Светът ще се оправи, когато бедните почнат да искат справедливост не на лозунгово ниво, а като своя масова вътрешна убеденост. Досега те са искали и искат едно - да си сменят местата с богатите. Изобщо, ама изобщо не вярвам то скоро да се случи.

Земята ни ще стане готова за следваща цивилизационна степен, когато спре да си харчи ресурса, за да си мерят различни нейни части... пушките. И това едва ли предстои в близко бъдеще.

Америка ще победи окончателно в Афганистан, Ирак, Иран, Корея и където още смята, че има работа със свои душмани, едва когато там престане да има някой, който да се радва на показания по "Ал Джазира" пленен неин солджър.

Победа? Душмани? В това най не вярвам.

Направих си експеримент: попитах един софийски дюнерджия какво мисли за войничето Боу, показано по "Ал Джазира" да мънка за свой внезапен интерес към исляма и да призовава американците да се изтеглят от Афганистан.

Той ме погледна много внимателно и рече:

- Не знам, аз продавам дюнери, не интересува политика.

Кимнах - разбирам. А когато си излизах, той подхвърли:

- Аз продавам дюнери, а войник си продава живота. Всеки да плаща, така трябва.

Мярнах в очите му задоволство.

Само слепецът не вижда, че нито предстоящото изтегляне на САЩ от Ирак, нито второто име на американския президент Барак Обама - Хюсеин, носят



очакваните мир и хармония между ислямския свят и това,



което този свят смята за единно цяло - Израел и Америка. Далеч не става дума само за Палестина, далеч не става дума за една-две от последните години.

Имах известно време съсед в Москва, млад таджик - Назар. Това беше преди повече от 20 лета, тогава още Съветският съюз бореше ислямистите в Афганистан, поддържани от саудитеца Осама бин Ладен и САЩ. Назар слушаше в захлас певеца Ахмад Заир, не щеше да и да чува Алла Пугачова. Ахмад Заир беше афганска звезда, пееше красиво, протяжно и тъжно, по-късно написа и изпя похвални песни за Ахмад шах Масуд. Сетне и двамата ги убиха, макар при различни обстоятелства. (На Масуд Осама бин Ладен прати бомба в телевизионна камера една седмица преди да взриви кулите в Ню Йорк; Ахмад Заир май го убиха с цел грабеж.)

Назар ми довери една вечер, че евреите слагат малки деца в бъчви с пирони навътре, търкалят ги и после пият кръвта. Заявих му, че е пълен глупак. Той ми каза, че ако не съм имал брада и не съм бил така уважаем, би се хвърлил да се бие с мен, но сега ме смята само за тип, попаднал под влияние на евреите. Назар учеше за преводач от и на руски, не се доучи, замина си. Наистина беше глупак. Родината му сетне се отдели от Съветския съюз, преживя гражданска война, а президентът на Таджикистан Емомали Рахмонов реши да махне славянските окончания от имената на всички свои съграждани и се нарече Емомали Рахмон. Реши дори да забрани култа към себе си, приел чудовищни размери в бедната страна. И строго наръча да не му везат портрета по килими, да не красят сгради, будки и програми с неговия лик. Наръча и да се учи история на страната по неговите книги. Никой не посмя да не слуша.

Има един голям свят, протегнал се нашироко, който е шарен и различен. Той може дори да имитира демокрация, ако потрябва, а не страната да е собственост на шейха, както на Арабския полуостров. Емомали например си осигури мандати до 2020 г., нищо че управлява от сума ти време; има мандатност, нали.

Та въпросният свят си живее по своему и не съчувства на пленения Боу. Боу защитава евреите. А те са "маймуни и свини". Така пише в Корана, Аллах ги е наказал, като ги е превърнал в "маймуни и свини", защото не спазвали съботния ден. Менахем Милсън пише, че по този начин се проповядва и днес - и цитира саудитския шейх Абд Ал-Рахман ал-Судайса, имам и проповедник в най-важната джамия в Мека:

"Съвременните евреи са потомци на грешници и вероотстъпници, на нарушителите на заповедите (на Аллах), идолопоклонници, убийци на пророци,...отпадъци на човешката раса, "проклети от Аллаха



и превърнати от Него в маймуни и свине..."



Преди няколко години една саудитска телевизия - IQRA, избрала за програмна цел да подчертава толерантния характер на исляма, многократно транслира интервю с момиченце-чудо. Малката (на 3 г.) трябваше да отговори на въпроса обича ли евреите. Тя каза - "Не." На въпроса "Защо?" отвърна: "Защото са маймуни и свине". Водещата попита: "Кой ти каза това?". "Аллах" - отвърна момиченцето. Водещата сияеща заяви, че такава умница е гордост за родителите си.

Оня ден пътувахме с литературния критик и писател, доцента от Пловдивския университет Владимир Янев. Нему беше направил впечатление фактът, че американското командване се стреми с всички сили да екипира не само своя войник, но и духа му. Включително до степен, че замразява сперма от него и в случай на осакатяване или смърт някоя (войниковата жена или друга патриотка) може да зачене, понасяйки гена на хероя.

Но ние носим в главите си толкова дълбоко замразени стереотипи, че всяко леко затопляне (на Уолстрийт или в отсрещния дюкян) може да ги превърне в чудовища.

"Малбрук отива на война"* се пее в една извънредно популярна френска песничка отпреди 3 века. И никой не знае кога ще се върне. Тя така се харесвала, че има варианти и на английски, и на испански, и на немски. Ако напишеш името на този дук неправилно, ти излиза саудитският Малбрук.

А кое ни е правилно, че да дирим правилност в правописа?

-------

*Malbrough s'en va-t-en guerre (фр.)