Резюме: "Пи-Ар" означава: 1 - Public Relations, 2 - политическа реклама, 3 - прахосници разхищават



Нели Доспевска обясняваше на Гошо какво означава Minority of One. Така се казваше едно списание.

- Майнорити ъв уан е малцинство от един - обясни Нели.

- Ама що един? - запита я Гошо.

- Ей тъй! Щото тоя един бил бамбашка. Всички наопаки, пък той на верев - загуби търпение Нели.

Тя тъкмо се беше върнала от Лондон и още работеше върху превода на "Цивилизацията" на Кенет Кларк. Признателен за разумните й въпроси, Кларк я бе поканил да му гостува, преди той да нанесе поправки във второто издание на книгата си.

Кларк бил мил, търпелив човек, нищо не го изваждало от равновесие. Само веднъж излязъл от кожата си и това станало в САЩ, когато тамошни гошовци казали, че той, Кенет Кларк, агитира за комунисти. Било в годините на маккартизма и агентите на Хувър се заинтересували. Пък то, обяснявайки реалистичната живопис през ХIХ век, Кенет Кларк говорил за художника Курбе; комунист, в смисъл, че участвал в Парижката комуна през 1871 година.

Нели разказала на Кларк за "Смешен плач" на Ботев:

(Кълнете комунистите, че съсипаха столицата ви и измряха с разбойническите за вас думи: свобода или смърт!)

Комунисти, комунари - карай да върви, все едно. Апропо - какво им се случи на комунистите на тия избори, бе джанъм? Те сега са социалисти, ама карай да върви, то все едно.

Я да обясня, ама като на Гошо:

Маяковски казвал агитпроп, ние казваме Пи-Ар. Карай да върви, все едно дали те агитират с водка или със светло бъдеще (на един плакат на Маяковски пише: "Като искаш водка, стани ударник!"). В България имаше стенвестници, лозунги (нагледна агитация) и агитпунктове, които народът нарече кандърма кюшета. Момичетата вадеха от чантичката си пудриера с огледалце и казваха: "Момент да си оправя нагледната агитация".

Прочетох за поредното пропагандно прахосничество. БСП хвърлила предизборно 1.999 млн. лв., синята коалиция - 1.998 млн. лв., ГЕРБ - 259 хил. лв. Ми да:

Колкото повече ме агитират, толкова по не им вярвам. Ако ми проглушат ушите за някоя стока или услуга, казвам си: Щом толкова я рекламират, значи не струва.

Сега едно бамбашка мнение за Бойко Борисов. Всички мислят премиера за мъжкар. Аз - обратното. Той много говори. Това не е мъжко. Той сипе закани, които няма да изпълни. И това не е мъжко.

Когато разговаряхме с Жорж Ганчев във Владая, Томски каза на Жорж: "Не приказвай толкова. Давай го малко като Клинт Истуд".

Но..

Чужди и български Пи-Ар-аджии приложиха в България политически маркетинг (агитация), който се оказа контрапродуктивен, понеже България е бамбашка.

Важна е "опаковката", уверяваше ме Сегела, който бе направил плакатите за Митеран. Пръкнаха се "специалисти" да ви учат как да говорите пред публика (гледай някой, който е седнал на последния ред в залата, но не на балкона), други - на поведение пред телевизионните камери. Маргарет Тачър я съветваха да говори една октава по-ниско, за да не звучи пискливо; някой каза на българските депутати да не носят бели чорапи. Малкълм Бредбъри измисли creative writing, тоест как да станем писатели. Тези неща не се учат.

За журналистите съм сигурен. Като започнете с журналиста Даниел Дефо и стигнете до Пол Кругман, сещате ли се за някого - било по света, било у нас, - който да е учил журналистика? Скандалът "Уотъргейт", който свали Никсън, не бе предизвикан от двама журналисти, а от техния източник Deep Throat, зам.-директора на ФБР.

Има ли голям писател, който да е учил за писател? Няма.

За икономиката съм по-малко сигурен, ако е вярна историята, че Кейнс, като му се присмели, дето обяснява борсовите игри, без някога да е участвал в тях, той, за да им натрие носа, играл на борсата и спечелил. Но Кейнс е изключение и по-добре да замълча, понеже не разбрах неговата "Обща теория на заетостта, лихвата и парите", а като не разбираш нещо, по-добре е да си мълчиш.

Да вземем философите от ХVII век. Те не били следвали философия. Те били най-добрите математици на своето време. Единствен Бейкън не бил математик.

Еразъм Ротердамски бил полировач на лещи. Да полираш оптични стъкла било майсторлък, дал тласък на много науки, понеже се появили телескопи, микроскопи.

Ами Декарт? Дето казал "Мисля, следователно съм". Той пък ...

... Ама обещайте ми, че няма да се смеете. Обещахте ли? Е, щом обещавате, разрешавам ви да дочетете писмото ми:

Декарт преподавал фехтовка. Написал книга за фехтовката.

Не ми се сърди, Жорж. Гордей се с колегата Декарт.

Пи-Ар-ът излезе контрапродуктивен. Университетите станаха инкубатори за бройлери. Но пак има бамбашка млади. Неподатливи на пропаганда и агитация. Радвам им се. Те ми напомнят за някогашните студенти с червени фуражки, които, напук на царедворците, пееха пред Народния театър:

"В Ючбунар, далеч от тук

Живял на всяка власт напук

Студент един с книга в ръка ... "