Вече години наред българските медии обсъждат темата за гражданството на македонците.

През 2005 г. на страниците на в. "Сега" аз водих задочен спор с днешния министър без портфейл Божидар Димитров, а през 2006 г. в същия вестник аз категорично твърдях, че македонците са български граждани по рождение.

Днес обаче трябва да се извиня на читателите и на всички хора, които неволно съм заблудил с тези статии.

Днес аз имам официален отговор от българското Министерство на правосъдието (МП), в което нещата са казани едно към едно: родените в Македония не са български граждани по рождение. По-лошото е май, че и македонци не са, а са... югославяни!?

Предисторията накратко: Баща ми е роден през 1939 г. в София, а майка ми - през 1942 г. в Гевгели, тогава в административните граници на Царство България. Като мен са мнозина от днешните македонци, чиито родители са родени между 1941 и 1944 г. След войната родителите ми си остават в Югославия до 1968 г., когато емигрират в България.

МП изброява аргументирано правните основания по Закона за българското поданство от 1940 г., по силата на които майка ми е загубила българското си гражданство (поданство), поради което е била приета за българска гражданка с указ № 868 от 30.07.1968 г. на Президиума на Народното събрание. Тя "... е придобила българско гражданство по рождение по силата на историческите и юридически факти към момента на нейното раждане. Тъй като по това време гр. Гевгели е част от държавната територия на Царство България, то спрямо неговото население се прилагат изцяло разпоредбите на тогавашното българско законодателство и по-конкретно Законът за българското поданство от 1940 г. (ДВ, бр.288/20.12.1940 г.), който регламентира статуса на принадлежност към българската държава.

По силата на конкретните исторически обстоятелства през септември 1944 г. Вардарска Македония става част от територията на социалистическа Югославия и е обособена като самостоятелна федеративна единица под името Народна република Македония. В резултат на това жителите на тази част от българските земи попадат под юрисдикцията на югославското законодателство и получават югославско гражданство.

Съгласно чл. 14, ал. 2 от Закона за българското поданство от 1940 г. - "изгубва българското поданство, който на каквото и да било основание е придобил чуждо поданство".

Именно по силата на тази разпоредба майка ми е загубила българското си поданство по рождение, поради което с Указ № 568 на Президиума на Народното събрание от 30.07.1968 г. й е дадено българско гражданство.

В изготвеното становище от МП е посочено и правното основание по действащия към момента на моето раждане Закон за българското гражданство от 1948 г. (ДВ, бр.70/1948 г.), в сила до 01.10.1968 г., поради което не ми се признава, че имам българско гражданство по рождение. Съгласно чл.1 от този закон български гражданин по произход е лице, на което и двамата му родители са български граждани. Когато само единият от родителите е с българско гражданство, детето, родено в чужбина, е български гражданин само ако отечественият закон на родителя чужд гражданин не го счита за свой гражданин. Тъй като по това време баща ми е български гражданин, а майка ми е югославска гражданка, то по силата на горепосочения текст, аз съм... югославски гражданин по рождение. Така пише в писмото на МП! И е категорично:

"С оглед на горното няма основание да бъде отменен Указът на Президиума на Народното събрание за придобиване на българско гражданство на Вашата майка. По същите причини и останалите македонски граждани кандидатстват за придобиване на българско гражданство, тъй като не са български граждани по рождение."

И какво се оказва: аз, който винаги съм мислел, че съм български гражданин по рождение, разбирам, че всъщност съм югославянин?!

Но щом аз не съм българин по рождение, нима можем да имаме каквито и да са претенции, че македонците са? Можем, разбира се, но това ще са претенции без подплата, без никакво основание. Писмото на Министерството на правосъдието е категорично, ясно, аргументирано. То поставя край на амбициите на българските политици да представят македонските граждани като българи. Емоциите трябва да отстъпят пред правото - законите са категорични и ние следва да ги уважаваме и почитаме.

В личен план това писмо означава, че аз няма да мога да се кандидатирам през 2011 г. за президент на България. Може би ще трябва да се пробвам в Македония, знам ли.

Моят казус обаче решава еднозначно споровете по отношение на т.нар. национална идентичност на македонците. Просто македонци по рождение може да има, но само ако родителите им са родени след 8 септември 1991 г. Всички останали са югославяни по рождение.