В един задушен съботен следобед в покрайнините на Шанхай Чжан И се намира в блажено хладен шоурум на "Дженерал мотърс" и подритва гумите на новите модели автомобили на компанията. Той не е тук, за да се скрие от жегата. Мъжът кара сега малък "Фолксваген" и иска да го смени. Мениджър на средно ниво в държавна компания за стомана, Чжан не се притеснява за работното си място, нито за икономиката на Китай. "Нещата все още вървят много добре", казва той. "Нямам проблеми и мога да си позволя един от тези" - той посочва с глава подредените наблизо блестящи нови автомобили "Буик".

В момента са малко местата по света, където потребителите си позволяват да говорят с такава увереност. Докато САЩ, Япония и цяла Европа преживяват най-тежката глобална рецесия в последните 30 години, Китай демонстрира сила за възстановяване, в която преди шест месеца много хора се съмняваха. Огромният срив в експорта парализира растежа в края на миналата година, но със спасителната правителствена програма на стойност 586 млрд. долара - около 13% от БВП за две години - Китай успя да се съвземе. През второто тримесечие икономиката отбеляза ръст от 7.9% и вероятно той ще достигне и надхвърли 8% до края на годината.



Доказателства за нарастващата сила



се появяват почти всеки ден. Производството във фабриките започна да се увеличава, тъй като китайските потребители продължават да харчат пари с добро темпо. Продажбите на коли, подпомагани от сериозни правителствени субсидии за покупка на малки автомобили, през април отбелязаха рекорд за всички времена и лесно ще надхвърлят автопродажбите в САЩ тази година. Като цяло продажбите на дребно в Китай отбелязват ръст с 16%.

Цифрите сами по себе си не насочват вниманието върху факта, че балансът в глобалната икономическа сила се премества на изток. Има няколко момента, които обясняват ситуацията, но никой не е по-запомнящ се от реакцията на студентите от Пекинския университет, китайския Харвард, на изказването на американския министър на финансите Тимъти Гайтнър през юни. Когато Гайтнър се опита да ги убеди, че китайските инвестиции в американски правителствени дългови инструменти са "много сигурни", студентите избухнаха в смях. Реакцията им може би бе показател за началото на нов икономически ред, защото преди не повече от година те щяха да бъдат най-уважаващата и учтива аудитория.

САЩ, безспорният лидер в глобалната икономика, сега са в центъра на необичайна промяна в икономическата политика, далеч от фриволната форма на капитализъм, която Вашингтон следваше в продължение на почти 30 години. Страната върви към по-открит държавен контрол и регулация на икономиката. Никой все още не може със сигурност да каже дали това е мъдро решение, но в САЩ то е обект на задълбочаващ се ожесточен дебат. Подобни съмнения обаче не се забелязват в Китай, където правителството реагира на кризата с бързи действия и икономиката сега отговаря по свой начин.

Ето защо за компании като "Дженерал мотърс" Китай вече не е бъдещ пазар. Той е настоящето. От 10-те най-големи световни икономики



китайската е единствената, която отбелязва ръст



и скоро може да задмине японската, като се превърне във втората най-голяма икономика. Тази година борсата в Шанхай скочи с повече от 80%. Нациите, които зависят от производството на стоки за широко потребление, като Австралия и Бразилия, спечелиха страшно много в последните шест месеца, защото цените на суровините скочиха в резултат на търсенето от страна на Китай. Подпомагани от търговията с Китай, азиатските експортно ориентирани икономики бавно се движат напред. Международният валутен фонд (МВФ) предвижда, че в периода между 2008 г. и 2010 г. Китай ще осигури почти 3/4 от растежа на световната икономика. Затова не е изненадващо, че Китай е във фокуса на света, който търси начин да излезе от блатото. За икономиста от Шанхай Анди Се въпросът е един: "Всеки иска да знае едно нещо: може ли Китай да спаси света?".

Преди няколко години този въпрос - както и идеята, че Китай може да дръпне напред глобалната икономика, щяха да звучат абсурдно. Икономиката на страната обаче разчита на производството, което пък на свой ред е зависимо от търсенето в САЩ, безспорно най-големия локомотив на световната икономика. Този двигател обаче остана встрани. Според прогнози на МВФ американската икономика ще се свие с 2.6% тази година. Цените на жилищата в САЩ продължават да падат, а нивото на безработицата скочи до 9.5%, най-високото от 1983 г. Най-шумно рекламираният финансов план за стимулиране на икономиката дава много малко и трудно измерими резултати. Липсата на реални знаци за икономическо възстановяване кара Вашингтон да обсъжда възможността от друг подобен пакет въпреки бързо нарастващия федерален бюджетен дефицит.

