Аз също имам резерви към новините на турски език по държавната телевизия. Не знам кой точно ги гледа в този часови пояс насред българските предавания - като че ли основната им функция засега е да дразнят българското население.

Ако ме питат как да ги реформираме, бих предложил държавата или общините да подпомогнат изграждането на някакви локални кабелни мрежи за тези наши сънародници, където да се говори за местни проблеми и, подчертавам, на местен диалект, не на официалния турски език. Вероятно разбирате посоката на промяната - наместо национално, турското малцинство да почне да се мисли като локално.

Но така или иначе тези предавания се превърнаха в един символ, около който кипят страсти. Те не могат просто да се закрият, без това да доведе до усещане за несправедливост и както вече много анализатори казаха - да бетонира етническия компонент в българската политика, с основна координата ДПС/анти-ДПС. Много е трудно при демокрацията просто да се отнемат права, без да се даде нещо насреща; видяхме го във времето на възродителния процес, който наместо да приобщи етническите турци, разхлаби връзката им с българската нация.

Нека напомня и либералния аргумент за подобна културна обособеност на малцинствата. Кое е по-добре за един наш сънародник, който не знае български -



да се информира от турски медии или да слуша нашите новини,





преведени на турски? В кой случай той ще е по-лоялен гражданин?

Така наскоро дори френската държава преодоля езиковия си шовинизъм и пусна новинарска телевизия на много езици, сред които арабски, изхождайки от разбирането, че ще е по-добре тези рискови населения вътре и извън страната да бъдат в досег с френските ("републиканските") ценности и знание, отколкото под влиянието на собствените си имами. А в места като Америка дори институциите се опитват да използват езиците на големите малцинства като латиносите. В този ред на мисли ми се вижда по-актуално да говорим за по-доброто организиране на българските новини на английски, информиращи все по-многобройните небългарски граждани или просто пребиваващи, отколкото да се занимаваме със символика.

Казано абстрактно, либералният възглед, наложен в повечето големи страни, разделя езиковата форма на новините от тяхното съдържание. Ритуалното отношение към езика от типа "тук се говори на български" става все по-неадекватно в съвременния свят. Въпросът е не как, а какво говорим и дали различните от нас могат добре да ни разберат, така че евентуално да приемат нашата позиция.

Това, което най-много от всичко ме тревожи, е



изборът на момента за поставянето на въпроса за новините на турски



- независимо как ще го решаваме. Той застава на дневен ред на новия парламент като първа точка, наред с разследването на обявените от новото мнозинство престъпления на предишното правителство и особено на министрите от ДПС. Ако обвиненията се окажат партенка и предишните управници се измъкнат сухи от водата, както правителството на царя - проблемът е по-малък, новото мнозинство ще трябва да компенсира неуспеха с някакви символични жестове. Но много вероятно е днес част от обвиненията да се докажат, възможна е персонална проверка на г-н Доган. Анонсите на партиите от новата десница са изключително силни, обществените очаквания също. Тогава въпросът става по-сериозен.

Спирането на новините на турски точно в този момент ще създаде еднозначна връзка между престъпност и турски етнос, такава каквато неофашистите у нас вече отдавна правят с ромите.

Няма връзка между турския език и предполагаемите престъпления на елита от ДПС. Дори когато са почистили някоя река за хиляди левове, те не са го направили от грижа за няколкото турски баби там, а за да се облагодетелстват определени фирми. Знаем го всички и въпреки това гледаме ден след ден информации за злоупотреби от този тип, където "бенефициентите" са етнически турци - неволната връзка е очевидна.

Тук има и една оптическа илюзия, за която много зрители не си дават сметка: малцинството е по дефиниция малобройно и затова по-видимо. За "бенефициентите" на разследваните злоупотреби, извършени от БСП, не казваме, че са "българи", просто защото е някак очевидно да си българин. Обаче излезте от националната територия и оптиката се обръща. Напоследък уловиха българин да краде в Гърция - създаде се усещането, че българите са крадци, просто защото, когато го определят, гръцките медии използват тази му особеност -чуждата му национална принадлежност.

Аз бих препоръчал на нашите управници да отложат разглеждането на въпроса с новините на турски до ясното установяване на вините в предното управление и произнасянето на присъди, които обществото ни чака. Да се смесва въпросът с езика с въпроса за престъпленията означава да се криминализира цяло едно малцинство - а това ще има последици, за които ще плащаме всички.