", което съпътства политиката в страната след присъединяването към правителството през 2006 г. на Словашката национална партия.



Възходът на токсичните политически партии



е присъщ не само на Източна и Централна Европа. Холандската партия на свободата на Херт Вилдерс съумя да използва обществената умора от разширяването на ЕС и нарастващите страхове от имиграцията, за да се класира на второ място в европейските избори. Британската национална партия спечели първото си депутатско място в Европейския парламент с обещанието да го разтури заедно с НАТО. Крайнодесни и антиевропейски партии постигнаха сходни победи в Австрия, Франция, Дания и Италия.

Това не би предизвиквало тревога, ако ЕС бе в добро институционално здраве. Но в сегашното си замаяно взиране в пъпа след провала на референдумите за евроконституцията 27-членният съюз има много малко енергия в резерв. А дори и да имаше, инструментариумът му за обуздаване на екстремистките политически движения е ограничен. Когато през 1999 г. крайнодесната Партия на свободата на Йорг Хайдер влезе в управляващата коалиция в Австрия, Брюксел бойкотира за кратко правителството - но с малък ефект. В крайна сметка не контрамерките на ЕС, а слабото представяне на партията в управлението доведе до нейното поражение.

Теоретически Брюксел има



някои наказателни инструменти,



като например възможността да спре структурните фондове или друга подкрепа за страните, избрали екстремистки партии. Но в случая с България това може да не свърши работа. ЕС замрази вече 800 млн. евро помощ поради подозрения за корупция на високо равнище и злоупотреби. Заплахата от спиране на структурни фондове би имала далеч по-малък ефект, ако страните смятат, че могат да не се подчиняват на Брюксел и да оцелеят.

Умереният отговор на ЕС срещу икономическата криза в Централна Европа би имал политическа и дори геополитическа цена, ако екстремистките групи разширят присъствието си в националните парламенти и коалиции. Токсичните партии несъмнено биха изпробвали търпимостта на управляващите структури на ЕС. Тези институции са създадени, за да координират политиката между продемократични, центристки национални правителства, а не за да обуздават амбициите на шепа шумни популисти, които се обявяват срещу ЕС и НАТО, подбиват доверието в глобалните пазари и изразяват нетолерантни възгледи за малцинствата.

Възходът на периферни партии може да създаде проблеми за САЩ. Например, политиците не би трябвало да смятат, че Европа не се нуждае от сериозно внимание и че би могла неограничено да пази трансатлантическия си характер. Когато популисткото правителство на Роберт Фицо оглави Словакия през 2006 г., страната се отклони от реформистката си прозападна линия, която я доведе до членство в ЕС. Макар че изостави някои от най-крайните си предизборни обещания, Фицо иронизира някои от американските инициативи за сигурност в Европа и постави Словакия в почти пълна зависимост от доставките на руски газ през следващите 20 години.

Ако продължат успехите на екстремистките партии в Източна и Централна Европа, това ще е от полза за руската политика към ЕС "Разделяй и владей". В отговор на това предизвикателство ЕС и САЩ трябва да покажат решителност и изобретателност - и то в момент, когато точно тези качества са дефицит.