Милиони потребители в интернет всеки ден прекарват по няколко часа, а много от тях и цели денонощия в т.нар. социални мрежи, като най-известните от тях са Facebook, MySpace и Twitter. Повечето от тях са наивници, които мислят, че оставените от тях с охота лични данни ще останат заключени в интернет портала и няма да го напуснат, отбелязва "Дойче веле". Само в Германия това са над 14 милиона души, като в по-големите европейски страни засегнатите са толкова или дори повече. Как да си обясним факта, че само ден след трагедията с изчезналия преди повече от месец френски самолет, пътуващ от Рио за Париж, в европейската преса се появиха снимки на пътниците? Или пък че в средата на март, само няколко дни след кървавата атака в германското училище във Виненден, в медиите се появиха снимки на убитите деца. Тези фотографии всъщност са били поставени от самите тях във въпросните социални мрежи и не са били предназначени за разпространение. Журналисти обаче успяват без много усилия да стигнат до тях. Има и информация за това, че по същия начин фирми се добират до лични данни на кандидатстващи при тях хора за работно място.

Малцина потребители четат изписаните със ситни букви общи условия за участие в някоя от социалните мрежи в интернет. Чрез полученото съгласие например някои провайдери си прехвърлят права за ползване и преработка на текстове и снимки, качени в социалната мрежа от потребителите. В MySpace тези общи условия са поставени най-долу на страницата. Освен това там е записано, че те могат да бъдат променени по всяко време и потребителите трябва да ги четат непрекъснато, за да се осведомяват за промените. По този повод председателят на централата на германските потребители Герд Билен се възмущава: "Никой не може да изисква от мен като потребител да внимавам всеки ден дали не са променени общите условия на договора. Ако някой прави промени, той е длъжен да ме информира и аз би трябвало да имам възможността да му се противопоставя, ако например ми се казва, че моите данни ще бъдат разпространявани и продавани".

Наскоро защитници на потребителските права от 80 съюза по цял свят изпратиха предупредителни писма до някои от социалните мрежи в интернет, изисквайки от тях да декларират, че ще разпространяват лични данни само тогава, когато имат изричното съгласие на съответните потребители. От Facebook вече обявиха, че няма нужда да правят това, защото вече са се погрижили достатъчно за потребителските права. А Жоел Бергер от MySpace заяви: "Ние сме изненадани от подобно изискване, защото по цял свят имаме милиони потребители и никога не сме имали проблеми в това отношение. Така че най-напред ще проверим каква е ситуацията при нас и тогава ще видим дали има нужда да вземаме мерки".

Преди време канадски служители заявиха, че Facebook нарушава националното законодателство, като запазва личната информация от изтрити акаунти. Докладът на канадската Комисия за защита на данните гласи, че личната информация на над 250 млн. потребители на социалната мрежа е "често объркваща или непълна". От Facebook се защитиха, че работят с комисията, за да разрешат нейните опасения по начин, по който ще се гарантира конфиденциалността, без да се нарушават правата на потребителя в най-популярната онлайн социална мрежа. "Като цяло ние търсим практически решения, които да работят в голям мащаб, също така зачитаме факта, че хората идват, за да споделят, а не да крият", заяви Крис Кели, главен директор на Отдела за защита на данните на сайта.

"Ще продължим диалога и вярваме, че ще достигнем до приемливи изводи. Мисля, че опасенията имат решения", допълни той. Канадският комисар от службата за защита на личните данни Дженифър Стодарт каза, че има няколко области, в които Пало Алто, калифорнийският офис на социалната мрежа, трябва да приведе практиките си в съответствие със Закона за защита на данните на Канада. Заключението се базира на разследване, предизвикано от жалба от Canadian Internet Policy и Public Interest Clinic. "Ясно е, че личните данни са основата за Facebook, но все още откриваме сериозни пропуски в начина, по които работи сайтът", каза Стодарт. Законите в Канада изискват организациите да съхраняват лични данни за определен период от време, за да си изпълняват целите, каза комисарят. Тя обвини Facebook, че не са взели адекватни мерки, за да ограничат достъпа на външни потребители до личната информация на хората, поставена в профила им на страницата. "Ние скоро ще въведем допълнителни функции за конфиденциалност, които ще прекратят тревогите на комисията", обеща Кели.



