:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,115,128
Активни 81
Страници 13,959
За един ден 1,302,066
Приемственост

Властта може да се наследява и при избори

Роднини, съпрузи и съмишленици си предават държавното управление, за да се подсигури продължаването на политиката или култа
Снимка: Ройтерс
Бащата на кубинската революция Фидел Кастро предаде властта на по-малкия си брат Раул, за да е сигурен, че политическият курс на страната няма да се промени.
На 13 август Фидел Кастро отпразнува 83-тия си рожден ден. Кубинският Ел Коменданте "се оттегли" от лидерския пост миналата година и предаде на брат си управлението на страната. По този начин той остана кръстник на кубинската политика. Подобно на Кастро много други лидери - въпреки възрастта си, ограничените мандати или дори смъртта - продължават чрез наследниците си да формират политиката, дори и след като напуснат властта, като разрушават демократичния процес. Ето и ненаучен подбор на управници, които са подсигурили оцеляването на водената от тях политика, като лично са избрали своите наследници.



Лидер: Фидел Кастро

Наследник: Раул Кастро

Държава: Куба

Раул Кастро бе един от заместниците на Фидел след революцията, дори пое поста на вицепрезидент. Когато Ел Президенте се разболя и се оттегли през юли 2006 г., властта временно пое брат му. През февруари 2008 г. кубинското Национално събрание узакони това и Раул бе официално избран за президент.

Досега в повечето случаи Раул следва политиката, водена от брат му. Въпреки че настоя за предприемането на икономически реформи и правителството одобри някои по-съвременни управленски практики, той показва леки признаци на отклонение от дългогодишния комунистически режим. По-рано този месец, отговаряйки на маслиновата клонка, подадена от Вашингтон, Раул бе категоричен, че политическата система в Куба не трябва да се променя. Той дори заяви, че Куба ще остане социалистическа държава и след смъртта на лидерите на революцията. "Аз бях избран, за да защитавам, да поддържам и да продължавам да усъвършенствам социализма, а не да го разрушавам", заяви той пред Националното събрание на Куба.



Лидер: Владимир Путин

Наследник: Дмитрий Медведев

Държава: Русия

Когато вторият президентски мандат на Владимир Путин приближаваше края си през 2008 г., се появиха слухове, че той може да се опита да промени руската конституция, за да се кандидатира отново. Вместо това обаче той избра високопоставен служител от бюрократичния апарат в Кремъл и го представи на избирателите като следващия президент (той спечели 70% от гласовете). Предполага се, че някой, който дължи толкова много на своя патрон, ще бъде лоялен към него, дори и податлив на чуждо влияние. Достатъчно сигурен, когато Медведев бе избран през 2008 г., той моли Путин да поеме поста на министър-председател - пост, който той е заемал в миналото.

Този екип успя да обърка дипломатите по света, които се опитват да разберат кой държи властта в Русия. В първата си година като президент Дмитрий Медведев поде по-либерален тон по вътрешнополитическите въпроси, но се оказа доста по-суров по отношение на външната политика. Все още цялостната му политика много прилича на тази на Путин. В първите месеци, след като пое управлението на Русия, той отправи заплахи, като се противопостави на американските планове за противоракетна система и изглеждаше ентусиазиран от възможността за създаване на съюзи с държавите, настроени антиамерикански като Венецуела и Куба. Медведев също така разкри плановете си да промени Конституцията, като предложи да бъде удължен президентският мандат, както и да се даде повече власт на парламента за надзора на работата на правителството. Той заяви, че на парламента и на Кремъл е необходимо повече време, за да прокарат сериозните си планове. Нито една от тези идеи не е нова. Всъщност те доста наподобяват на намеренията на Путин в края на президентския му мандат.



Лидер: Нестор Кирхнер

Наследник: Кристина Кирхнер

Държава: Аржентина

През декември 2007 г. Кристина Кирхнер пое президентския пост в Аржентина. Тогава вотът приличаше по-скоро на коронация, а не на избори. "Кралица Кристина", както понякога я наричат, спечели голяма изборна победа, която дойде, след като популярният й съпруг Нестор се оттегли от властта. Той реши да не се кандидатира отново, когато започна възстановяването на Аржентина след икономическия срив, който страната преживя през 2001 г.

