"Отдавна разбрах, че САПАРД е капан..."

Кирил Вътев, собственик на "Тандем"



Ако може да си го позволи, нормалният бизнес трябва да стои на няколко ръце разстояние от държавни програми и от държавни пари, независимо дали от собствената държава или от прехвалените европейски програми. Всеки договор с държавата и нейните местни органи и наднационални съюзи е бомба, която може да се взриви ненадейно, години след като договорът приключил. Даже след като изтекат всички давностни срокове. Лошото е, че



риска "държава" не можеш да застраховаш,



дори да има застраховател, готов да издаде такава полица. Наред с финансовия компонент неравноправните отношения на бизнеса с политическите чудовища крият и наказателни опасности. Т.е. ако се полакомиш да ползваш парите на държавата, поемаш риск години - 5 и повече, след като си получил субсидия, държавата не само да те погне да върнеш полученото заедно с лихвите и глобите, но и да се окажеш зад решетките. Да оставим настрана десетките проверки, унизителните процедури на разпити и експертизи, черните списъци на заподозрените и медийните методи за предварително опозоряване, които чакат всеки захапан от мултинационалната машина за разследване на финансови измами. Тежко на онзи, който си помисли, че понеже не е измамник, за него не е заплаха



машината за репресии,



направена да гони измамниците. Аз също си мислех така, после понатрупах опит. Истината е друга. Доказва я атаката по САПАРД срещу месопреработвателната индустрия. Според финансовата европолиция ОЛАФ 88 фирми трябва да върнат с лихви получените субсидии от 98 проекта по САПАРД, изпълнени от 2002 г. насам. След преговори бе постигнат успех: в черния списък ще включат "само" 93 проекта на 84 фирми. Няма да ги бият "незабавно", а след 3 месеца. Нито един от заклеймените не е осъден, половината нито са съдени, нито разследвани, на някои дори не са им обадили какво искат от тях. 84 фирми са над 3/4 от всички работещи в месарския бранш. Най-ефектният начин да заявиш пред целия свят, че



всички българи са измамници.



Ето, подхванахме един бранш, месарите. Те са общо 107. От тях 84 са в черния списък на длъжниците. Срещу 107 фирми се водят общо 122 разследвания, 44 от тях (41%) са дадени на прокурор и съд. Ще погнем млекарите, после рибарите и т.н. Все едно каква е причината за тази офанзива - дали става дума за полицейска свръхмнителност, подхранена от предубеждението, че всеки българин е по природа крадец и мошеник или пък иде реч за мрачни последици от доноси, разпращани до Брюксел от наши чиновници натегачи. При такава статистика само безразсъден човек би се напъвал за европейски и местни "мерки за стимулиране". От такова стимулиране със сигурност ще видим поне 42 фалита. Според мен най-много 50% от подгонените 84 ще оцелеят след държавния шамар, който ги чака. Запитайте се



изгодни ли са държавните помощи?



Вземете европрограмите, които обещават до 50% подарък от стойността на вашия проект. Възбуждаща е мисълта да съградиш завод за милиони и да получиш един-два милиона подарък от Европа. 778 милиона евро вече са подарени само по САПАРД за субсидии по 2314 проекта. В България има над 100 души евромилионери (хора, получили над 1 млн. евро на глава от европейски субсидии). Сиренцето в капана на САПАРД е сочно. Но преди да го захапеш, трябва



да развържеш кесията



Правиш проект за 3 млн. евро. Ако финансираш сам, един индустриален проект струва 5-7%, но технически проект, който да мине стоте сита на САПАРД, се оскъпява поне до 12-15% от инвестицията. Това са 240 хил. евро свръхразход. После идват консултанти по европрограми, които "по закон" вземат 5% от инвестицията. Още 150 хил. евро отгоре. Но очакваната субсидия е 1.5 млн. евро. Само в мечтите ви. Всеки втори проект се отхвърля, а от договорените общо 3500 проекта по САПАРД 22% са отказани - не могли да финансират инвестицията. Разходи остават за сметка на неуспелия кандидат. Докато "гледат" проекта, чиновниците



филтрират субсидията



Не всички инвестиции са допустими (eligible) по САПАРД. При 3 млн. евро проект приетата субсидия е към 20-25% под максималната, т.е. по договор ще имате право на 1.2 млн. евро субсидия. После трябва да завършите проекта и чиновниците да го "приемат". При приемането излиза, че част от изпълненото не отговаря на проекта (напр. доставеното не е заявеният модел: докато проектът се е мотал по бюрата, заявеният модел вече не се произвежда). Вещи в този занаят казват, че е голям успех да вземеш 60-70% от договорната субсидия. В нашия пример това значи 840 хил. евро субсидия от мечтаните 1.5 млн. Да извадим сигурни свръхразходи 390 хил., чисти остават 450 хил. евро. В тях е цената за балата хартия (документацията по САПАРД тежи 10-15 кг хартия на милион инвестиция) - разрешения, удостоверения, заверки и проверки. Сложете лихвите, разходите и нервите за тичане по ведомства и от забавянето (заради акредитиране, ревизии, замразяване, препроверяване). Пресметнете риска проектът да се окаже "съмнителен", а субсидираният - "заподозрян" и преследван (а през седмица някой напомня, че "Брюксел чака бързи присъди"!).



Струва ли си?



Може би, ако кандидатът е многомилионна фирма от "стара" Европа - тя хем има опит, хем буди по-малко "съмнения". Но за българи държавните програми са твърде опасни.