|
| Проф. Божидар Ангелов е роден през 1954 г. в София. Завършва педагогика в СУ. Сред авторите е на програмата за възпитателно-образователна работа в детската градина и на държавните образователни изисквания за предучилищно възпитание. Има над 60 научни разработки - книги и статии, по проблемите на масовите комуникации, развитието на речта и овладяването на езика. От октомври 2003 г. е декан на Факултета за начална и предучилищна педагогика съм СУ. |
- Струва ми се, че от дълги години колегите, които работим в сектора на предучилищното образование, меко казано, сме си мечтаели да дойде този момент. Казвам това, защото си спомням колко години ни костваше да направим подготвителната група за училище - тя да стане задължителна, да се обособят държавните образователни изисквания за предучилищното възпитание и подготовка и впоследствие програмата за тази подготвителна група. Преди време, когато възникна проблемът с по-ранното тръгване на училище, реакцията на колегите от сектора беше, че в рамките на детската градина детето се чувства много по-комфортно и много по-добре социално защитено. Винаги съм твърдял, че между 5 и 7 години детето трябва да остане в рамките на детската градина, но да бъде подготвено за училище, като акцентът винаги е падал върху овладяването на езика и развитието на речта, изграждане и формиране на математически представи, но най-важното е изграждане на такива компетентности, въз основа на които то може да общува с околните и на своя роден език.
- Всъщност целта на идеята за двегодишна задължителна предучилищна подготовка е преди всичко да се преодолее изоставането на децата от малцинствените групи при овладяването на българския език.
- Не бих искал тази идея да се свързва само с този проблем. Тя се отнася изобщо до проблемите при развитието на детето. Тази двегодишна задължителна подготовка ще бъде една прелюдия - аз поне така го виждам - към задължителна цялостна детска градина. Тогава вече ще бъдат решени всички проблеми, които са свързани с развитието на детето. Ако говорим за притесненията, че децата на една и съща възраст са на различно ниво при овладяване на предвиденото съдържание, то мога да кажа, че това е характерно не само за детската градина. По този проблем се работи и в училище, и във всеки отделен клас или група, т.е. тук въпросът опира до конкретния педагогически опит на учителя - по какъв начин, какви методи и похвати ще използва, за да получат изоставащите деца онова, което им е необходимо като минимум. Нашите учители са много добре подготвени, те използват интерактивни методи, а и самата програма за детската градина дава много богати възможности да се използват различни ситуации, в които децата с проблеми при овладяване на определено съдържание да компенсират тези пропуски.
- 2 години достатъчни ли са изоставащите деца да наваксат и да се изравнят като ниво с останалите?
- Когато се води целенасочена работа и от страна на семейството - независимо какво е то - има достатъчно голяма съпричастност към тези проблеми. Тогава този срок е абсолютно достатъчен. Практиката ни с групи с ромски деца в детски градини от крайни квартали в София сочи, че те показват много добри резултати, когато и родителите осъзнаваха важността на това нещо. Нашият факултет работи по проекти и с общини от страната и сме свидетели, че там, където учителят работи заедно с ромския медиатор и със съответното общинско ръководство, резултатът е много добър. Реално се убеждаваме, че децата присъстват, защото им е интересно и най-важното - родителите виждат много добре резултата от съвместната работа. Разбира се, има и другата крайност, няма какво да се заблуждаваме - има много места, в които маргинализацията е на преден план.
- Т.е. министерството трябва да се замисли към програми за обучение на семействата?
- Обикновено избягвам да давам съвети, защото социалните програми, свързани с възпитание на семейството, се възприемат малко по-негативно от страна на родителското съсловие. Но ми се струва, че там, където има тази връзка, дори самата детска градина би могла и колегите са достатъчно подготвени да работят със семействата. Много пъти ние отпускаме средства за програми от подобен характер, които реално не стигат до адресата си. Нека учителят да получава по-високо възнаграждение за това, че ще работи в такава среда, и той вече ще знае как да се справи с нея, защото той е посредникът между семейството, детската градина, обществото и останалите образователни институции. Учителят е този, който трябва да обикаля по махалите, да събира децата и да се старае по някакъв начин да ги задържи. Учителят е този, който трябва да се старае - и колегите го правят - тези деца да придобият някаква поне елементарна компетентност по отношение на българския език. Защото това е най-голямата им пречка впоследствие в училище и в живота.
- Необходимо ли е да се преразгледа връзката между учебното съдържание за детската градина и това, което е в I клас?
- Предучилищният сектор е напълно готов. Още повече преди година и половина със заповед на предишния министър беше сформирана голяма група с ръководител проф. Димитър Гюров, която да разработи нова програма за възпитателно-образователната работа в детската градина. В основата й беше заложено формирането на единна социално-педагогическа система между детската градина и началното училище. Програмата е готова, тя е преминала през различните етапи на обсъждане и паралелно с нея се разработваха и съответните диагностични процедури за оценяването на резултатите при реализацията на учебното съдържание по тази програма. Струва ми се, че след като нормативните документи са готови, няма да представлява трудност идеята да се реализира. Освен това учебното съдържание за различните групи е разработено в съответствие с държавните образователни изисквания и е в пряка връзка с програмата на подготвителната група за училище. Така че приемствеността е налице. Няма нужда да се прави ново учебно съдържание за различните групи.
- Знаем, че учителската професия е застаряваща. Младите хора не се тълпят да следват педагогика и малка част от завършилите се реализират. Няма ли да има глад за кадри, както е в Германия в момента?
- Към момента системата на предучилищното възпитание е обезпечена с кадри. Преди десетина години поради недостиг на деца бяха съкратени много наши колеги. Струва ми се, че при първа възможност и при съответните условия те биха се върнали. Акцентът трябва да падне върху делегираните бюджети. С колегите от детските градини, с които работим и които са въвели делегираните бюджети, нещата стоят много по-добре, отколкото преди година или година и половина. Това, което повече от 20 години е стояло на дневен ред - заплащането на учителите, качествено започва да се подобрява. Това ще върне и младите хора в този сектор. В рамките на самото следване голяма част от колегите, с които работим, привличат студенти, на които им предстои да завършат и показват добри резултати, и не искам да прозвучи като реклама на факултета, който ръководя, но в последните 1-2 години имаме доста млади колеги, които постъпиха на работа още преди да са си взели държавните изпити, тоест по време на държавната си практика.
- Готова ли е системата да премине на делегирани бюджети още от 2010 г.? Знаем, че при училищата това стана шоково.
- Струва ми се, че опитът, натрупан през последните години с това шоково приемане на делегираните бюджети в средното образование, ще спомогне за по-безболезнената реализация на идеята в рамките на детските градини. Аз винаги съм бил оптимист и смятам, че е наложително да стане, защото така ще се преодолеят всички проблеми, които досега коментирахме. Донякъде това ще спомогне нещата да се променят и в сферата на приобщаването на децата от ромското малцинство по отношение на овладяването на езика и речта в рамките на детската градина и подготовката за училище.