Въпреки че семейство Кирхнер са съюзници с Перонистката партия, политиката им невинаги съвпада с тези на традиционния перонизъм. Но идеите на Кристина и Нестор съвпадат. Терминът "кирхнеризъм" вече навлезе в политическите коментари, свързани с Аржентина. Докато бе първа дама, Кристина работеше със съпруга си. Тогава тя се изявяваше като пътуващ посланик на правителството му и с това напомни на стила на Ева Перон. Сега, когато тя е президент, работи обратната схема - да не споменаваме, че първоначално Кристина запази седем от 12-те министри от правителството на Нестор. Още по-скоро (тъй като партията й загуби парламентарните изборите през юни т.г. ) президентката смени шефа на кабинета си и финансовия министър, но остави на постовете им двама от влиятелните фигури - министрите на планирането и на търговията - които са най-тясно свързани със стратегията на Нестор.

Кристина действа малко по-различно от Нестор, но нейната популярност бързо се стопи. От една страна, сигналите, че Нестор се бърка в работата й, подразниха избирателите. Обвиняват я също така, че президентът на Венецуела Уго Чавес е направил тайни дарения за кампанията й (куфарче с 800 хил. долара тръгнало към нейния офис от Каракас, но пътят му бил спрян още на летището). Освен това тя не притежава същите мениджърски умения като съпруга си: финансите на Аржентина са в тежко състояние, дългът е достигнал до 56% от БВП и бедността расте. Освен това тя се справи зле с политическия бунт на фермерите, разгневени от новите данъци, налагани на селскостопанския износ; отказът й да преразгледа това, което доведе до промяна в данъчната политика, накара анализаторите да стигнат до заключението, че в основата на решението стои съпругът й Нестор.



Лидер: Лоран-Дезире Кабила

Наследник: Жозеф Кабила

Държава: Демократична република Конго

Точно 10 дни след убийството на Лоран-Дезире Кабила през 2001 г. неговият син Жозеф стана президент на Демократична република Конго. Той бе генерал-майор в армията, но бе непознат за повечето конгоанци до смъртта на баща си. Жозеф чака повече от пет години, за да бъде утвърден на поста чрез избори, но когато накрая успя, спечели 58% в многопартийно допитване до народа. В телевизионното обръщение, което Кабила направи след изборите, той много малко се отклони от политиката на баща си и заяви, че ще бъдат водени преговори с конгоанските бунтовници само след "незабавно и безусловно изтегляне на агресорите".

Да срещнеш Кабила-младши, е все едно да се видиш с баща му. Жозеф започна президентския си мандат в разгара на опустошителната гражданска война, която продължава и днес, и подобно на баща си той не призна бунтовниците, а описа войната като чужда инвазия. Той отказа да потърси отговорност от членовете на неговите въоръжени сили, които са обвинени в изнасилвания и в екзекуции на цивилни граждани; продължи политиката на бездействие, водена от баща му (Хилари Клинтън подчерта това по време на пътуването си в района в средата на август и го призова да бъдат преследвани петима висши офицери от конгоанската армия, които са обвинявани в изнасилвания). Кабила обеща същите неща, които баща му никога не подкрепи с действия, като сред тях са клетви за по-голяма откритост на политиката, която страната води.



Лидер: Франсоа Дювалие

Наследник: Жан-Клод Дювалие

Държава: Хаити

През януари 1971 г., 14 години след като пое управлението, пожизненият президент на Хаити (Папа Док) Дювалие обяви, че 19-годишният му син Жан-Клод ще го наследи като лидер на страната. Три месеца по-късно Папа Док умря и младият Бейби Док, както бързо бе наречен, стана новият президент на Хаити. Когато обеща да сложи край на репресиите и да да поведе страната към икономическа революция, изглеждаше че Жан-Клод може да се разграничи от деспотичното управление на баща си. Всъщност Бейби Док ръководи Хаити почти като баща му.

Бейби Док използваше армията и тайната полиция, за да измъчва населението. Освен това води разточителен начин на живот, докато в страната се шири невероятна бедност, никога не се отказва от яхтите и спортните коли, дори и след като заради липсата на чуждестранна валута остави страната почти без гориво през 1985 г. Много пари са източени от незаконно присвоените фондове по проекта "Дювалиевил" (опит да се изгради утопичен град като паметник на деспотичния баща).

