Всеки знае, че мъртво вълнение от 16 бала в действителност няма - може да е само метафора. Имаше ли, щеше да завлече чак до отсрещния бряг плажуващите и дори крайбрежните комплекси, не само смелчаците, дето влизат в морето при червен флаг, и хотелите, построени на плажа. Ще е една донякъде очистителна катастрофа, за която човек понякога може и да мечтае.

Що се отнася до баловете обаче, това не е никаква метафора, а буквална действителност. Става дума за баловете, с които се приемат студенти в почти всички наши университети в почти всички "непазарни" и "немодерни" специалности - педагогика, математика, физика, химия, биология, ядрена техника и ядрена енергетика, геология, информатика и инженерни науки, наред с китовете на родното образование - българска филология и история. Повечето от тези специалности са особено трудни и доста скъпи, изискват повече от дъска и тебешир, не минават само с "презентации" и копипейстнати реферати от мрежата. Балове около 16 всъщност означават, че



кандидат-студентите имат среден успех 3.20



от изпита, оценките от дипломата и евентуално матурата. Примерно в единствения университет у нас, който донякъде с право може да се нарече така - СУ "Св. Климент Охридски" - баловете за трето класиране (вж. http://portal.uni-sofia.bg/docs/ucheben/Minbal09-10-etap3.pdf) по биология и химия стигат до 15.08, по информатика - до 15.60, по физика и информатика - 16.15, по ядрена техника и енергетика - 16.88; няма значение, че някои от тях са различни за "жени" и "мъже". На всичко отгоре никак не е сигурно, че и тези ниски нива за прием ще привлекат студенти и при четвъртото класиране. Впрочем в повечето от посочените специалности се приема и с оценки от държавен зрелостен изпит, чиято сложност и начин на оценяване по скала, приемаща за среден 3 познати малко над 1/5 от отговорите, е вече достатъчно основание за още по-силни вълнения в напечената от слънцето глава. Къде по-освежаващо е да се мисли в тая жега примерно за скандинавистика: тук се влиза с почти пълно 6 с тежък изпит по английски или немски, трудно издържан без специална подготовка дори от лица със съответен майчин език.

Иначе особеното злорадство, с което се съобщава за незаетите места в университетите след трето класиране, както и гузните обяснения с предимно икономически и психологически доводи, прикриват опасното мъртво вълнение, завличащо висшето ни образование към състояние, в което единственото му спасение и същевременно задача е запълване на празнини, отворени в предишни образователни равнища. В това няма нищо чудно. Основна черта на образователната ни система изобщо е тази: при всяко следващо ниво усилията по компенсиране на пропуските в предишните заемат значителна част от времето за обучение на питомците. Детската градина върши работата на родителите, началното училище - на детската градина, основното - на началното, средното - на основното, докато висшето обикновено оставя нещата на самотек, разчитайки на пълнолетието на студентите и на спазването на формулата "парите следват студента" в приятната й версия



"имаме някакви студенти, дайте някакви пари"



Но какво да се прави, когато няма никакви студенти и никакви пари?

Лесно е да се каже, че "неефективните" специалности трябва да бъдат закрити, както и това, че за особено скъпите "малка" България може да разчита на далеч по-мощни и финансово обезпечени чужди образователни системи. Работата е в това, че критериите на пряката ефективност изобщо са неприложими в образователната област, а да се разчита на чужда, пък била и братска, помощ в образованието, обрича страната на доста по-голяма опасност от което и да е мъртво вълнение. Това вълнение в образованието, съчетано с онова в икономиката, завлича всяка година над 15 000 средношколци към далеч по-спокойни брегове в западна посока.

Тук обикновено се пита "Какво да се прави?". Отговорът е прост - да се прави това, което правят другите. Може да е икономически неефективно, но пък е далновидно не само в специалности като горепосочените - с някакви или без никакви студенти - да се променят учебните планове с подготвителни и изравнителни курсове в рамките на една година; да се дават специални стипендии и заеми, като финансирането не върни според някаква въобразена резултатност (няма такава), а според усреднени европейски норми, пък било и с особен коефициент за българското им изчисление. Какъвто и да е той, не бива да пада под половината от средната издръжка на обучението, изследванията и практиките по съответната специалност в страните от Европейския съюз. В противен случай ще е само за очи, че и у нас има сериозно висше образование, при което



единствената социална функция на университетите не е

да са брачен пазар и начин за отлагане на безработицата.



Разбира се, тия мерки са нелепи мечти при мъртво вълнение около 16 бала и постоянни грижи на поредица български правителства за магистрали, инфраструктури и структурно-персонални промени.

Иначе тия дни вълнението по крайбрежието няма и бал, както се казва "мравките ходят да пият вода от морето". И единственото безпокойство е дали Мадона довечера ще напълни националния стадион и как ще реагира публиката, ако тя и в София призове за равноправие на ромите и другите различни, както направи в Букурещ. Току-виж сме се изложили пред света. Виж, ако викне "Дайте повече пари за образование", цена няма да има, макар че като нищо пак ще я освиркат.