Преди години, когато БСП току-що бе поела сладката тегоба на управлението, по бузлуджанските поляни се разтичваха засукани моми с червени фланелки и къси полички, припяваха "Кой сега е номер едно" и се натискаха да се снимат със Сергей Станишев. На фланелките грееше бодрият слоган "Социализмът е секси", подчертаван с мажоретско подрусване и пиарски намигания изцяло в стила на една власт, сигурна в себе си. Тогава се очакваше преизбирането на Първанов за президент, въздухът трепереше от увереността в победата, Стефан Данаилов веселеше публиката със заръки към министъра на транспорта да направел теснолинейка до върха, за да извозва множеството в жегите.



Сега е извозена партията,



тия секси надписи ги няма, характерната за властта привлекателност е изчезнала, изчезнали са и повечето от момите, наети тогава за мероприятието. Наполовина са и привържениците, качили се на върха, от който започва българският социализъм. След толкова години история и след първото пълномандантно управление от 1989 г. насам българският социализъм е гроги. Според официалните му представители той е изтощен от една етническа и една монархическа партия в коалиционен конкубинат, който сякаш е опорочил невинността на БСП.

Затова партията в лицето на ръководството и с телата на близо 20 000 привърженици ритуално се е качила и тази година на върха, та да почерпи от сакралното място сили за възстановяването си, както и да се убеди в дълбоката си невинност. В нейния новоговор това се нарича "презареждане", макар кампанията под това име да не й донесе никакви ползи в изборите, още по-малко - младежки гласове. Надали такива гласове ще привлече и новата младежка формация, която трябва да замени досегашните най-вече заради това, че от ръководствата им след изборите прозвучаха острите призиви за оставки. Но какви оставки, когато с достойна за учудване последователност Станишев продължава да се връзва на инициативите на Кирил Добрев, за да се привличали младежи в партията с рекламни трикове, билбордове и пейнтбол? Нима в управленския усет на човек с неговата биография може да изчезне убеждението, че ако младежи влизат и остават в БСП, не е толкова по политически, колкото поради семейни причини, пресичащи се с бизнес интереси на фамилията?

Всъщност тия интереси са образували такъв дебел слой над първичните социалистически идеи, че правят невъзможно покълнването им дори и на места като Бузлуджа, извън това, че ливадите са отъпкани, дъхът на кебапчета - задушлив, а преносимите тоалетни - недостатъчни да се излива на обозначени за това места вървящата в топли дни студена бира.

След тия ритуални качвания върхът остава осквернен така,



както е осквернен и българският социализъм след управление,



облагодетелстващо няколко семейства, вкл. и това на последния монарх, наред със стотина близки до властта фирми. Затова звучат нелепо, но пък обяснимо ранните перестроечни образи, които наред с "презареждането" изпълваха тазгодишната бузлуджанска реч на партийния лидер. "Много пъти БСП е била бита, но винаги сме се изправяли. Опитвали са се да ни смачкат, да ни вкарат в глух ъгъл, но никога не са успявали, защото никога няма да се откажем от идеала си за по-солидарно общество", каза още Станишев. "Не всеки може да се изправи след такова поражение, но ние можем". Естествено най-популярният бе от филма "Покаяние" на Тенгиз Абуладзе - за улицата, която трябвало да води до храма. Бузлуджа бил храмът, където партията - и Станишев - се връщали, за да се почерпели нови сили. Колко пъти? Има нещо твърде двулично в подобни преповтаряния; още по-двулично става то, когато някой е паднал от власт с народен вот, но пък продължава да твърди, че нямало да позволи няколко лъжици катран да развалят кацата с мед, без да запита "Чия беше тази каца?". Защото непредубеденият отговор е ясен:



това беше кацата на потомствената номенклатура,



пълнена с труда на цялото общество, но изпразвана от собствениците на обръчи.

И тъй като думата е за каци и социализъм, тазгодишният събор в Бузлуджа натрапва друга историческа аналогия. За да се започне на чисто, май трябва да се тръгне от по-ниско, от лозето на Габровски, а Бузлуджа да се остави известно време на самодивите, на чиито бели премени поне никому не ще хрумне да изтъпани надпис "Социализмът е секси". Макар че знае ли се при тия пиар-корифеи и при тази все презареждаща се след провали партия.