|
| Проф. Иван Маразов |
-----------
- Проф. Маразов, наскоро излезе новата ви книга "Хубавата Елена". В метафоричен смисъл - коя е Хубавата Елена днес?
- Знаете, че отвличането на спартанската принцеса става повод за Троянската война. Работата обаче е съвсем друга. Парис не отвел самата Елена, а нейния ейдолон, образ от вятър и мъгла. 15 години той живее с него, без да знае истината. А самата Елена била заведена в Египет, където остава вярна на Менелай. Той я намира там и тогава фантомът двойник изчезва. Като вижда чудото, един от ахейците, съпровождащи Менелай, казва: "Добре, за какво тогава на толкова мъже потрошиха колената при Троя?!" Ето ви една метафора на нашия политически живот. По същия начин ние измисляме някакъв фантом, избиваме се взаимно, но всичко е вятър и мъгла. А кой ги създава тези фантоми, остава неизвестно. Да видим коя ще бъде следващата Елена.
- Намирате ли нещо общо между политическото устройство при траките и това на България днес?
- Много-много не знаем какво се е случвало при траките, както не знаем какво се случва и при нас.
Основата на тракийската култура е царската идеология. Тука е същото. За вас, медиите, няма никаква новина извън политическия живот. Навремето изкуството като средство за комуникация обслужва една много тясна върхушка в тракийското общество - аристократите. За тях се правели златни предмети, вдигали се гробници. И тогава, и сега върхушката е най-влиятелната част от обществото. Връзката между този елит и общинниците долу е абсолютно прекъсната. На тракийските аристократи тези общинници им трябват само когато тръгнат на война, тоест за пушечно месо. По същия начин и ние, "общинниците", сме нужни на политическата класа на всеки четири години при избори.
Но най-голямата прилика според мене е, че траките, макар да са били най-големият народ след индийския, никога не могли да създадат държава, защото не били единни, а разединени на племена, както и ние сега сме разделени на червени, сини и други племена. Като че ли тази "земя на кръстопът" е орисана да загива от вътрешни противоречия и сепаратистки тенденции от самото начало. Погледнете, сега всички са уж за Бойко Борисов. Сигурен съм, че след една година ще стане много сложно да се лавира с всички тия, които уж заедно тръгнаха в политиката. Всеки ще иска я баница, я сиренце. Защото досега няма единна стратегия за национална политика.
- Е, имаше консенсус на ниво политически елит за НАТО и ЕС...
- И толкоз. Ама това "национална култура"? Аз съм чувал, че в България има две култури: синя и червена. А после? Може би жълта, виолетова... А не може да има стратегия, защото няма приемственост в политическите идеали.
Знаете ли, има и друго, по което много си приличаме с траките: тракийският вожд е имал свое обкръжение, съпровождащо го навсякъде. То изпълнява стриктно волята му, то го пази, защото така осигурява себе си. Същото е и сега. Всеки лидер си има по една дружина, във всяка партия има по няколко дружини, както и персони, които преминават от една дружина в друга. Опитайте да проследите политическия път на най-известните ни политици. Ще видите, че 80% от тях са минали поне през 3 партии. Не е ли това за младите хора знак, че трябва да могат да се продават възможно най-добре и по-често? Като футболистите. Тези паралели са разбира се метафорични, но от това не стават по-радостни.
- Бихте ли се върнали в политиката?
- В никакъв случай, политиката е досадна работа. Предпочитам да си пиша книгите. Политическата ми кариера трая около 6 месеца. Беше случайност. Първо отказах да стана министър, но ме убедиха и се реших с надеждата, че може да се направи нещо, например в археологията. Но при нас за съжаление винаги става така: всеки, който дойде на власт, отрича всичко постигнато и започва отначало, вместо да продължи.
- Действащият закон за културното наследство културно ли е направен?
- Първо, това не е закон. Объркан е поначало, правен е от хора, които нямат представа от култура. Общо взето, некултурно направен закон за култура.
- Какво имате предвид, като казвате, че е объркан?
