Доц. д-р Константин Пашев е ръководител на Асоциацията за мониторинг на управлението. Преподава "Държавни финанси" в Софийския университет и "Икономика на публичния сектор" и "Данъци и данъчно облагане" в Нов български университет. Той е дългогодишен експерт на Центъра за изследване на демокрацията. Има докторска степен по икономика от Университета Мейджи в Токио. Като главен икономист на Световната банка в София е работил по проекти, свързани с реформите на прехода и присъединяването към ЕС.

- Г-н Пашев, дупката в бюджета става все по-голяма - очертава се над 2.5 млрд. лева дефицит. Доколко според вас сривът на приходите се дължи на свиването на икономиката и доколко е резултат от посивяване на фирмите - нали по време на криза бизнесът търси оцеляване откъм сенчестата страна?
- Този въпрос изисква много сериозно изследване и анализ, а не просто вадене на гигантски числа. Естествено, че като се свива вносът, приходите в бюджета намаляват. Ясно е, че като е по-евтин петролът, и приходите от ДДС падат. Има много обективни причини. А колко се е увеличила сенчестата икономика - това трудно се мери. Ръст има най-вече при разходите за труд - заплати и осигуровки, и не толкова при измамите с ДДС. Защото т.нар. карусели, или данъчни въртележки, изискват големи обороти, а при криза това е по-трудно. Обратно, когато икономиката цъфти, по-лесно се прави фиктивен износ и съответно тогава и измамите растат. За мен обаче остава големият въпрос дали данъчната администрация наистина е толкова корумпирана, колкото се говори.

-	Не е ли странно според вас, че шефът на НАП Мария Мургина бе отстранена и вече е обвиняема, а всичките й "десни ръце" в агенцията останаха на ключови позиции? Излиза, че корупцията е започвала и свършвала с Мургина?
-	Проблемът е, че ние все още не знаем каква е истината. А и Мургина в крайна сметка не я обвиниха за някакви гигантски злоупотреби, а за неверни данни за някакъв имот в декларация пред Сметната палата.
-	Е, има още две обвинения - че е наредила да се разсрочат данъчни задължения на бизнесмена Валентин Захариев и че накарала своя подчинена да покрие ревизионен акт за нарушения.
-	Но къде са крупните измами за ДДС, мрежите, за които се говореше, че е покровителствала? Все ми се струва, че ако наистина е имало чадъри и мрежи за източване и укриване на ДДС, не е толкова трудно да се докаже.
-	Може би у нас е трудно. Ето че нашето правосъдие не може да разплете казуса с Марио Николов - не знаем дали е източвал САПАРД, или е набеден. Докато в Германия неговите партньори отдавна бяха осъдени.
-	Ами явно в България има много добри адвокати. И с процесуални хватки измъкват клиентите си.
-	Покрай спирането на евромилионите и докладите на ОЛАФ се заговори за черни и сиви списъци на некоректните участници в обществени поръчки...
-	Да, това бяха предложения, които трябваше да влязат в последните промени на Закона за обществените поръчки, но впоследствие бяха окастрени. И се прие да има само черен списък - за фирми, срещу които има влязло в сила решение на съда за неизпълнение на договор. Но, както се сещате, няма осъдени за неизпълнен договор.
-	А "сивият" списък, където трябваше да влизат фирми, които не са осъдени, но все пак са допуснали нарушения, май отпадна заради опасения, че те ще се разсърдят и ще съдят държавата за омаскаряване.
-	Така се получи. Макар че всъщност е нормално, ако някои възложители са имали проблеми с някой изпълнител, да споделят това, никой не може да ги обвини. Например, ако една фирма даде нереално ниска цена, спечели поръчката и после започне да се бави и да рекетира възложителя за повече пари. Но това не се прие. А черният списък не е никаква бариера, той е празен. Въпреки че нарушения има, при това в изобилие. Работата на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) го показва - в половината от проверените процедури са открити нарушения. Отделно има много договори, сключени без изобщо да е провеждана задължителната процедура по Закона за обществените поръчки (ЗОП).

- А защо нашата Агенция за обществените поръчки (АОП) си остана един обикновен регистратор на обществени поръчки?

