|
| Дупнишките бизнесмени, известни като братя Галеви, ще продължават да са в центъра и на следващия доклад на Брюксел. Много е вероятно тяхното дело да забуксува и в Кюстендилския окръжен съд. |
В началото на м.г. ЕК взе на отчет няколко разследвания и съдебни дела, които бяха определени като знакови. Висшият съдебен съвет също започна да следи и да проверява определени процеси. Дори направи куп предложения как да се спре злоупотребата с права, която е основната причина за излизането на делата извън всякакви срокове. Депутатите обаче вече бяха в края на мандата си и не обърнаха особено внимание. Самият ВСС избра тактиката да изчака новия парламент. Сега проектопремиерът Бойко Борисов се зарече да осигури законов комфорт на третата власт, за да си върши работата бързо и качествено. Комисията препоръчва промени в НПК и изцяло нов НК. Факт е, че действащите магистрати у нас отдавна настояват за това.
На практика всяко дело е знаково за страните, които засяга
Какво значение има за човека с разбития и ограбен апартамент например дали Маргините ще бъдат признати за виновни или не, щом полицаите, дошли в дома му, вдигат рамене и с неохота свалят дори отпечатъци. И каква промяна да очаква онзи, който е видял как патрулът спира цялото движение на централен столичен булевард, за да може младежът в скъпия джип с номер от 5 еднакви цифри да си довърши на спокойствие неправилната маневра.
Правосъдието трябва да е бързо и предвидимо. Всеки, който помисли да извърши престъпление, трябва да е наясно, че не само ще бъде заловен, но и бързо наказан. Само така обществото най-сетне ще повярва в съдебната система. За това обаче и самата система трябва да бъде прочистена от некачествените си кадри, а ВСС да кадрува принципно и прозрачно. Засега съветът не се справя много добре с тази задача и като нищо ще бъде подменен, преди да изтече мандатът му.
По голяма част от разследванията, по които Брюксел проявяваше интерес преди година, развитие няма. В тази графа се подреждат убийството на шефката на дирекция "Последващ контрол" в агенция "Митници" Шинка Манова, която бе застреляна посред бял ден в София на 10 октомври 2005 г., покушението срещу Манол Велев отпреди две години, убийството на банкера Емил Кюлев от 2006 г. и т.н. В черновата на доклада не е пропуснато, че уличните убийства в България продължават. Допустимост на доказателствата, ефективната защита на свидетелите и нуждата от повече специализирана техника и умения - това са основните слабости на разследващите при организираната престъпност според ЕК.
Неразкритите убийства обаче далеч не са единственият камък, който дърпа правосъдието надолу. Когато Софийският градски съд отново се събере да гледа делото срещу братята Красимир и Николай Маринови - Маргини наесен, вече ще са отлетели 4 години от акцията, при която бяха задържани и сочените за техни съучастници в подготовката на три убийства. За това време делото трябваше да е в архива, а не още да търка банките на първата инстанция. Но здравето преди всичко. Различните болести на подсъдимите спряха делото и го оставиха на трупчета две години. Иво Карагеоргиев, чиято наложителна ангиопластика и въздържание от стрес станаха формалната причина за спирането, бе задържан в края на миналия ноември за теглене на пари от банкомат с фалшива карта. Естествено, от ресорната районна прокуратура не се сетили кой е той. Такъв проблем не би съществувал, ако някога бе проработила прословутата Единна информационна система за противодействие на престъпността. Но тъй като тя е само в сферата на фантазиите, а районните прокурори не са длъжни да четат вестници и да знаят кой е Карагеоргиев, магистратите отново станаха за смях.
За смях ги прави и Лондон, тъй като вече две години не приключва процедурата по екстрадицията на Димитрина Калайджиева - една от подсъдимите за убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева, извършено през февруари 2000 г.
Бегъл напредък може да бъде отчетен по аферата "Топлофикация"
Вече два процеса приключиха на първа инстанция и Валентин Димитров получи 5 г. за банкови престъпления и още 14 г. за източването на дружеството. Всичко това става много бавно и е неясно дали е сигурно, защото някога предстои да се произнесат и горните инстанции.
