Излизането на резултатите от изпитите в СУ отваря преддверието на големия въпрос за класацията на студентите, но и на още по-съществения проблем - какви по-общи процеси намират израз в получените числови стойности.

Както винаги, новините са добра и лоша. Добрата новина е, че все още някакви млади хора искат да станат наши студенти. Лошата е, че тези бъдещи наши академични партньори стават все по-малко. Да си припомним какво се случи миналата година - след 4 класирания 23 специалности оставаха със свободни места и бе взето решение за входен резултат да се признават както постиженията от матурата, така и всеки друг "положен изпит" пред каквато и да е институция, обявила се за "университет" някъде из страната.

В предчувствие за повторение на този кошмар хората, отговорни за стратегическото развитие на институциите за висше образование, показаха устрем и дръзновение. След като се оказва, че предварителният изпит не дава очакваните резултати, храбро се премина към идеята за целогодишно набиране на студенти. А в скоро време някой ще измисли и приемни изпити два пъти на ден без почивни дни. Но това е само началото. По-вероятно е след година да се издигне почин - всеки университетски преподавател лично да доведе ако не "три синджира", то поне 3-ма кандидат-студенти. Може да се върнем и към практиката на летните бригади - разпределени на хайки по специалности да претършуваме всеки шубрак из горите, където може би все още се крие някой потенциален кандидат-студент.

И това е нищо на фона на действителната оригиналност на друг столичен университет, който



ще смята за свои студенти всички живи същества,



които приживе или посмъртно се сдобият с диплом за завършено средно образование. Това е правилният път - всеки аеробен организъм - български студент. (Анаеробните засега се държат в дълбока резерва!) Очаква се, че към тази безпрецедентна академична иновация ще проявят огромен интерес не само български, но и редица чуждестранни организми.

Всъщност ни е бедна фантазията колко години още българските университети ще пълзят по стълбицата на управленското безсилие, преди да се стигне до разбиране на бодящия очите факт - условията, при които са съществували институциите за висше образование у нас, са изчезнали. Затова дори простото му запазване, а камо ли неговото развитие зависят на първо място от едно - фундаментална структурна промяна в начина на управление и на финансиране на висшето образование и науката в България.

Нека видим числата. Преди седмици вестниците тиражираха като новина обстоятелството, че в страни от ЕС се обучават около 23 000 български студенти, десетки хиляди са в САЩ и извън тези държави. Ако приемем за простота, че средният курс на обучение е 5 години (3 + 2 или 4 + 1), това означава, че към този момент в последните 5 випуска по около 10 000 хиляди души се обучават в чужбина. От друга страна, по данни на МОН тази година трябваше да се явят на задължителната матура по български език малко над 75 000. Дори всички да са се явили и да са издържали изпита (а знаем, че не е така), то излиза, че оставащите в България потенциални кандидат-студенти са по-малко от обявения от същото министерство държавен прием в университетите. (Оттук става разбираем като неизбежен и "творческият подход" за отказ от очакване студентите да са завършили средно образование).

Нещо повече - ако приемем випуска от 2008 г. за 100%, то през следващите няколко години по чисто демографски причини броят на завършващите средно образование ще бъде с около 30 на сто по-малък и тази ситуация ще се запази през следващите... 15 години.

За всеки, който е склонен да мисли, тези структурни параметри на академичната ситуация имат само един възможен смисъл. Всяко усилие за допълнително привличане на липсващите хиляди потенциални студенти за десетките български университети е обречено на провал. Условията, при които досега българските университети оцеляваха, вече ги няма и тази ситуация няма да премине.

Следователно, решението на огромния ни проблем е само в една посока -



да се променят из основи принципите за управление



Защото те са условията за развитие на институциите за висше образование и наука. А това означава цялостна структурна реформа на сектора за висше образование и наука: да се финансират резултати, а не институции; качество, а не бройки. Това повтаряме от години.

Новото правителство може да е шанс за нова публична политика, без която просто академичният живот у нас ще продължи да клони към изчезване. Или просто идва шансът на анаеробните студенти.