Изненадваща е изненадата от бюджетната дупка с размери къде 2.5 милиарда лева, открита тия дни от пресния финансов министър Симеон Дянков. От експерт със съответен СV по света надали може да се очаква такава наивност за икономическата ситуация у нас, а още по-малко - доверие в бодрите разчети на предишното правителство. Всеки би се досетил, че едно отиващо си българско правителство няма да облагодетелства чрез държавния бюджет следващото. Поне не и до времето, когато ще преживеем чудото някое правителство да бъде преизбрано, а министър-председателят да повтори мандата си. Досегашният властови рефлекс тук сякаш е безусловен - крепи се на нагласата "Преди нас - разруха, при нас - метла, след нас - потоп".

А че дупката ще е голяма, се знаеше още в края на миналата година, когато ГЕРБ започна да уточнява управленската си програма. Напълно естествено тя имаше предизборни цели, чието днешно преформулиране с оглед на "реалното положение" застрашава те да не бъдат изпълнени - така, както е ставало с повечето предизборни обещания. И съответно неизпълнението им да се извини с предишното правителство, което, пак с предизборни цели, криело действителното състояние. Затова и в първите публични изяви на новите управленци взе да се намеква за съобразяване с реалностите, на чийто фон програмните намерения се оказват трудно изпълними.

Сред всичко това най-симптоматично е успокояването по една тема, която, без да бъде натрапвана преди изборите, отличаваше възгледите на ГЕРБ с особена радикалност и дори екстравагантност.



Другите бяха и си остават напълно тривиални



Тя е именно от областта на образованието, интересът към което напоследък пак се възпали със случая "Петкан" в УНСС, както бе възпален преди време с аферата "Боре" в Журналистическия факултет на СУ. Това отново даде повод да се громят недъзите във високите образователни равнища, където ролята на МВР и ДАНС изглежда по-важна от тая на МОМН, а една поголовна проверка за автентичността на всички дипломи по номер, година на издаване и взети изпити ще разкрие интересни моменти дори и в биографии на народни избраници. Но тия мечти за действия във висшите образователни етажи отклоняват твърде смислената предизборна заявка на ГЕРБ - децата да тръгват на училище след петата си година, а не просто на задължителна детска градина, както стана ясно оня ден, за да се успокоели родителите.

Кой каквото ще да казва, осъществяването на подобно намерение би гарантирало на това правителство далеч по-трайно място в българската история от борбата срещу митичната корупция, строежа на магистрали и привличане на еврофондове. За това има няколко разумни основания, които са по-силни от традицията децата ни да тръгват тъй късно на училище и да се радват на тъй дълги ваканции.

Най-важното сред тях е, че повечето постъпват в училище напълно неподготвени. Както може да се очаква за страна като нашата, задължителната сега предучилищна подготовка е пожелателна.

Естествено: за поне 25% от децата - тук влизат почти всички циганета - пожелателно остава и уж задължителното според конституцията образование до 16-годишна възраст. Затова задължителната едногодишна подготовка без съответно удостоверяване на образователната готовност след нея няма да има особен ефект.

Като се премахват изпитите след 7 клас, не е зле да се въведат такива за 1-ви. Без такава проверка на всички кандидат-първолаци са обречени на неуспех по-нататъшните образователни усилия, колкото и да се говори за щадене на децата от ранно стресиращи ги изпити и спокойствие на родителите. Ако не друго, подобен стрес ще им покаже в най-ранна възраст сериозността на ученето, извън това, че ще спести ония усилия по компенсиране на липсите от семейно възпитание, които полагат началните учители. (Тук няма как да не възобновя едно старо предложение: точно на тези учители заплатите трябва да бъдат с особен коефициент за работа в трудни условия, както и да се пенсионират като миньорите.)

Не по-малко важно е, че в тази подготвителна година децата ще понаучат български. Защото не бива да се правим на глухи: за поне 1/3 от тях българският език е чужд, оставайки такъв чак до завършването им; още толкова го говорят в стил телевизионна реклама, "Планета Пайнер" и "Семейство Симпсън".



Затова тази подготовка не се отнася само до малцинствата



Напълно е приемливо онези, които след една година не могат да покрият нормите за елементарна образователна готовност (тя включва и поведенчески навици), да я повторят още веднъж - вече със съответни такси, плащани от родителите, от специални фондове към общините, държавата или неправителствените организации, милеещи за "различните". Така или иначе едни деца ще влизат в първи клас на 6 години, други - на 7, но и в двата случая ще бъдат по-добре подготвени за училище, отколкото ако се оставят на досегашния произвол и родителско решение кога да станат ученици.

Разбира се, подобно намерение ще откара казуистиката срещу него от българския език през правата на детето до етническите свободи. Този сюжет няма как да не се разгърне, щом парламентарната комисия по образованието ще бъде председателствана от депутата на "Атака" Огнян Стоичков, а досега я водеше Лютви Местан от ДПС. Но когато се мисли за бъдещето, си струва държавата да направи стъпките, необходими за възможно най-благоприятен образователен и жизнен шанс от най-ранна възраст. Не се ли осигури той, включително и със законови мерки спрямо родители, дупката в бъдещето ще е много по-голяма от дупката в бюджета.

А ако към предизборното намерение се прибави и друго нормално решение - учебната година да започва не на 15, а на 1 септември, правителството на ГЕРБ още по-сигурно ще влезе в историята. Чисто формално тя е промяна на символични дати, а съдържателно е вече история на народ, чиито учители и деца, освен че са малко, не са тъй необходими за прибиране на реколтата. Защото и при нея зее дупка, но нейсе, запуши я, както казваше бай Ганьо.