---------------------------------------------------------

Погрешният опит на Facebook



В началото на годината пък избухна скандал, който се разрази с голяма сила в интернет около новите правила за ползване на социалната мрежа Facebook. Първоначално сайтът се опита да прокара нови клаузи, според които може да използва личната информация на потребителите си дори и след като те са изтрили своите профили в мрежата, и след яростната атака на огромен брой хора от целия свят Facebook реши да се върне към старите си условия. Досега обаче остава въпросът дали става дума за недоразумение или за ловък трик за придобиване на повече сила. Всичко започна с това, че социалната мрежа реши да промени тихомълком условията за ползване на сайта. От тях беше изтрита възможността потребителите перманентно да премахват своето съдържание по всяко време. Освен това се появи и клауза, че Facebook ще може да се разпорежда с него дори след терминирането на даден профил.

Основателят на компанията Марк Зукърбърг обясни, че хората все още ще контролират своето съдържание, но всичко споделено от тях под формата на линкове, видео от мрежата или коментари в чужди профили, остава константно. Информацията за промяната на условията на ползване остана неразгласена за широката интернет общественост, докато блогът Consumerist ги цитира и интерпретира по следния начин: "Всичко, което потребителят качи във Facebook, може да бъде използвано от Facebook по начин, който компанията сметне за добър - завинаги и без значение от последващите действия и желания на потребителя". Тази публикация на блога за изключително кратко време беше видяна от повече от 500 000 души и предизвика вълна от негативни реакции, нападки и въпроси към Facebook. В огромната част от тях се виждаше фразата "Facebook те притежава!". Официалното изявление на Зукърбърг по въпроса беше, че нововъведението в условията цели единствено нещата да станат по-ясно и да заприличат по същината си на системите за електронна поща. Той допълни, че компанията никога не би използвала личната информация на потребителите си по начин, който те не биха одобрили, а единствено за запазване на коректността спрямо останалите си юзъри.

В отговор бяха създадени десетките нови групи, които се обявиха против нововъведенията в условията за ползване, и получиха подкрепата на милиони хора само за няколко дни. Най-накрая от Facebook клекнаха и разпратиха съобщение, че заради обратната връзка, която компанията е получила, тя ще се върне към старите условия, защото на първо място се стреми да решава проблемите, които хората поставят. С това се сложи и край на скандала, разразил се и затихнал само за няколко дни.

Едва ли Марк Зукърбърг и компания са съзнавали каква вълна на недоволство ще отключат промените в условията за ползване на социалната мрежа, коментираха след това редица български блогъри. Дали тяхната истинска цел е била да получат вечен контрол над профилите на всеки от потребителите си, който да могат да използват с користни цели, или просто са се опитвали наистина да улеснят работата и удоволствието в мрежата на своите "клиенти"? Защото целта на Facebook е създаването на една симулация на реалния живот, откъдето нещата не се губят. Реално погледнато, не би било справедливо при изтриването на един потребител да изчезват всички негови коментари и споделени линкове в профилите на неговите виртуални приятели. Именно срещу това вероятно са се борили Марк Зукърбърг и бордът на директорите на Facebook. "Този път обаче объркаха рецептата и получиха първата сериозна черна точка в сметката си. Каква ирония?! Facebook отново ще "забравя" за всеки свой изтрит потребител, но интернет няма да забрави за сериозния гаф на Зукърбърг и сие", коментира нашият сайт BPost.bg.