През 1985 г., когато имаше недостиг на гориво, САЩ, които отпуснаха на Хаити помощ в размер на 54 млн. долара, заплашиха да забранят даването на средства на Бейби Док, ако не докаже, че се е подобрило спазването на човешките права в страната. Той проведе национален референдум, на който камиони с неграмотни хаитяни бяха превозвани до местата за гласуване, за да кажат мнението си по доста въпроси, описани в бюлетините. През 1986 г., след силния натиск от страна на САЩ и народното въстание в страната, Дювалие избяга във Франция, като остави една опустошена държава, в която няма никакви работещи политически институции. Организации за защита на правата на човека казват, че между 40 000 и 60 000 политически опоненти на режима са били убити по време на 29-годишното управление на баща и син. По време на управлението и на двамата Дювалие Хаити бе най-бедната латиноамериканска държава, но и днес продължава да е така.



Лидер: Ким Ир Сен

Наследник: Ким Чен Ир

Държава: Северна Корея

Ким Ир Сен, "Великият вожд" на Северна Корея, знаеше, че няма да бъде вечен, така че 20 години преди са се спомине, той започна да подготвя за свой наследник най-големия си син Ким Чен Ир. В същото време той управляваше, като установи култ към личността, на портретите бе изобразяван като Господ за севернокорейския народ и контролираше всеки аспект от живота в страната. Той също така създаде идеологията чучхе, според която Северна Корея трябва да се опира на собствените си сили и без чужда помощ да развие икономиката си. През 1994 г., когато Ким Ир Сен бе на 82 години, получи сърдечен удар и тогава Ким Чен Ир се превърна в "Любимия ръководител", наследявайки Изолираното кралство.

Ким Чен Ир никога не е участвал в избори; вместо това той единодушно е преизбиран на всеки пет години от Върховното народно събрание. Въпреки че баща и син са се различавали - бащата бе известен със своята харизма, а синът е нетърпелив и не търпи критика - Ким Чен Ир продължава да управлява страната по същия тайнствен и изолиран начин, който го правеше баща му. В конституцията на Северна Корея той е наречен "Вечен президент", чийто рожден ден и денят на неговата смърт се отбелязват като обществени празници в страната. Ким Ир Сен и политиката му оцеляват при управлението на сина му. А и както се очертава, те ще продължат и при Ким Чен Ун, един от синовете на Ким Чен Ир и най-вероятно следващия управник на Северна Корея.
Снимка: Ройтерс
В края на втория си президентски мандат Владимир Путин призова руснаците да гласуват за Дмитрий Медведев. Новият президент помоли предшественика си в Кремъл да поеме правителството и той с охота се съгласи. Путин и Медведев дори заедно гледат футболни мачове.
Снимка: Ройтерс
Семейство Кирхнер завзе властта в Аржентина - съпругът Нестор бе президент до 2007 г., след което на поста го наследи Кристина.
Снимка: Ройтерс
Жозеф Кабила говори на фона на плакат на баща си Лоран Кабила. Младият Кабила пое управлението на ДР Конго през 2001 г. след убийството на Лоран.
Снимка: Ройтерс
Севернокорейци преминават покрай портрет на Ким Ир Сен (вляво) и на наследника му Ким Чен Ир. Великият вожд извежда в култ личността си.
Снимка: Интернет
Управлението на Хаити от баща и син Дювалие, наричани Папа Док и Бейби Док, водят страната до пълна разруха.
39
4151
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
39
 Видими 
31 Август 2009 02:49
Що за тъпня? Куба, Конго, Хаити, Русия, Северна Корея - все примери за държави, в които изборите са театър, какво друго се очаква в такъв случай?
31 Август 2009 03:20
"Подобно на Кастро много други лидери - въпреки възрастта си, ограничените мандати или дори смъртта - продължават чрез наследниците си да формират политиката, дори и след като напуснат властта, като разрушават демократичния процес."
***
Дургарите от "Нюзуик" са изкъртили сичкото теракот, фаянс и мозайка.
Убаво са ни дали тез примери за разрушаване на димукратичнийо процес, но защо ли са премълчали за приноса на Храстовете /а и не само технийо/ у днешното дередже на наща си Америка?
Защо ли?

Редактирано от - Bay Hasan на 31/8/2009 г/ 07:19:14

31 Август 2009 06:52
Bay Hasan
31 Август 2009 06:56
Дълбоко неразбиране, че политиците служат на определени икономически интереси, а не на демокрацията, интернационализма, наночекизма и пиндосизма.
31 Август 2009 07:36
А клановете Буш и Кенеди, явно са пропуснати с цел манипулация!
31 Август 2009 07:39
Другарчето от "Седмични новини или Новини от седмицата" - каквото си избере читателят - не вижда гредата в окото си - техния си пример в края на 20-ти век - шубрак след шубрак ги управлява 12 години с малко прекъсване. Ами ако "щубракът - дивата рядко населена земя" си нямаше "братко" губернатор кога щеше да стане "тиква, която говори" и да ни стовари на главите толкова беди!
31 Август 2009 07:52
Ми те всички изброени диктатори са в някакви роднински връзки. Какво прави кремълската цаца в тази компания не е ясно. Да не би Голата Тара от Тува да е съпруг на Белата Тара от Улан-Уде?