През това време първото и основно дело срещу бившия шеф на столичното парно - за пране на пари и укриване на данъци, образувано през лятото на 2006 г., още дори не е тръгнало в съда.
Засега прокуратурата стигна до ниво зам.-министър в изпълнителната власт. Двама заместници от кабинета "Станишев" се оказаха с обвинения в последните дни на мандата. Първо Раиф Мустафа от МВР бе обвинен за подкуп, а след това и заместникът на Емел Етем Александър Филипов - за организирано търгуване с гласове и влияние и за злоупотреба със служебно положение. Да видим дали следващото лято ще могат да отчетат нещо повече от разследвания по тези казуси.
Евроминистър Гергана Паси предупреди, че в дебатите около доклада ще влезе "тенденцията за галевизация на образа на България". Ангел Христов и Пламен Галев не са отбелязани поименно. Но в документа се говори за обвиняеми, които са освободени от ареста, защото са се кандидатирали за депутати. И не са върнати зад решетките, след като са се провалили на вота.
Конкретно е посочено
делото за източването на САПАРД срещу Марио Николов,
което също бе спряно, когато подсъдимият заедно с него Иван Иванов се кандидатира за парламента. Това дело бе и в критичния доклад на ОЛАФ миналото лято, в който се говореше за чадър на държавата над определени обвиняеми и подсъдими.
Това дело върви ръка за ръка с процеса за пране на пари срещу президентския спонсор Людмил Стойков. Което вече месеци наред е наникъде, защото предявяването на материалите на обвиняемите върви тегаво.
Процесът срещу Александър Томов за източването на "Кремиковци" също може да се подреди при значимите дела, които са мерило как работи съдебната система. Делото тръгна преди месеци, но спря, след като Томов реши да се пробва за парламента, и още не е възобновено. За този доклад институциите не сколасаха да приключат поне на първа инстанция делото срещу бившия шеф на пътния фонд Веселин Георгиев.
Не е останала незабелязана и акцията на прокуратурата, ДАНС, МВР, НАП и митниците, които в началото на април започнаха проверка срещу всички собственици на коли и имоти за над 500 хил. лв. в София. От прокуратурата вече обявиха, че доходите на 70 души ще бъдат допълнително проверени, тъй като е установена разлика между придобитото им имущество по данъчна оценка и декларираните доходи. Според доклада има образувани 10 дела за пране на пари. Важното е обаче как и кога ще приключат.
За прането на пари комисията има една основна критика - България все още не преследва това престъпление отделно от престъплението, източник на мръсните пари. А е много трудно да се докаже директната връзка между дадено друго престъпление и прането на пари. Затова разследващите търпят неуспехи.
В доклада е отбелязано, че страната трябва да улесни разследванията на необяснимо богатство със законово изискване в данъчните декларации да се регистрират всички заеми.
Пак там пише, че Комисията за установяване на имуществото, придобито от престъпна дейност, е сериозно затруднена от законовите рестрикции. Освен това нормативната уредба позволява проверяваните лица сравнително лесно да избегнат налагането на обезпечителни мерки върху имуществото им. Трябва да бъде намален и прагът от 60 хил. лв., над който комисията има право да проверява. Според експертите няма и ясен законов механизъм за оценяване на имуществото.
Контролните органи към различните ведомства също трябва да заработят, препоръчва Брюксел. Всъщност от прокуратурата отдавна алармират, че инспекторатите не произвеждат резултат. Може би, ако бяха потърсили отговорност от някого за бездействие, щеше да има някакво раздвижване. Не е известно да има и едно дело срещу муден чиновник.
Когато Брюксел пише рецептата, тя изглежда лесно изпълнима. И най-железните мерки обаче няма да свършат никаква работа, ако няма кой да ги прилага качествено. И сегашните недотам добри закони биха били достатъчни, ако усилията не се полагаха само от единици и в трите власти, и то на парче.