- Да започнем от самите понятия. Какво ще рече "културна ценност"? Например, някой може да каже, че тоя часовник на ръката ви е културна ценност. И понеже не сте го регистрирали, хайде в затвора. Тоест, разгул на субективизма, който се допуска дори в определянето на самото работно понятие. Освен това, за да функционира законът, има нужда от 15-16 наредби. Нито една не е готова и няма да е през следващите 20 години. И другото: кой и как ще регистрира колекциите? Представете си един нумизмат, който има примерно 5000 монети. Той трябва да направи на всичките монети описание, фотографии в 5 екземпляра. Ами това са 4 куб.м хартия! И после да го представи на Министерството на културата или не е ясно дори къде. При това има 6-месечен срок. Това се отнася и до държавните и общинските музеи. Знаете ли, че тези дни ги строиха да започнат спешно регистрация? Как ще стане това за 2 месеца? Законът не се грижи да пази музеите, науката в тях, хората, които я правят. Освен това се въвежда понятието "държател" - кой на кого какво държи?
Разбирам, че някои хора имат твърде идеалистични представи, но да са си останали в предишните епохи.
- Не е ли вярно, че иманярите се стимулират от българските колекционери?
- Иманярство е имало още при траките, иначе защо толкова много гробници се откриват празни. Иманярите се стимулират главно от западните колекционери. В началото на 90-те, когато някой реши, че нямаме нужда от охрана на границите, бяха изнесени хиляди неща. Навсякъде има свободни аукциони: Брюксел, Швейцария, Мюнхен, тръгваш по кейовете на Сена - антикварно до антикварно магазинче. И откъде са всички тези предмети - от бедните страни, разбира се. В много западни колекции и музеи има тракийски вещи. Е, знаем как са изкопани, но как са изнесени? Според мен държавата е отговорна за това, а не колекционерите. А що се отнася до закона, въпросът вече може да се постави така: "Чии интереси обслужва той?" Дали не работи за каналите за износ, които водят към Европа, арабските страни, Япония, Щатите? Защото с появата на наши колекционери май понамаля потокът навън.
Впрочем, много се радвам, че археологията стана толкова медийно известна. Това, че има голям наплив от посетители в музеите и паметниците на културата, особено археологическите, е много важно. Защо като кажем "туризъм", винаги имаме предвид някой да дойде отвън? Има много българи, които пътуват и посещават музеи и паметници. Всъщност, това до голяма степен е благодарение на Овчаров и Китов, които раздвижиха обществения интерес чрез медиите.
- Беше ли изненада за вас, че не Божидар Димитров, а Вежди Рашидов стана министър на културата?
- Не. Това е добър политически ход, защото по този начин се показва толерантност към турския етнос, така се демонстрира относителната победа над Доган в Кърджали. А в същото време министър на културата става един известен български творец.
- От 15 години сте преподавател в НБУ. Студентите ви идват ли добре подготвени от средното училище?
- В средното училище пробойната е голяма. Студентите идват с лоша подготовка, но най-големият проблем е четенето. При младите всичко минава през интернет, на принципа copy - paste. Понеже НБУ е частен университет, студентите не обичат да им се пише по-малко от 6. Смятат, че щом си плащат, трябва да завършат с пълно отличие. Но постепенно всичко си идва на мястото.
В университета се мъчим да компенсираме това, което не е направено в училище, като гледаме самото преподаване да е интересно.
- Как става това?
- С приближаване до практиката. Водим ги по музеи в София и из страната, а даже и по Европа. Можете ли да си представите, че студенти по изкуствознание не знаят къде е Националният музей? Затова и по проект, финансиран от МОН, създаваме учебен музей на НБУ, в който те ще се учат да общуват с паметника.
Големият проблем е, че се правят реформи без никаква предварителна концепция. Например, изгуби се връзката учител - ученик. Първокурсниците ни нямат опит в общуването, не смеят да питат по време на лекции. Най-важно за нас е те да станат конкурентноспособни на западните си колеги, тъй като пазарът става общ. И на първо място, трябва да познават родната си културна и историческа действителност, защото тя е тяхната база.