Но поне става ясно каква дълбока несправедливост беше извършена към Ивгения и Владо Живкови. Некакъв си Станишев водач на червените прашки. Позор.

Редактирано от - oIo на 31/8/2009 г/ 07:55:01

31 Август 2009 08:12
Има и изключения.
като Ганди, която е майка на Ганди, но не е дъщеря на Ганди.
31 Август 2009 08:45
Разбира бай Асаня е прав. От Нюзуик са изпуснали най-големата шуробаджанашка държава която светът некога е познавал а именно САЩ-Реднистан.
Там някъкъв самоназначил се елит е узурпирал властта, разделил се е условно на две фракции и на 4 години разиграва пиесата "избори".
31 Август 2009 09:23
simo
Що за тъпня? Куба, Конго, Хаити, Русия, Северна Корея - все примери за държави, в които изборите са театър, какво друго се очаква в такъв случай?
Само са пропуснали САЩ дето след Буш старши от републиканците се появи Буш-младши. За да бъде номиниран някой за президент, все някой трябва да го предложи. Номинирнето в нито една Западна държава не става от народа, а от влиятелна група в партията. Народът само удобрява.
Ето едно правилно изказване:
По-рано този месец, отговаряйки на маслиновата клонка, подадена от Вашингтон, Раул бе категоричен, че политическата система в Куба не трябва да се променя. Той дори заяви, че Куба ще остане социалистическа държава и след смъртта на лидерите на революцията. "Аз бях избран, за да защитавам, да поддържам и да продължавам да усъвършенствам социализма, а не да го разрушавам", заяви той пред Националното събрание на Куба.

Ако въведат капитализма, както стана в България ще стане това, което е сега у нас. След всяка рИформа ще става все по-лошо. А Куба много по-добре ще се справи със световната криза, отколкото ние.
31 Август 2009 09:47
Перон, Папа Дог и Бейби Дог, Маркос, Буто и т.н.



"Политическата" не може да бъде "класа" - те са си семейство.
Тенденциозността на списанието е напълно обяснима, но така се прави журналистика - копи, пейст.
"Копеле, ама наше копеле".

Редактирано от - antiristo на 31/8/2009 г/ 09:53:58

31 Август 2009 10:06
марксе, остави изборите в третия свят, обясни феномена в другата статия, дето бедните учени взимат по 8000 лева на месец.
31 Август 2009 10:13
Римската империя се управлявала в демократичните си времена от 10-20 фамилии. Такава е била демокрацията. В САЩ е нещо подобно и постовете за ангажирани за деца и внуци. Но в статията се опитват да ни внушават, че в посочените режими няма свобода за новите лидери за нова политика. А Обама има ли свободата за афишираната от него промяна? Раул Кастро в момента е по-свободен и ще прокара повече промяни в сравнение с брат си, отколкото Обама в сравнение с Буш, както се очертава засега.
Подобни материали вече увисват във въздуха. Много вървяха, когато американците бяха убедени, че са най-великата демокрация в света. Вече поне половината американски народ разбира, че не е демокрация, а олигархия. И от подобни позиции е трудно да съдиш другите.
31 Август 2009 10:15
Обама има ли свободата за афишираната от него промяна?


гозамбич, а требва ли обама да има свобода да въведе промяна, ако статуквото урежда 80% от населението

