САЩ и протежето им в Афганистан - президентът Хамид Карзай, влязоха в остра разпра заради президентските избори на 20 август. Агенции и наблюдателите посочват, че за пръв път двамата партньори са се сблъскали открито след 2001 г., когато религиозното движение на талибаните бе свалено от власт, а самият Карзай стана президент три години по-късно. Според Би Би Си на 21 август US пратеникът Ричард Холбрук и кандидатът за преизбиране Карзай са имали "експлозивна" среща, на която Холбрук директно заплашил, че търпението на САЩ се изчерпва с изборните нередности и опитите да се нагласят резултатите от гласуването. Това е директно обвинение срещу Карзай, чийто съперници го обвиняват, че е впрегнал държавната машина в своя полза. Холбурк дори на два пъти казал, че



заради нередностите трябва да има втори тур



Карзай реагирал много ядосано и в резултат срещата набързо свършила. Държавният глава не крие, че е срещу балотаж с аргумента, че той може да възпламени етнически кръвопролития.

Водещите кандидати на президентския вот са Хамид Карзай и бившият външен министър Абдула Абдула. Според резултатите от 17% от избирателните бюра Карзай води пред Абдула с 44.8 срещу 35.1 процента. Този резултат идва от 29 от общо 34 провинции.

Карзай е от племето пущуни, най-големия етнос - цели 42% от населението на Афганистан. Абдула пък е етнически таджик, като тази общност е на второ място в етническата палитра на Афганистан - 27 процента. Останалите кандидати представляват далеч по-малки етноси и съответно нямат шансове за успех. Изборите в Афганистан са племенно-етнически и имат малко общи неща с избора между партии, програми или личности.

Едва ли някой е очаквал, че в страна като Афганистан няма да има сериозни изборни нарушения. САЩ например се ядосаха, че щабът на Карзай обявил изборната победа далеч преди преброяването на гласовете. Официално са подадени 126 жалби за



сериозни нередности и нарушения,



които биха повлияли на резултата. Част от кандидатите обявиха на пресконференция, че държавните чиновници активно са се месили в хода на гласуването. Буди съмнение обявената победа на Карзай в северната провинция Такхар, която е една от електоралните крепости на Абдула.

САЩ са недоволни от Карзай и заради безсилието му срещу корупцията, и заради съюза му с лидера на етническите узбеки ген. Абдул Рашид Достум, считан за военнопрестъпник, и заради привличането на полеви командири в обкръжението му.

Карзай обаче има с какво да контрира. Корупцията не може да се ликвидира за 5-10 години в страна, където тя е ежедневие от столетия. Достум осигурява гласовете на узбеките, които са третия по величина етнос (9 на сто от населението). А вражеските за САЩ полеви командири се обръщат срещу талибаните.

Всъщност с президентските избори в Афганистан Западът е изправен пред дилемата да залага на по-малкото зло. САЩ вече обявиха, че нямат предпочитания към никой от кандидатите и ще приемат всеки изборен резултат. Това едва ли е така. "Картата" на Запада е Карзай с всичките му негативи, включително и с изборни нарушения. Той е пущун, каквито впрочем са и талибаните, следователно по-добре от всеки друг знае силните и слабите им места. Той влиза в коалиции, които са поне някакъв шанс в тежката битка с талибаните. А нали те са главният враг на Запада.

Абдула представлява по-малко и от една трета от афганистанците. От неговия избор ще спечелят етническите таджики, близки до тях племена и северните райони на страната. Абдула обаче няма вътрешния потенциал за битката с талибаните. Изборът му ще означава загуба на тази битка. Независимо че тази загуба ще е избрана демократично и свободно.

В този смисъл позицията на Холбрук е принципна. Но дали е плодотворна?