-----------------------------------------------

Търсачки нахлуват в личния живот



Преди две години стана пък известно, че американска компания се готви да пусне интернет търсачка с амбицията да събере информацията за 6 милиарда човешки същества, което е убедителен пример за интереса към личните данни, с риск да нахлуе в личния живот на хората. Google например вече дава възможност да зададеш всякакъв въпрос и да получиш резултати под формата на уебдокумент. "Ние доставяме данни единствено за лица", се казваше в изявление на Джей Бхати, съосновател на Spock.com. Под това име, сякаш излязло направо от сериала "Стар Трек", се крие търсачка, разработвана от 2006 г. в Редууд Сити, Калифорния, която вече разполага с експериментална версия на данни за повече от 100 милиона души. Тя официално стартира през август 2007 г. "Целта ни е да индексираме данните, съдържащи се в стотици сайтове, по-специално в социални мрежи, като например MySpace, а също в по-общи сайтове като Уикипедия", подчерта Бхати. Spock не е първата търсачка, която изследва данните, свързани с индивидите. Wink и Zoominfo вече притежават съответно 200 000 и 37 000 профила. Интересът, който предизвикват личните данни, позволи на Spock да събере 7 милиона долара за стартирането си. Сайтът бе замислен като безплатен и трябваше да се финансира от реклами, но неговото бъдеще не е ясно заради глобалната икономическа криза. Spock разчита също на общността на потребителите, за да допълни указателя си. "Методът на автоматичното индексиране не позволява да се интерпретират всички данни, които ние събираме, и приносът на потребителите ще запълни тези слабости", смята съоснователят на Spock.com. Това обаче крие неизбежния риск фалшива информация да замърси сайта и да го дискредитира. Тези търсачки повдигат също така въпроси от страна на асоциациите за защита на потребителите онлайн. "Те може да се почувстват под заплаха, виждайки, че по този начин се предоставя информация, която ги засяга, особено ако не са я предоставили самите те", отбелязва представителят на Електроник Франтиър Фаундейшън (l'Electronic Frontier Foundation) Дерек Слейтър. Въпреки това, признава той, Spock, Zoominfo или Wink имат право да говорят свободно за данните, отнасящи се до обществената сфера. Според американското право търсачките, считани за трета страна, осигуряваща информация, не може да се смятат за отговорни за съдържанието, което доставят. Просто и тук потребителите трябва да осъзнаят, че занапред някой потенциален работодател няма да се задоволи само с личните им качества, които те хвалят в CV-то си, но ще узнае и по-пикантни факти, които споделят в контактите си в мрежата на MySpace.



-----------------------------------------

Черният пазар в мрежата процъфтява





Информацията за кредитни карти и банкови сметки най-често е разпространявана противозаконно в интернет, сочи доклад на мултинационалната компания Symantec ("Симантек"). Данните за кредитни карти съставляват 32% от целия обем на противозаконно разпространявани данни през 2008 г., а тази за банковите сметки и други лични данни вече достига дял от 19 на сто. "Подземната" онлайн икономика най-често работи чрез специални уебсайтове или чатове, където лична и конфиденциална информация се продава на интригуващи цени. От "Симантек" обясняват, че данни за кредитни карти могат да се купят от 6 цента до 30 долара. Информацията за банкови сметки обаче може да се изтъргува и за 1000 долара, като най-скъпо струват корпоративните данни. Цената зависи от точността и бързината на доставяне на информацията. Купувачите се възползват от наученото, за да мамят при онлайн покупки. Пазаруването през интернет е лесно и бързо, обикновено се изискват основни данни за картата, с която се плаща, а потребителят остава анонимен. Това води до честото използване на крадени кредитни карти, особено при големи покупки и измами. От "Симантек" твърдят, че в интернет пространството се продават карти в "пакет" от 100 до 5000 броя. Колкото повече са те, толкова по-големи печалби реализира измамникът и минимизира вероятността да бъде разкрит заради циркулацията на различните сметки и ПИН кодове. Освен това съществуват и производители на чисто нови фалшиви кредитни карти, направени на базата на фалшива или открадната персонална информация, предупреждават от компанията. Въпреки въведените защити появяват се все нови и нови схеми за измами и с увеличаването на интернет плащанията ще се увеличават и престъпленията с лични данни. Хакерските атаки пък стават все по-смели и отдавна не се ограничават само с крадене на лична информация от електронната поща. Проблемът е най-сериозно изразен в САЩ. В схемите за измами циркулират около 1.3 милиарда крадени кредитни карти, което прави средно по 4 на всеки участник, изчисляват от "Симантек". Страната на неограничените възможности е и световният център на противозаконните чатове и сайтове за продажба на крадена информация. На второ място след САЩ се нарежда Полша, като 6% от незаконните уебсайтове за продажба на крадена информация се хостват там. От "Симантек" пък са засекли общо над 55 000 такива сайта и изчисляват, че те се разпространяват изключително бързо, броят им е нараснал с 66% спрямо 2007 година. (По материали на чуждия печат)