31 Август 2009 10:30
Гледах част от погребението на Кенеди. Мафиотска гледка. Пристигат Клинтъните, шушу-мушу с този, с онзи. Семейството, младата вдовица...
Демократ съм поради липса на по-свестни, но ако се задълбаем в историята на рода Кенеди, ще се наситим на мафиотски истории- баща им е продавал алкохола на мафията и след Сухия режим си узаконява бизнеса и става един от няколкото най-големи дистрибутори на алкохол. Ще видим само алкохолни истории, всякакви зависимости, болести, депресии, курвенски истории- братята заедно ходят по чуждо, та дори си оняд и един друг жените, убийства- другите тях и те другите, данни за дива и властна природа.
Единият му син го хвали, че наричал републиканците същите патриоти като него и обичал да ги кани в дома си и да поддържа връзки с тях. Долу по места републиканци и демократи ще се избият, сенаторите си ходят на гости и задкулистно се наговарят как ще действат. Това е голям компромат за демокрацията, където между двете партии, или между всички партии трябва да има състезателно начало.
В момента Обама има голям проблем с прокарване на политиката, обещана на народа и заради която го издигнахме и то именно заради това шушу-мушу между кланове и фамилии по високите места.
31 Август 2009 10:37
И ко ся? Шъ праи ли вашият Обама рИформа в здравеопазването или напротив? Или клановете Кенеди и Клинтън му пречат?
31 Август 2009 11:09
Сещам се и за едни други режими - С. Арабия, Египет, ОАЕ.... дето властта не се сменя. Ама нали те са от "правилните" и Нюзуик с тях не се занимават. Загуба на време е ние да се занимаваме с Нюзуик.
31 Август 2009 11:12
Чш-шш, Гозамбич, много си свалил гарда бе, май нига. Ко стаа?
31 Август 2009 12:20
симо, навсякъде изборите са театър.Просто бъди зрител и се радвай на представлението.Не казвам да не участвуваш, все едно, че си на хепънинг.
Тези дето ги цитират може би са по откровени.Я сиспомни ръчното броене във Флорида.
31 Август 2009 13:02
Достатъчно сигурен, когато Медведев бе избран през 2008 г., той моли Путин да поеме поста на министър-председател - пост, който той е заемал в миналото.


"sure enough" не се превежда "достатъчно сигурен", а примерно "и наистина"
31 Август 2009 13:09
Лидер: Дж. Буш папа

Наследник: Дж. Буш тъпото

Държава: САЩ
31 Август 2009 13:16
доста е паднало нивото на "свободните" и "обективни" световни медии, за да ни пробутват такава елементара пропагана - да сложат в една редичка неудобните за запада режими до канибала пап док и онуй корейското пишлеме. окаже ли се в такава компания всеки ще изглежда компрометиран.

невключването на толкова много държави, които заслужават да са в този списък, говори много по-красноречиво, от тенденциозно подбраните и изредени извън контекст подробности за описаните режими

Редактирано от - Pavlik Morozov на 31/8/2009 г/ 13:28:15

31 Август 2009 13:29
Боже, боже, колко мъка има по тоя свят боже-какго е казал класикът-изборът на който и да е ген. сек в бившата СССР е по-демократичен отизбора клановете Буш, Клинтън и сие-Щатите превърнаха понятието демокрация в нарицателно.КГБ никога не е можело да контролира народите в империята, така касто Буш с патриотичният акт
31 Август 2009 13:37
Ми папа Док, дето им беше под носа, що го търпяха, а сега и бейби Док? Всъщност има ли място за клана Док в остта на злото?
31 Август 2009 14:34
Ау, Гонзо! Бива ли да говориш таквиз работи за сенатора Едуард Кенеди, трай да не те чуе Чичо отнякъде.
31 Август 2009 15:02
.
31 Август 2009 15:50
Гледайки от Марс, се питам: защо толкова хора мразят "хамериканците", когато тези н тях (най-вроятно) нищо лошо (конкретно) не са им направили, а някои и им живеят в страната ?

На мен янките никога не са ми се нравили особено, хеле пък с това да се опитват да насаждат техните си мерки и way of life на останлия свят. Но като си помисли човек (и марсианец) за алтернативите на изборната демокрация (фарс или не), май много други варианти на остават...

От друга страна, ако списанието трябваше да изброи всичките гнусни тотлитарни режими, нямаше да му стигнат и 2-3 броя само за тази статия... Колко още сатрапи си живеят живота, по всички континенти.

