Надврякването - докъде надолу и докога има да затъва българската икономика, стана така популярно, че в него се включиха гадателите - врачки и социолози, та дори и фолк певците. Типично българското черногледство е на път да ни нанесе тежка финансова загуба, защото в условията на мутираща пазарна среда губи всеки, който не успее да преценява и да реагира правилно. Мисли си някой, че продължава рецесията (пропадането) и затова се свива още, за да пести разходи. А всъщност дъното е минало и сме в



депресия: най-коварната фаза



на кризисния цикъл. Значи дошло е време бизнесът, който има потенциал, да си върне позициите на пазара и да се опита да печели нови. Депресията е време на тягостно, бавно и много предпазливо развитие. Това е фазата, в която икономиката се променя. След кризата нито една страна и никой отрасъл няма да са същите, както във времето на бурен растеж. Погрешно се говори, че най-страшната част от кризисния цикъл е същинската криза: рецесията, разпадът. Бегъл преглед на историята ще ви покаже, че повече фирми са фалирали в депресия, отколкото при срив. Докато стопанството се разпада, всички падат практически заедно - читавите наред с негодните. Докато всички се сриват надолу, никой не прави излишни движения, кредиторите стискат зъби и не притискат длъжниците. Те знаят, че ако докарат длъжника до фалит насред рецесия, ще си върнат жалка част от дълга. Цените са се сринали, цари паника, купувачи няма - разпродажбата на имущество може да донесе само жестока загуба и за длъжника, и за кредитора. Едва



след дъното започва пресяването



на оцелелите, затъналите и спечелилите от сътресенията. Същото е като да падаш по склон. Докато се търкаляш надолу, е страшно, но лесно; падането не иска усилия. Но стигнеш ли дола, ако си жив, трябва да станеш на крака и да драпаш по стръмното нагоре с риск да се препънеш и да се изтъркаляш обратно. Икономиката е даже по-коварна, защото не си сам, не можеш спокойно да си лазиш нагоре, а правиш кушия с конкурентите. Пазарът се е посъживил, кредиторите постепенно започват да се чистят от проблемните дългове, цените се възстановяват и тъкмо затова фалитите стават все по-приемливи за кредитора. Та исках да кажа, не е никак радостен изводът, че разпадът е свършил и влизаме в депресия. Напротив. А



минали ли сме дъното?



Не знаем със сигурност, защото трябва да мине поне едно тримесечие с положителна тенденция, преди усещането да се потвърди с данни. Но погледнете борсовите индикатори, които всеки ден мерят пулса на борсата, а тя е огледало, ако не на състоянието, то поне на очакванията на бизнеса. Вижте движението на Дау Джонс през кризата.



(Графика*)



На борсата в Ню Йорк дъното на кризата личи ясно. Същото ще видите, ако разгледате индикаторите на Софийската борса, но с изместване, което само потвърждава моята

LIFO хипотеза за цикъла

LIFO значи last-in, first-out, т.е. аз твърдя, че страните, които влязат последни в кризата (като България), излизат първи от нея (ако междувременно не затънат в дългово блато, което е друг проблем, а не различен профил на цикъла). СОФИКС е на предкризисния връх (1030.88) на 28.08.2008 г. - 324 дни след Ню Йорк, а дъното му (263.8) бе на 10.02.2009, 27 дни преди Ню Йорк. Гледайте с очите си и не слушайте приказки, че България изоставала в кризата и дъно тепърва ще видим.



Всъщност ни чака тунелът



на депресията, т.е. по-опасният период на цикъла. Вижте колко нервно, бавно и несигурно се движи Дау Джонс нагоре след дъното. Илюзия е, че като удари дъно, икономиката като с пружина се изстрелва обратно на предкризисния пик. Напротив. Изкачването нагоре е по-бавно от свличането надолу. То ще трае години. Ще е като катерене стъпало по стъпало. Плах подем - колебливо задържане на ново ниво - несигурно връщане назад. Такова е движението в тунела. Спомнете си Великата депресия и крушението, известно като "рецесия в депресията" (1937-38 г.). И помнете главния риск: в депресия стопанството не само се възстановява, но се и преструктурира. В криза пропадаме всички. В депресията растат само някои. Други се провалят и въобще не излизат от тунела, а фалират в него.