Скоростта и относителният успех на китайската държавна помощ са в пълен контраст с тези показатели на САЩ. Наскоро проведено проучване от Световната банка показва, че разходите на правителството в Пекин ще генерират над 80% от целия икономически растеж на страната през тази година. Това отчасти се дължи на факта, че когато започна рецесията, Китай вече бе започнал да реализира националната си инфраструктурна програма. Проектите бяха готови или почти готови, парите бързо влязоха в употреба - при това в големи количества. Миналата година например разходите за изграждането на нова ж.п. линия възлизаха на 41 млрд. долара. Тази година те ще са 88 млрд. долара.

Възстановяването на Китай и икономическият растеж накараха някои хора да твърдят, че глобални институции като Г-8, в която са САЩ, Великобритания, Канада, Франция, Германия, Италия, Япония и Русия, стават ненужни. Единственият въпрос, който наистина има смисъл, е за т.нар. Г-2: Китай и САЩ. На 27 юли американският президент Барак Обама заяви, че



отношенията на Вашингтон с Пекин ще "оформят ХХI век"



В последните месеци Пекин започна да разширява влиянието си. През юни Китай се съгласи да купи за 50 млрд. долара облигации, емитирани от МВФ, за да повиши способността на институцията да се справи с глобалната финансова криза. По-рано тази година лидерите на Китай, притеснени от силния американски долар и от сигурността на своите инвестиции на стойност 763.5 млрд. долара в дългови инструменти на американското финансово министерство, призоваха да бъде създадена алтернатива на долара като глобална резервна валута. А наскоро Пекин изрази намерението си да направи своята валута алтернатива на долара в международната търговия. Икономистът Цюй Хунбин от HSBC в Хонконг отива още по-далеч в разсъжденията си и казва, че между 40% и 50% от цялата търговия на Китай може да се осъществява в китайска валута до 2012 г. "След като публично обяви намеренията си, Пекин накара правителствата в другите държави да разберат, че Китай е много различен отпреди 10 години, когато бе по-тих и стоеше на заден план", казва Цзюн Ма, икономист в Дойче банк в Хонконг.

Всъщност Китай вече не крие амбициите и притесненията си относно американската икономическа политика. Пекин се превръща в най-големия чуждестранен кредитор на Вашингтон. Китай никога не е приемал официално известния в края на 90-те години Вашингтонски консенсус за глобалната икономическа политика, който призоваваше за свободна търговия, приватизация, слаба регулация, благоразумна фискална политика и свободни капитали. В разгара на кредитната криза американското финансово министерство предложи план за засилване на регулацията на американските капиталови пазари, но едва ли ще спре Пекин, който продължава да настоява МВФ да има по-голяма роля на глобалните пазари. Въпреки че има много аспекти на пазарна икономика, в същността си китайската икономика си е централизирана и успешното й при преминаване през рецесията може да насърчи



другите развиващи се държави да приемат китайския капитализъм



Все още най-добрият възможен отговор на въпроса дали Китай може да спаси света е: "Още не". Много експерти се съмняват, че икономиката на Китай е толкова силна, колкото изглежда, или че се възстановява така добре. Други пък смятат, че е много рано на Китай да се гледа като на икономическия спасител на света.

Икономическата сила на Китай може да продължи да прави впечатление, но възникват въпроси относно качеството на постигнатите резултати. Централната банка отпуска големи суми на държавните банки и заедно с мощната подкрепа на Пекин те дават средства на държавните компании, участващи в изграждането на инфраструктура. Скептиците са уплашени от големите пари, които се раздават. Наскоро Централната банка обяви, че новоотпуснатите кредити през юни възлизат общо на 224 млрд. долара. Тази сума надхвърля два пъти кредитите, дадени през миналия месец, а заемите, отпуснати от банката за първите шест месеца на годината, са почти 1.1 трилиона долара и са повече от кредитите през цялата 2008 г.

За оптимистите данните от юни показват решителността на китайското правителство да предприеме ефективни монетарни контрамерки, за да се бори с кризата. Според преподавателя по финанси в Пекинския университет Майкъл Перис Китай "хвърля всичко, включително и кухненската мивка" за решаването на проблема. Няма съмнение, че в резултат на финансовите потоци, много китайци имат работа, която иначе не биха имали. Авторитетно американско финансово издание обаче прави обезпокоителни паралели между сегашната кредитна експанзия в Китай и кредитирането, което наду ипотечния балон в САЩ, чийто крах доведе до срив на финансовия сектор и е в основата на глобалната кредитна криза и на рецесията.

