За пръв път в най-новата история на България имаме цели три парламентарни формации, които не се числят нито към управляващите, нито към опозицията. Три политически играчи с неясен статут и още по-размити отговорности - "Синята коалиция", "Атака" и РЗС. Колкото и толерантни да се показват към ГЕРБ, те не могат да минат за част от властта. Двамината зам.-министри на сините, които премиерът привлече в правителството като експерти, не легитимират СДС и ДСБ като съуправляващи, колкото и да им се иска.



Опозиция обаче също не са



Безрезервната подкрепа на Яне Янев за първите 6 месеца на кабинета също не може да се нарече опозиционно поведение. Но значи ли това, че РЗС е управляваща партия? Не. Доброволният отказ на "Атака" от присъщата й кресливост не я прави коалиционен партньор на ГЕРБ. Пита се какво ще правят тези три партии в Народното събрание? Какво собствено ще работят? И как ролята им на балансьори ще се отрази на тяхното политическо бъдеще?

Като неопозиционери няма да им се налага да раждат през ден гневни декларации срещу управленските решения. Като неуправляващи пък никой не е длъжен да ги пита за формирането на политиката. Ако запазят първоначалната си линия на поведение спрямо ГЕРБ, отсега можем да заключим, че ги чакат четири безметежни години на безделие. Единствената им трудова дейност ще бъде пазарлъкът за някоя и друга службица или за дял от финансовите потоци на властта. Ще се съгласите, че не е кой знае какво усилие. Като прибавим към тия екстри служебните коли, нелошите депутатски заплати и разни други парламентарни благинки, ще излезе, че 46-те народни представители на "Синята коалиция", "Атака" и РЗС



успешно са се трудоустроили



за следващите четири години. Всъщност, за последните четири (в най-добрия случай) години във властта.

Защото този политически нонсенс, в който пребивават трите партии, рискува да ги свали от сцената. В създалата се ситуация те нямат полезен ход. Ако правителството на Борисов успее, те трудно ще могат да си припишат заслуги за това, тъй като реално не са управлявали. А и цялата положителна обществена енергия, отприщена от успеха, на следващите избори ще се прелее изцяло към ГЕРБ, а не към формациите от миманса.

Какво става при неуспех на управлението? Ами тогава вината ще се дели поравно, защото макар и неуправляващи, сините, националистите и яневистите са толкова близо до ГЕРБ, колкото да се водят съучастници на правителството на малцинството. Най-малкото ще им бъде трудно да се обозначат като алтернатива на ГЕРБ заради притъпената им опозиционност. Нещо повече - лесно могат да бъдат вкарани в ролята на малките камъчета, преобърнали колата. При всички случаи трите формации ще загубят влияние.

Свидетели сме на нещо като ритуално самоубийство на три политически образувания, които ще изгорят, за да свети Борисов. По-дълго или по-кратко - зависи от провежданата политика. Дали след 4 години, или на предсрочни избори, ще стане ясно, че този мандат е последен за СДС и ДСБ. Минимални шансове да оцелее има "Атака", но със силно стопен електорат. Последните избори недвусмислено показаха, че антидепесарският вот се оттече към Борисов, а не към Сидеров. Отсъствието на Доган от властта допълнително ще умаломощи националистическата формация и ще я лиши от основния смисъл на съществуването й. С добродушното си и снизходително отношение към ГЕРБ атакистите доброволно й



харизват националистическата си хоругва



и губят идентичност. "Атака" вече не е във времето и времето не е в "Атака". Нейният ход беше сега, на последните избори, но появата на РЗС и харизмата на Борисов лишиха националистите от звездния им миг. Оттук нататък не им остава друго, освен да подкрепят ГЕРБ, защото това е най-близката орбита до властта, до която партията може да се приближи.

Няколко по-смели действия срещу фрапиращите случаи на корупция пък лесно ще заглушат и бездруго фалшивите антикорупционни трели на Яне Янев. Със завидно майсторство от седмица юнак Бойко изрива авгиевите обори на старата власт и бомбардира медиите с новини за нейните безобразия.

Така обезсилени, употребени и обезкървени трите присъдружни партии на ГЕРБ безславно ще минат в небитието. Което има добра и лоша страна. Добрата е, че ще погинат три кабинетни конструкта, създадени според конюнктурните нужди. Съчетанието "Синя коалиция" се роди единствено от електорални съображения, без истински идеен и емоционален заряд. "Атака" бе създадена преди 4 години, за да запълни опасната ниша на национализма и да предотврати раждането на автентична патриотична формация, за каквато условията бяха назрели. РЗС пък бе замислена като контра на "Атака" и старата десница. Лошото е, че гибелта на тези неавтентични формации зорлем ще върне БСП и ДПС във властта като единствена алтернатива на сегашното управление.