Колкото и да подхождаме към изборите с патетични понятия като гражданска отговорност, дълг, справедливост, възмездие и т.н., не бива да се пропуска, че ГЕРБ обра гласовете и на ония, които очакваха управлението на неформалния му лидер да бъде забавно и интересно. Те надали са много, но пък засега могат да бъдат напълно удовлетворени. Доказателства - много; последното е нареждането на Бойко Борисов към новоизбрания шеф на ДАНС да се разсекрети делото "Галерия".

Разбира се, и тук не липсва патетика, изразена в мотива, че това било поради широк обществен интерес; обществото трябвало да е наясно кой, кога и защо бил подслушван. Има ли се предвид обаче самият повод за знаменитата разработка на тайните служби, нещата никак не изглеждат патетични, а по-скоро трагични. Което не пречи да е смешно, когато едно понятие като "обществен интерес", обикновено равнополагано с "обществена полза", се употребява в смисъл, който го вкарва в доста по-наивното "интересно за част от обществото". Макар че за обществото не по-малко интересни биха били и други разработки, примерно за връзки на депутати и министри с чужди разузнавания, за отношенията между банки, фирми, фондации и министерства, за партии, медии, манекенки, футболни клубове, хотели и препирането на парите от наркотрафика и т.н.

Така въпросът: "За кое общество е интересно да се разсекретява делото "Галерия"?" е чисто реторичен. Той е интересен за сравнително



тесния журналистически и депутатски кръг,



обект на разработките на служба, която само агенти под прикритие или олигофрени могат да наричат "българското ФБР" и "нова ДС". Със сигурност разкриването на папките ще е повод за особена героизация и фалшиво самочувствие за хора, които никога не са били толкова застрашени от службите, колкото им се иска и колкото ще го представят. Като нищо то ще роди метафори от типа "български Уотъргейт", разбира се, без оставки на когото и да било; ще напълни ефира и печата с множество интервюта, оправдания и намеци; ще е дъвка за сериозните анализатори в жълтите медии или обратно; накрая ще оправдае изискуемата демонизация на едно правителство като Станишевото, смешно тъкмо с постоянното алиби на инициативите си в мантрата "национална сигурност" и "държавност" при разграждането на същата тази сигурност и държавност.

Това ни води до може би най-сериозния мотив, докарал толкова много гласове на Бойко Борисов изобщо и на ГЕРБ в частност. Хората, гласували за него по съображения, свързани със сигурността и държавността, са значително повече от завзеците, очакващи забавления. Напоследък тъкмо тези хора имат особен повод за разочарование. Случаите изглеждат сигурно дребни с оглед на "обществения интерес" по делото "Галерия", но пък са достатъчно симптоматични.



Става дума за обичайни събития от седмичната сводка:



полицаи протестират в Плевен срещу леките присъди за побой над техни колеги, мними полицаи обират фирма във Варна, полицай лежи със строшена ръка в хасковската болница, мними полицаи нападат туристи, набеден за подкуп полицай се самоубива в Свиленград, полицейски синдикат протестира срещу тежките присъди на полицаи в Благоевград. Че какво интересно в тия случаи? Настина няма, като пиарски повод те са несравними със самолет, пратен до Иран за български моряк. Но подобни случаи бяха и са прекрасна възможност тъкмо Бойко Борисов да изрази решителното си намерение за защита на обществения интерес в неговата непосредственост като грижа за сигурността. Още повече, че щеше да покаже по подходящ начин оная твърда ръка, привиждана във възшествието му до министърпредседателския пост. Не би; той не се яви в Плевен, не отиде до леглото на полицая в Хасково, не стигна до Варна, не отбеляза нищо за Свиленград, надали ще коментира присъдите в Благоевград; няма и да нареди на Цецо да пусне съобщение до медиите.

А не само можеше; трябваше да го направи тъкмо заради ония, които очакваха от него и от формалната му партийна структура защита на държавността, наред с разкритията за далаверите, злоупотребите и слухарските навици на бившата власт. Ако последните са в миналото, което не е интересно, тъй като можем да го предполагаме за всяко правителство, случаите с полицаите - истински и мними - са опасни с това, че отпращат в бъдещето, на което сме свикнали при всяко правителство.

В него от държавен произвол не толкова са застрашени пребиваващите от първата до четвърта власт, колкото



държавата е застрашена от безвластие



и е уязвена като авторитет още с най-кокошкарски акции срещу или под прикритието на най-видимите представители на обществения ред. Така са застрашени и всички граждани. По традиция, белязана от насмешките към пъдари, стражари, полицаи и милиционери и потвърждавана в делата на мнозина от тях, пазителите на обществения интерес никога не са се радвали на особен престиж в обществото ни. Затова и посегателствата към тях и от тяхно име се подминават, от една страна, с гузна съвест, но от друга, и с известно разбиране, което изцяло съответства на масовия манталитет, падащ си по интересното за обществото, но пък загърбващ обществения интерес. Така заради кратковременни ползи от висши решения по интересни случаи се пропускат дълготрайните ползи от намеса във всекидневието, където е съсредоточен интересът на всички.

Ето защо след разкриването на "Галерия" можем да очакваме разкриването и на други интересни папки, да речем - "Лиани". Но също така след случаите в Плевен, Варна, Хасково, Свиленград и Благоевград и др. можем да очакваме продължаване на безинтересните като събития посегателства над и от истински и мними полицаи, а защо не и над и от истински и мними бирници, съдебни изпълнители, инкасатори и прочее "нисши" представители на властта, да не стигаме до "обикновените хора". Важното е да се произвеждат зрелища; а ако няма хляб, ще се внесе.