Време за обяд, до по-късно,
31 Август 2009 16:28
Може би малко настрани от темата, но някой да е чул нещо за Ариел Шарон? Израелския министър-председател прекарал тежък инсулт.
Онзи ден се втрещих след като уважаван от мен източник на информация сподели, че той преди известно време /но след прекарания инсулт/ е посетил България и се е видял със сина си.. Изненадата бе тотална след като разбрах и друго. Ариел Шарон и Че Гевара са били първи братовчеди. А сега ако се вгледате във всички тези двойки управляващи ще видите къде е общото.
Между другото май ще се окаже, че Фидел Кастро и Че Гевара също са рода. Абе въобще .... Натиснете тук
31 Август 2009 16:28
бейби док прилича на делян пеевски
31 Август 2009 16:37
Какво щастие, че в САЩ такава приемственост и такова наследяване не е имало и не може да има!
31 Август 2009 17:24
Което прави впечатление, е, че повечето диктатури от последния век (след 1 СВ до днес) са извън рамките на "цивилизования свят" (Европа и Северна Америка): Азия, Африка, Латинска Америка. Т.е., където реална демокрация с дълголетни традиции няма или се среща рядко.

Русия исторически и географски е тясно свързана с азиатския континент, била е дълго време под властта на татарите, макар че нацията и културата й са по европейска "кройка" (диктатурата на болшевиките си има типично азиатските черти - пълно пренебрежение към отделната личност и живота й, групова - "стадна" психика и манталитет на населението, и т.н.). Без да забравяме за Хитлер, Мусолини, Милошевич, Лукашенко, които са си "наши (европейски) рожби" ...
31 Август 2009 18:37
Не съм сигурен дали вече го питат Обама, като дават поредните помощи на еврейските банки.
Погреаният с мафиотски почести Тед Кенеди, който миналата година заяви, че реформата в здравеопазването била целта на живота му, навремето е се е противопоставил на подобен план на Никсън за реформа. И то за реформа, по-добра от най-доброто, което сега биха могли да направят. Кенедито с една дума провалил реформата. И сега умря мизерникът, без да си свърши работата.
Отново се връщам към историята с Римската империя. Богатеенето на богатите и обедняването и разоряването на останалите е била непрекъсната тенденция до момента, в който се срутва империята. Явно и сега историята се повтаря. Богатите ще продължат да трупат привилегии и богатство за сметка на останалите, докато се срути империята.
Между другото- империя и глобализация са едно и също нещо. Имаш глобализация докъдето се е разпростряла империята. Рухне ли империята, дотам с глобализацията.
А сега очакваме спукване на балона и с останалите недвижими имоти- търговските сгради.
Япония избира партия, която няма да е вече послушна като предишната и ще води по-независима политика от САЩ.
31 Август 2009 18:53
Gozambo,


Като кой, според теб, ще смени "империята", след като се разпдане ? Защото като изключим С. Корея, Куба, Венецуела и някои други (Беларус), няма кой да прави нова ВОСР. А в тоя живот и свят природата "вакуум" не търпи, нали така ? Ако ще ми кажеш, че това ще да е Китай или някой нов Арабски халифат, дълбоко ще ме натъжиш !!!
31 Август 2009 19:24
Кенедито с една дума провалил реформата. И сега умря мизерникът, без да си свърши работата.

Аз пак не разбрах. След като Кенеди умря ще има ли реформа или не?
31 Август 2009 19:56
Което прави впечатление, е, че повечето диктатури от последния век (след 1 СВ до днес) са извън рамките на "цивилизования свят" (Европа и Северна Америка): Азия, Африка, Латинска Америка. Т.е., където реална демокрация с дълголетни традиции няма или се среща рядко.

Марс много си впечaтлителен. Разбира се за една недоразвита държава диктатурта е по-удобна държавна организация.
31 Август 2009 20:06
Г-жа О'Вил, мани реформите, ами слушай Гонзо в случая. Бог да го прости братоко, но Кенеди си е айдушки клан, ако, че е ирландски.
Не става въпрос за секс, свирки и морал, а за далавери, за чието описание нема ни Пуцо, ни Копола, дори само като фикция.
31 Август 2009 20:07
Mrx++,


Ами сам си се успокоявам, че тук на Марс няма вероятност да имаме диктaтура, та си отдъхнах ! Друго щеше да е, ако вместо за насам, бях решил да тръгна към Куба или С. Корея !

Редактирано от - Mars Attack на 31/8/2009 г/ 20:08:51

31 Август 2009 20:37
На патриарха Джо Кенеди се приписват много неща, ама се предполага, че след това си е откъснал опашката...
Ма според мене реформите в момента са по-важни от морала на семейство Кенеди... Пък и Кенеди е бил президент две години и няколко месеца та да говорим за клан Кенеди.
Нещо Обамата май дава заден, а?

Редактирано от - Cruella de Vil на 31/8/2009 г/ 20:46:21

31 Август 2009 20:50
Г-жа О'Вил, истиот ирландец нема партиарх, а папа.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД