В Народното събрание предстои обсъждане на резервите за запълване на дупката в бюджета чрез засилване на следприватизационния контрол. Факт е, че АСК отговаря за събирането на милиарди левове - забавени плащания, лихви и неустойки по близо 7000 приватизационни договора. Факт е също, че има и големи възможности, и сериозни пречки.

Надзорният съвет на агенцията вече представи в НС отчет за първото полугодие на 2009 г. - за присъдените окончателно неустойки по приватизационни договори, за размера на исковете по висящите, т.е. нерешени дела и т.н.

От основаването си досега агенцията е събрала общо 220 млн. лв. - в пари и в компенсаторни инструменти. От всички приключили дела юристите на АСК са спечелили 80%. Около 380 млн. лв. са присъдените суми. Те обаче предстои да бъдат събрани. Водим дела срещу неизправни купувачи за 800 млн. лв. Готови сме да предявим искове за още 200 млн. лв., но липсата на пари ни спира.



Бързината на събиране на вземанията



зависи от съдебните изпълнители. В кризата тяхната работа е особено затруднена, защото много фирми длъжници се оказват в тежко състояние, фалирали или дори ликвидирани.

В тези условия ще се реализират и ипотеките, които сме направили. След измененията на закона, което ни позволи да налагаме законова ипотека върху имущество на приватизираното дружество, поискахме около 600 ипотеки, 360 от които са вписани през последната година. Но събирането на вземанията се оказва трудно дори когато са обезпечени с имущество. В условията на криза платежоспособните купувачи намаляват и даже изчезват, а активите се обезценяват. Ако никой не се яви на първи търг, прави се нов, вече с по-ниска стартова цена. Освен това има приватизирани дружества, които са в ликвидация и вече не притежават активи. А и заради кризата бе прокарана законодателна възможност да се разсрочват задължения на купувачи. По мои изчисления от присъдените 380 млн. лв. немалка част все пак могат да се съберат, но с пълното съдействие на съдебната власт и правителството.

АСК следи всички ангажименти, поети от купувачите за години след сключването на сделката - инвестиции, работни места, запазване на дейността, погасяване на стари задължения и т.н. Става дума за почти 40 вида задължения в приватизационните договори. В контрола на изпълнението им АСК работи с около 30 други държавни институции.

Например АСК



контролира договорени инвестиции за над 7.5 млрд. лв.



31% от купувачите не изпълняват тези задължения, но останалите 69% са ги изпълнили и дори преизпълнили. В резултат и на добрата работа между АСК и купувачите в приватизираните предприятия са вложени над 4.5 млрд. лв. Агенцията осъществява контрол на около 2 милиона работни места.

С промяна в закона през 2006 г. Народното събрание ни даде правото да прилагаме, макар и само за 6 месеца, т.нар. законна ипотека. Това ни позволи освен имущество на купувача да ипотекираме части или цялото приватизирано дружество - като обезпечение за задълженията, които собственикът му има да изпълнява.

Преди това



натрупахме доста горчив опит



Например с купувача на "Кремиковци". През 2004 г. направихме запор на акциите на "Кремиковци". Но се оказа, че предприятието е затънало в дългове и акциите му са обезценени - няма смисъл да се опитваме да ги продаваме.

След като законодателят ни "отвърза ръцете", поискахме законни ипотеки на около 600 дружества. Така зад присъдените вземания стоят реални активи.

Но работим с изключително малък бюджет - 1.7-1.9 млн. лв. годишно, и средствата не достигат. Ние водим дела за милиони и имаме значителни разходи - съдебната такса на първа инстанция е 4% от стойността на иска, а на втора - 2%. Отделно при арбитражните дела съдът определя размера на таксата и другите разходи.

Отскоро пред събирането на вземанията има и друга пречка - тази пролет законът бе изменен и купувачите имат право да искат до 5 години разсрочване на задължения. Сега новото Народно събрание трябва да ни каже волята си дали да се прилага този механизъм и как. При условие, че икономическата комисия обмисля как по-бързо и по-ефективно да се събират всякакви вземания, за да се запълни дупката в бюджета, логично е да помислим, че ще има преосмисляне.

Трябва да е ясно, че особено по време на криза активите се обезценяват. Какво става, ако водим дела за огромни суми, плащаме сериозни разходи, а като продадем активите, те не могат да покрият стойността на иска? Особено "костеливи орехи" са сделките с някои чуждестранни купувачи, защото не винаги разполагаме с достатъчно власт да събираме вземанията по тях. Ами висящите производства - те могат да се точат с години.



Какво може да се направи?



Тъй като трябва да се ускорява събираемостта, добре е съдебната система да помисли за специални указания как да се процедира при присъдени вече вземания.

Разумно ще е всички неустойки да минат по реда на заповедното производство - по което сега се реализират исковете ни за неплатена цена на сделката. Така ще спестим и от таксите за завеждане на искове. Има и друга възможност - законодателят да ни освободи от съдебни такси - но тя е малко вероятна.

Събирането на присъдените вземания може да е за сметка на съдебните изпълнители, а те да си удържат сумите при продажбата.





..................................................

СЪДЕБНИ НЕВОЛИ

Предстои да заведем искове за значителни суми. Очакваме разходите по делата в Международния арбитражен съд срещу купувача на БТК да са над 1 млн. лв. Поискахме средства от предходното правителство по делото за разликата при препродажбата на акции на дружеството. Очакваме новият МС да прецени дали нашата агенция или Министерството на финансите ще води това дело. Начислихме над 60 млн. лв. неустойки за неизпълнение на договорените работни места в телекомуникационната компания, като за 20 млн. лв. вече сме завели иск. За да продължим с исковете, необходими са ни допълнителни пари.

Претенциите ни срещу купувача на "Кремиковци" са за около 300 млн. лв. Всички дела са висящи. Дружеството е в процедура по несъстоятелност, но при осъдителни решения ще намерим начин да съберем вземанията, не може да отпишем тези пари. Завели сме 10 иска, убедени сме, че разполагаме с достатъчно доказателства, но сега всичко зависи от съда.

Спорът ни с купувача на комбината е за суми, вложени в малоценни и малотрайни предмети. Ние твърдим, че това не са инвестиции. Преди 2 седмици съдът призна нашите аргументи и спечелихме дело за 34 млн. лв. - за неизпълнена инвестиционна програма за 2001 г. През миналата година поискахме Инспекторатът към ВСС да направи проверка на делата, за да се ускори развитието им. Надяваме се скоро да има резултати по всички дела.