Клетвата на кабинета Борисов отекна с мащаба на две земетресения в Пловдивско. Първите стъпки на същия кабинет бяха ознаменувани с разтърсване на Североизточна България. При добро желание можем да търсим знамения и поличби. Да си спомним, че лодката на кабинета "Станишев" още в първите дни затъна в тежките летни наводнения. Можем да правим и безвкусни аналогии с политическия земетръс, който победата на ГЕРБ предизвика в и без това разклатената българска партийна система. Политическите пластове безспорно се разместиха. Доколкото има спор, той е накъде и как. Сеизмичната картина продължава да е динамична и неясна. Затова анализаторите все още мълчат.

Разбира се, всякакви анализи и от всякакви позиции са възможни и допустими. Всякак можем да интерпретираме случилото се на 5 юли и неговите последици. Да споменем и очакванията за възмездие, и умората от корупцията и буксуването, и нежеланието да се приеме тезата за липса на алтернатива, и изявлението на Доган, и още много други неща. Факт е най-масовото гласуване за последните 8 години, в които преживяхме два президентски избора, два местни вота, един парламентарен, два европейски и още немалко частични местни. Получи се голяма обществена енергия, реализирана като политическа. И тази енергия е най-същественото явление на тези избори, защото е силно задължаваща. Задължаваща промени. Нещо повече, задължаваща нов тип правене на политика.

Изтече времето на прехода, когато подкрепата за сини и червени беше безрезервна. Сега всяка нова власт е с по-голям или по-малък кредит на доверие, който бързо се изчерпва и подлежи на сериозно изплащане. В противен случай констатацията за властова несъстоятелност заляга дълбоко в масовото съзнание и то чака повод, за да предяви сметката.



Нестабилността на партиите го доказва убедително



Партии, които имаха някаква обществена или поне политическа тежест, изчезват днес с лекота. Също така леко изникват нови, които бързо трупат активи и заливат медийното пространство. Най-голямата опозиционна сила в бившия парламент - БНД, се самоликвидира, без пушка да пукне. Дори некролози не успяхме да видим. ССД на Софиянски, в която немалко се кълняха, организационно не съществува. За броени седмици ЛИДЕР плъзна в почти всички общини на страната, далеч не само където пухтят предприятия на Ковачки. И не е сигурно, че няма да залезе по същия скоростен и непредсказуем начин. РЗС се роди от нищото и достигна парламента при висока активност и подкрепа, каквато самият Яне Янев не бе сънувал шест месеца по-рано.

Преди не беше така. Всички наблюдаваха драматичните обрати, съпътстващи разпадането и маргинализирането на Бизнес блока. Месеци поред медии се занимаваха с баталиите в стаята на парламентарната група и одумваха фалшивите конгреси. Изострено любопитство придружаваше "времето разделно" на Евролевицата. И Томов, и Камов се радваха на много повече от традиционните "15 минути слава". Томовата партия даже не участва на последните парламентарни избори.

В политическата въртележка се обръщат много партии, но много повече се въртят лица. Познати и изхабени, както и нови и перспективни. Надеждата, че личностите ще променят нещата в политиката, която по принцип е институционална, действа. Въпросът е, че личностите не могат да бъдат други освен тези, които българското общество е произвело. А в отсъствието на вдъхновяваща и стратегически ориентирана политика



тези личности ще стоят в ограничението на конюнктурата



Министър-председателят насели кабинета с водещи експерти и специалисти от различни сфери. Могат ли те да бъдат лице на промяната, да я тласнат напред? Или са подбрани така, че възможната бизнес опозиция срещу Борисов да бъде представена в самото правителство, вместо да набира сили и критики отвън?

Специфичен случай са внесените отвън личности. Тяхна роля е да балансират съмненията в чистите мотиви на израслите на родна почва фигури. Опитът засега е показал, че те или бързо се приспособяват към българските условия на правене на политика и бизнес, или откровено обслужват някакъв външен интерес и след успешно изпълнената задача се връщат обратно. Предстоящите събития могат да опровергаят опита. Но е трудно да си представим, че от чужбина ще дойде живителната струя промяна в българската политика. Като идеи - може би. Като настойчивост и внос на правила - вероятно. Като самоорганизация и лидерска гарнитура - съмнително. Кои държави с история и традиция успешно са си внасяли елит? Нека не броим тук онези вносни елити, които наричат "компрадорски".

Партиите наистина са в криза. Твърдите ядра са сведени до минимум и на тях не може да се разчита безотказно. Меките периферии са все по-непредсказуеми в поведението си и в податливостта на обичайната пропаганда. Местните структури са дезинтересирани и въвлечени във вътрешни конфликти. Ръководните органи враждуват помежду си, страхливо избягват да назоват лидерски амбиции и предпочитат да правят изявления под мотото "Аз нали ви казвах". На този фон е ясно защо търсим личности. Защото няма каузи.

Присъединяването към Европейския съюз ни остави без обединяваща национална цел. Българското общество по един или друг начин осъзна, че се намира в нов етап от своето развитие. Разгръщането на неполитически протести през същата 2007 година беше първи индикатор, че социалната енергия в посока промяна е налице, и се мъчи да намери адекватен израз.



Този политически израз две години по-късно се оказа ГЕРБ



Но пренареждането на цялата конфигурация не изглежда завършено. ГЕРБ сега са длъжни да вадят скелети от Станишевия гардероб и да искат наказания, защото знаят, че това в момента се харесва. Проблемът е да не се увлекат и несъзнателно да подменят "хляба" със "зрелищата". И без да се чувстват длъжни, на ГЕРБ ще им се наложи до месец-два да излязат със сериозна и конкретна антикризисна програма, без която Бюджет 2010 ще увисне недомислен.

Лошото е, когато политическото въображение не отива по-далеч от антикризисната програма. Тя безусловно е важна и необходима. Най-вероятно именно в хода на нейното изясняване ще се зароди и политическият дебат в рамките на този парламент. Но ключова за успеха на правителството е стратегията за следкризисно развитие. Тя изпълва със съдържание добилото популярност клише за "кризата като възможност", за благоприятната ситуация, в която кризисните тенденции позволяват радикално да се преоценят параметрите на българската икономика и обществените цели, така че европейският път на България да не се случва по вече познатия хаотичен, безидеен начин. Бойко Борисов и неговият екип следва да предложат визия, която надскача всекидневните битки около един или друг еврофонд и припрените договорки в навечерието на едно или друго заседание на Европейския съвет. Иначе рискуват обществото да пренасочи надеждите и очакванията си другаде.

Августовското редуване на летни бури и уморителни горещини не предразполага към големи дела. Но



броени месеци ни делят от 20-годишнината на 10 ноември



Юбилеите са и повод за равносметка. Няма как да не се повдигнат въпросите "откъде тръгнахме" и "накъде се движим". Липсата на политически каузи ще проличи особено ясно тъкмо в контекста на подобни събития. А никой не е бил с по-развързани ръце от Бойко Борисов, за да прекомпозира българския влак от пътя на мъчително самоизяждане за грешките на вчерашния и днешния ден към релсите на перспективата на утрешния. Звучи като утопия. Но Михаил Иванович Калинин, когото съветската история няма съществени поводи да запомни с нещо, е бил популярен с простичка и изключително важна фраза: "Човек винаги трябва да има нещо хубаво пред себе си". То едва ли ще бъде поредното досие или поредният триумф от разкритие на злоупотреба в някое учреждение.