-

Имаше опит да й се дадат повече функции, но не стана. Може би от самата АОП се дръпнаха. У нас всеки предпочита да дава методологическа помощ, не да ходи на проверки и да спира сделки. Вярно е, че те и сега имат доста работа, получават много запитвания, по цял ден обясняват на общини и на други възложители как да правят процедурите. Но съм убеден, че агенцията би трябвало да има поне по-активни контролни функции. Проектът за промени в ЗОП предвиждаше агенцията да има право да се намеси още на етап обявление, ако види нещо нередно - например ако в тръжната документация има дискриминационни условия, да спре процедурата и да върне документите за преработване. Но това отпадна. Сега агенцията може да реагира при търгове по оперативните програми със средства от ЕС, но не може да спира поръчки. Само пише доклади с препоръки, а управляващият орган решава.

Остана и възможността да реагира, когато министерства и общини заобикалят тръжните процедури и използват "договаряне без обявление". Това е масова практика досега, 1/3 от обществените поръчки са именно такива - директно възлагане, без да е имало основание да се прилага точно тази процедура. Но и сега възможностите на АОП са малки. Договорът се сключва, агенцията не може да го спре, може само да уведоми АДФИ, тя да направи проверка и да наложи санкции, ако неправилно е била избрана такава процедура.

-	Но това е "след дъжд качулка" - най-скандалните договори остават, фирмите си взимат парите. Според вас нормално ли е бившият пътен шеф Веселин Георгиев да е обвиняем за уреждането на поръчки за "Биндер", а същата фирма да усвоява безпроблемно милиони по скандалните договори?
-	За съжаление и евродирективата, и практиката у нас са такива - нарушението не води до нищожност на договора. Комисията за защита на конкуренцията може да прецени, че за обществения интерес е по-добре да не се спира изпълнението на поръчката.
-	Значи има измама, има корупция, има подмяна на оферти, но понеже пътната отсечка е важна и трябва да се ремонтира спешно, няма да разваляме договора?
-	Да, това е европейската практика. Последните промени в европейската директива обаче увеличиха правомощията на ЕК - тя може да дойде в София и да каже - виждаме нередности, спрете този търг.
-	Както стана с търговете за магистрала "Тракия", пуснати миналата късна есен?
-	Да, в Брюксел откриха дискриминационни условия, които правят предварително всички чуждестранни фирми аутсайдери, и както знаете, България анулира тези процедури. Някои казаха: откъде накъде Брюксел ще се бърка в наши вътрешни въпроси? Ето откъде - от директивата. Защото ние сме част от ЕС.
-	Значи анулирането на опорочени търгове е мисия почти невъзможна?
-	Според последните промени в евродирективата договорът може да бъде обявен за нищожен, ако не е бил спазен срокът за обжалване. Или ако КЗК е дала предписание за спиране, а изпълнението на договора е започнало. Или ако поръчката неправилно е възложена без търг. Това са все основания договорът да бъде обявен за нищожен. Но по този въпрос - за нищожността, може да се произнася само съдът. Затова е много по-добре да има превенция и да не се стига до нарушения изобщо.
-	Каква оценка давате на мерките на новото правителство за спасяване на бюджета?
-	То няма много мегдан за действие. Опитва се да съкращава разходи и това е естествено.
-	А мерките за вдигане на приходите? Министър Дянков най-сетне свърза информационните мрежи на НАП и на митниците и очаква това да запуши бюджетна пробойна за 800 млн. лева годишно?
-	Това е добра мярка. Не зная точно какъв ще е ефектът от нея, защото засяга търговията с трети страни, а нашата търговия е главно с ЕС. За акцизите може би ще помогне най-вече, за митата, за китайското карго може би. Ако Дянков залага толкова на тази мярка, значи смята, че основните проблеми с пълненето на бюджета идват от търговията ни с трети страни. Аз не мисля, че е така.

Лично аз смятам, че ако искат да ударят здраво сивата икономика, най-добре е да се насочат към заплати и осигуровки, там е голямата криеница. Аз от години говоря, че не плоският данък ще пребори сивата икономика, а намаляването на осигурителната тежест. Работодателите крият истинските заплати, защото осигуровките са високи, а не данъците.