Няколко телевизии въртят на малкия български екран един много възпитателен филм, който познаваме под заглавие "Криминални уравнения". За жалост заглавието е тъпо преведено. Оригиналното, NUMB3RS (аз бих го превел като 4ИСЛА), е далеч по-съдържателно и по-ясно сочи за какво иде реч. Вярно, че във филма гениалният математик Чарли Епс (Дейвид Кръмхолц) впряга в разследвания на ФБР предимно числови методи за залавяне на убийци (каквито за съжаление още не съществуват), но идеята е много, много по-широка и дълбока. Математиката би могла с далеч по-голям успех да се ползва вместо за гонене на убийци за разкриване на други престъпления, най-вече финансови. Защото едва ли има нужда да убеждаваме някого, че финансите съществуват почти единствено във вид на числа. И, струва ми се, тъкмо



числата ни погаждат номера



и пораждат объркването около бюджета. От една страна, самите числа в държавния финансов план са здраво разбъркани от тайфуна на глобалната криза, но още повече рискуват да се оплетат в многобройните милиарди, които шават всеки ден из пресата, честни граждани и неизкушени в математическите методи ченгета. Например тези от ОЛАФ като нищо ще решат, че освен милиарда в съмнителни за тях проекти някой в България е откраднал онези между два-три милиарда, които липсват в хазната, за да се изпълни амбициозната програма за харчене на близо 30 млрд. лв. И после години наред ще има да обясняваме, че никой не ги е крал тези пари. Не защото никой не е искал, но просто никой не е могъл, защото тези пари така и не са постъпили в държавната кесия. Но това е типичният капан на финансите. В бездната между "очакван доход" и "получен доход" през последните месеци светът загуби трилиони. Та: внимателно с очакванията, защото в тази коварна област - финансите,



числата най-често разочароват,



т.е. неприятните явления задължително са много повече от приятните изненади. Ще се опитам да обясня как се получава така. Да допуснем за момент, че са достатъчно точни изчисленията за контрабандата през българските граници, които показват, че трафикантите слагат годишно в джоба си около милиард евро печалба. Изглежда възможно да пъхнем поне половин милиард в хазната, ако мъжки завардим границата и назначим едни хитри, ловки и честни полицаи да тарифят трафика. Да знаете, че най-вероятно този подвиг няма да се случи. Защото в мига, щом хванеш целия трафик и пускаш в страната само стоките с платени мита, акциз и ДДС, онзи милиард, дето са печелили контрабандистите, наистина ще изчезне, но събраните от митницата приходи ще се качат с не повече от 10-20 милиона. Не се шегувам въобще. Контрабандните стоки се пласират в страната, защото са евтини. Ако държавата ги тарифи, както трябва, цените им ще станат такива, че трудно ще намерят купувач. Въпреки това за държавата ще има огромна изгодна да спре трафика, защото, като изчезнат евтините контрабандни цигари и питиета, онези, дето са ги купували, ще пушат и пият вече българското. В хазната ще влязат повече акциз и ДДС, но не от митниците. И митничарят, който изкорени контрабандата, ще е герой, въпреки че не той ще напълни хазната. Ако фискът впрегне математиката,



уравненията ще пълнят хазната



Далеч не е нужен математик гений като виртуалния Чарли Епс, който да бълва тонове интеграли (скрита реклама на корпорацията Тексас Инструмънтс, доставчик на формулите за NUMB3RS). С доста по-прости сметки могат да се постигнат бързи и забележителни фискални резултати. Броят на автомобилите например е лесно да се установи (регистрираните у нас плюс влезлите в страната минус излезлите). Малко по-трудно е да се измерят средният им пробег и средният им разход на гориво, но дори посредствен статистик може да организира нужната извадка и да изчисли колко бензин и нафта всеки ден се превръщат в дим. Въпреки кризата. Остава да се умножат изчислените тонове по ставките на акциз и ДДС и да се свери резултатът с постъпленията в хазната. Щом знаем колко необложени горива се търсят, чисто полицейска работа е да се намерят.



Който търси - намира!



Стига наистина да търси, включително с риск да разгневи едни от най-дашните си спонсори. Същите прости сметки могат да се направят за ракията, за доходите от наем, за приходите от продажба на бабини ниви, за акциза на ракията и за врътките на дедесарите. Честна дума, като се знае кой какво притежава, какво произвежда, какво внася и изнася, със съвсем семпли фискални уравнения може да се изчисли кой колко данък трябва да е внесъл. Цялата математика ще струва на държавата милион до два. Полицията ще похарчи стотици пъти повече, но на нея бездруго й плащаме.