Определено има индикации, че



някои аспекти на възстановяването на Китай са краткотрайни



Една от причините китайският фондов пазар да тръгне нагоре е, че местните компании получиха толкова евтино финансиране. Андрю Барбър, азиатски икономист в инвестиционната фирма "Рисърч едж" от Ню Хевън, Кънектикът, е изчислил, че до 30% от новоотпуснатите кредити тази година са вложени за закупуване на акции. Защо парите не се инвестират в нов бизнес? Данните показват, че растежът в основни икономически сектори остава слаб, особено при производството на стоки за експорт, което продължава да страда заради намаляването на глобалното търсене. Според доклад на американската рейтингова агенция "Фич" китайските кредити продължават да се увеличават, въпреки че корпоративните приходи като цяло се свиват - това дава основания да се предполага, че Китай може да изпадне в своя финансова криза, която ще се разрази, щом престане отпускането на огромни суми.

Тези предупреждения са важни. Китайските технократи добре знаят рисковете, които са поели. "Те влязоха в кризисния период с широко отворени очи", казва Барбър. Той обяснява, че заемите, отпускани при сравнително слаб икономически климат, могат да окажат лошо влияние. Нестабилният финансов сектор веднъж вече бе прочистен преди няколко години - през 2007 г. лошите кредити бяха само 3% от всички активи на банките - методите, създадени за да се справят с последната китайска банкова криза, все още съществуват. С други думи, Пекин смята, че финансовата система е достатъчно силна, за да управлява рисковете от хлабавата монетарна политика, която провежда.

Бъдете сигурни, че дори ако най-черните сценарии не се сбъднат и китайската икономика продължава да бъде силна, то тя най-вероятно няма да е достатъчна, за да дърпа останалата част на света към възстановяване. И все пак размерът има значение. Икономиката на САЩ възлиза на 14 трилиона долара, а на Китай - на 4.4 трилиона долара. САЩ представляват почти 21% от общия глобален БВП миналата година; Китай - само 6.4%. Потреблението в Китай расте - но все още не е достатъчно, за да изведе от рецесията развитите световни икономики. Разходите на потребителите образуват по-малко от 40% от БВП на Китай, в САЩ преди срива потребителите съставяха почти 70% от БВП. Американските потребители сега са на заден план - спестяванията в САЩ се качиха от нула до почти 7% в последните девет месеца, тъй като хората затвориха кесиите си - светът отчаяно се нуждае от някой, който да влезе в тази пустош.

Китай може да помогне. Но остава сравнително бедна държава, като средният годишен доход на глава от населението е 6000 долара. В САЩ той е 39 000 долара, а в ЕС - 33 400 долара. За да се причислиш към средната класа в големите градове в Китай, трябва да имаш доход около 12 000 долара. Може да има оживление на пазара на коли, но повечето китайци не могат да си позволят "Фолксваген" или "Буик". Въпреки че китайците се чувстват по-богати, делът им в икономиката може да остане непроменен, докато Пекин не прокара реформи в здравеопазването и социалното осигуряване - стъпки, които ще дадат по-голяма сигурност на хората, и те ще харчат повече, отколкото спестяват. Миналата година потреблението в Китай бе равно на това във Франция, казва преподавателят по финанси в Пекинския университет Майкъл Перис. Никой обаче не призовава Франция да спасява света.



Китай е изправен пред огромни предизвикателства



- големият наплив на хора от селските райони към града, сериозните последствия от унищожаваната десетилетия наред околна среда, увеличаване на просперитета, на който се дължи и политическата стабилност. Като се има предвид колко голям е Китай, никой не трябва да бъде изненадан, че страната продължава да бъде загрижена за икономическото си оцеляване. Пекин най-много се притеснява от възможността да избухнат работнически протести, като този на 24 юли. Тогава разгневената тълпа уби шеф в компания за стомана в североизточен Китай.

Гъвкавостта на китайската икономика обаче не е мираж. Ако Пекин премине през глобалната криза без икономически срив, това ще увеличи доверието в китайските лидери. Икономически модел, който оцелее по време на най-голямата криза от Голямата депресия насам, ще има безспорно влияние върху развиващите се държави в момент, когато Вашингтонският консенсус е напълно изчерпан. Преди кризата Пекин се развиваше, но сега глобалното му влияние расте. Докато останалата част от света се колебае, той е по-сигурен от всякога. Китай все още не е лидер на глобалната икономика. Но уверено върви нататък.