Даниел Вълчев беше харесван министър, но си остана външен на системата, за която отговаряше през последните 4 години. Проблемите му с учителското съсловие съвсем не започнаха и не свършиха с прословутата реплика за "седянката" и разтурянето й. Явно или под сурдинка учители, директори и най-вече синдикатите в образованието често саботираха големите реформи при най-малкия знак за промяна. Педагогическият състав прояви съпротива и срещу матурите, и срещу диференцираното заплащане, което трябваше да отличи добрите от закостенелите. В средата на мандата учителите успяха да устискат на безпрецедентно дълга стачка, която в крайна сметка само катализира тлеещите реформи. Да не говорим за локалните фронтове, които съставът на отделни известни гимназии откри.

Вероятно отсъствието на тези най-важни съюзници на МОН обрече промените да останат донякъде лишени от съдържание. Йорданка Фандъкова застъпва поста с висока степен на доверие от страна на педагогическата колегия. Тя е била 7 години директор на училище, а преди това има 13-годишен стаж като учител. Тези 20 години опит в системата я правят изключително симпатична за преподавателското съсловие. Разбира се, има риск реформите да спрат в името на комфорта и статуквото, какъвто е стремежът на всяка тромава система. Но ако вярваме на встъпителните обещания, по-скоро отваря възможност най-сетне на промените да се придаде плътност и смисъл.

Най-непосредствената задача пред новия министър на образованието е



гарантирането на бюджетно спокойствие за системата



Тя има предимството сметките й да са сведени до оптимален вид благодарение на делегираните бюджети, въведени в резултат на стачката през 2007 г. На втората година от промяната обаче има училища на ръба на финансов колапс заради намалението на субсидията от предишното правителство. Засега е ясно, че ГЕРБ ще изпълни предизборното си обещание да не пипа парите за училищата. Като бивш директор и зам.-кмет Йорданка Фандъкова знае как разходите се калкулират до последната стотинка. Затова вероятно ще наложи и необходимата промяна в логиката на бюджетирането. По сегашния механизъм най-големите общини са и най-ощетени, тъй като за тях издръжката на 1 ученик е най-ниска. На другата крайност са малките планински общини, където издръжката е значително по-висока. Така се стига до парадокси като например училища с малко деца в села край София да получават същия бюджет като на централна претъпкана гимназия. В същото време формулите не правят разлика между начално образование, където един учител води един клас, и средното училище, където разходите за преподавателите са далеч по-големи. Очакването на системата е тези недоразумения да бъдат изгладени.

Работа предстои и по голямата гордост на предишното ръководство -



налагането на матурите и системата за външно оценяване



Въвеждането на зрелостните изпити е безспорен успех, но все още предстои да се превърнат в наистина обективна система за измерване на знанията и компетентностите на учениците. Дори и за неспециалистите е ясно, че прагът за тройка трябва да се вдигне и е абсолютно несериозно с 23 от 100 възможни точки да се взима диплома за средно образование. Самият Вълчев е признавал, че ако критериите за оценяване се повишат, без диплома ще остане значителна част от випуска. Делът на двойкаджиите в един завършващ випуск обаче не трябва да зависи от политическото решение на управляващите, а от твърди и обективни критерии, които не зависят от моментната политическа конюнктура.

Интересно ще бъде решението на новото мнозинство за структурата на образованието. Настоящото ръководство на МОН гарантира приемственост за идеята основното образование да се завършва след VII клас, а гимназията да бъде разделена на два етапа - до Х и до ХII клас. Това обаче ще остави още хора без работа и вероятно ще увеличи броя на отпадащите ученици, затова е възможна съпротива и от страна на учителите, и от страна на малките общини, които ще трябва да закриват още училища.

Може би най-тежката и дългосрочна задача на Йорданка Фандъкова обаче ще бъде да убеди съсловието да застане на страната на реформите. За застаряваща и изтормозена гилдия като учителската все още е трудно да преглътне идеи като диференцирано заплащане, кариерно развитие, проектно финансиране. Високата степен на доверие е силен коз, който не трябва да бъде изигран нахалос. В противен случай ни очаква поредният срив в качеството на образованието.