Покрай смяната на правителството и очакваните реформи в МВР и ДАНС понятието "национална сигурност" започна да се споменава все по-често. Но освен борбата с организираната престъпност, корупцията по високите етажи и опазването суверенитета на държавата, това понятие включва ограничаването на щетите от природните бедствия и катаклизми. Било пожари, наводнения или земетресения. Задължение, от което държавата като че ли е абдикирала в последните години. Първото оправдание е, че няма средства за купуване на адекватна техника за действие в екстремни условия.

Пожарни на повече от 40 години, допотопни водоноски и човешка сила са основното въоръжение на институциите, натоварени с борбата срещу зачестяващите през лятото пожари например. В същото време опустошената от огнената стихия площ всяка година расте. И докато през 80-те години цифрите варират между 800 и 3000 хектара, сега данните са нараснали близо 40 пъти. Особено



тежък е проблемът с горските пожари,



където нито пожарни, нито водоноски могат да достигнат заради силно пресечената местност. В тези случаи единствената ефективна техника са самолетите и хеликоптерите. С които държавата ни не разполага. Поне не и с такива, които хем да стават за гасене на пожари, хем да са в движение. Затова и преди две години при опустошителните летни пожари вътрешният министър Румен Петков и отговорната за борба с бедствията Емел Етем викаха самолет от Русия.

В Министерството на отбраната се съхраняват три, а в МВР един хеликоптер, но с изтекла летателна годност. И заради регламент 216 на ЕК, който задължава машините на гражданската авиация да отговарят на съвременните изисквания за безопасност, властите ни просто предпочитат да не ги ползват, вместо да ги модернизират. Ако самолетите са на държавната авиция, това изискване ще отпадне. Въпреки че те биха могли да помогнат не само в гасенето на пожари, но и за спасяване на бедстващи хора в планината или при наводнение.

Това обаче е невъзможно и заради друг проблем. В България няма единен закон за въздухоплаването, който би могъл да регламентира използването на тази летателна техника за подобни цели. Ситуация, която стои непроменена вече от три поредни правителства. Въпреки това група бивши военни пилоти са



разработили идеен проект



в тази посока, който властта досега чисто формално оценява като добър, но нищо повече. Негови автори са ексшефът на ВВС ген. Иван Парапунов, бившите зам.-командир на авиацията полк. Малчо Малчев, шеф на "Гражданска защита" Андрей Иванов и военен пилот Йордан Георгиев, както и директорът на първото частно училище за гражданска авиация Цони Иванов.

Според тях правителственият Авиоотряд 28, който в момента обслужва само държавните делегации в чужбина и вероятно ще бъде закрит, да се преструктурира с решение на МС на базата на публично-частното партньорство. Като държавата вземе 30-35% от дяловете и запази контролните и регулаторните си функции. Отрядът просто ще бъде натоварен и със задължения по противодействието на природните стихии, като в него могат да влязат и вече обучени затова родни кадри. Които в последните над 10 години развиват бизнес с гасене на пожари в Португалия, Испания, Гърция и Турция, но не и у нас.

"Един пожар ако не се овладее за половин час, вече само може да се контролира. Ние нямаме с какво да отговорим в този половин час. За разлика от повечето нормални държави, които имат летателна техника. В Гърция имат 36 машини, в Италия - 72, Испания - 76, Португалия - 20, Турция - 56 - всичките държавни. И въпреки това те наемат и допълнителни самолети и хеликоптери, за да покриват цялата територия на страната си", обясни пред "Сега" Йордан Георгиев, който е в бизнеса с борба със стихиите от години. Според него



функциите на държавата в борбата с бедствията



в последно време са се свели само до това да се отчитат щети и да се раздават минимални обезщетения на пострадалите. С това основно се занимаваше нароченото за закриване министерство на бедствията и авариите. Превантивната й дейност пък се изчерпва с редовни, но неособено ефективни предупреждения за наближаващи обилни валежи, силен вятър и високи температури.

"Ако се възстановят тези 4 хеликоптера в МО и МВР и се създаде такава структура, ние ще имаме нещо, с което адекватно да отговорим на възникнали пожари в зародиш. Най-малкото сме длъжни по чл. 25 от Чикагската конвенция да окажем помощ на всеки граждански самолет, който получи авария или катастрофира на нашата територия. А ние в момента нямаме дори с какво да отидем до мястото на подобен инцидент", обясни бившият пилот Георгиев. Заедно с колегите си той се опитва да прокара тази идея на управляващите от 1996 г. насам. Тогава той сключва договор с военните да му предоставят част от армейските вертолети, които не се използват. "Възстановихме им летателната годност и обучихме екипажи, за да ги ползваме поне при гасене на пожари в чужбина. Изготвихме програма за обучение на пилоти. И военните пращаха свои хора, с които гасяхме пожари в Португалия, Гърция, Испания. Бяха натрупали близо 100 часа реално гасене, а не тренировки. Защото ако няма екип с необходимия опит, който да е летял в такива условия, рискът граничи със самоубийство. Това го направиха военните край Разлог през 2003 г.", спомня си Георгиев.





През 2001 г. обаче тази практика е прекратена,



защото, по думите на бившия военен, в МО предпочели "активно да разпродават техниката".

Оттогава управляващите упорито неглижират този проблем. Като след обособяването на ресорното министерство на бедствията става съвсем лицемерно. Доказателство за това са реакциите на ведомствата по представения им проект.

"Всички казват - да, хубаво, прекрасно и накрая никакъв резултат. Емел Етем, примерно, само констатира, че е необходимо. Георги Петърнейчев (бивш зам.-министър на транспорта - б.р.) пък първо поиска проекта с идеята - дай, пък ще видим. Румен Петков, Михаил Миков и президентът изобщо не ми отговориха, те са без мнение. От МС регистрираха писмото ми и административно ми отговориха, че ще проучат предложението. И нищо повече", казва Георгиев.

В същото време, при все по-осезаемото изместване на субтропичния климат към България държавата ни рискува да жертва голяма част горите си. Които все още не са изсечени. Тъй като в момент на рецесия трудно би могла да разчита Русия пак да ни праща безвъзмездно свои самолети.

"Само позиционирането им у нас излиза между $80 000 и $100 000 без гориво, консумативи и т.н.", смята бившият пилот. И си обяснява липсата на желание да се използва наличната техника на армията с факта, че при този сценарий няма да има поръчки за доставка на скъпоструващи машини, придружени със сериозни комисионни за съответните министри.



---ОПАСНОСТ---

Само преди седмица край Стара Загора изгоряха около 2000 дка сухи треви и храсти и близо 20 дка млада борова гора. Заради запалено стърнище. И въпреки че в гасенето на пожара се включи цялата пожарна в града плюс огнеборци от Казанлък, служители на "Гражданска защита" и горското стопанство и близо 80 военни, стихията не бе овладяна повече от 9 часа. От началото на жътвената кампания т.г. при подобни пожари са били унищожени над 7300 дка зърнено-житни култури, уточниха наскоро от МВР.