На 13 август Фидел Кастро отпразнува 83-тия си рожден ден. Кубинският Ел Коменданте "се оттегли" от лидерския пост миналата година и предаде на брат си управлението на страната. По този начин той остана кръстник на кубинската политика. Подобно на Кастро много други лидери - въпреки възрастта си, ограничените мандати или дори смъртта - продължават чрез наследниците си да формират политиката, дори и след като напуснат властта, като разрушават демократичния процес. Ето и ненаучен подбор на управници, които са подсигурили оцеляването на водената от тях политика, като лично са избрали своите наследници.



Лидер: Фидел Кастро

Наследник: Раул Кастро

Държава: Куба

Раул Кастро бе един от заместниците на Фидел след революцията, дори пое поста на вицепрезидент. Когато Ел Президенте се разболя и се оттегли през юли 2006 г., властта временно пое брат му. През февруари 2008 г. кубинското Национално събрание узакони това и Раул бе официално избран за президент.

Досега в повечето случаи Раул следва политиката, водена от брат му. Въпреки че настоя за предприемането на икономически реформи и правителството одобри някои по-съвременни управленски практики, той показва леки признаци на отклонение от дългогодишния комунистически режим. По-рано този месец, отговаряйки на маслиновата клонка, подадена от Вашингтон, Раул бе категоричен, че политическата система в Куба не трябва да се променя. Той дори заяви, че Куба ще остане социалистическа държава и след смъртта на лидерите на революцията. "Аз бях избран, за да защитавам, да поддържам и да продължавам да усъвършенствам социализма, а не да го разрушавам", заяви той пред Националното събрание на Куба.



Лидер: Владимир Путин

Наследник: Дмитрий Медведев

Държава: Русия

Когато вторият президентски мандат на Владимир Путин приближаваше края си през 2008 г., се появиха слухове, че той може да се опита да промени руската конституция, за да се кандидатира отново. Вместо това обаче той избра високопоставен служител от бюрократичния апарат в Кремъл и го представи на избирателите като следващия президент (той спечели 70% от гласовете). Предполага се, че някой, който дължи толкова много на своя патрон, ще бъде лоялен към него, дори и податлив на чуждо влияние. Достатъчно сигурен, когато Медведев бе избран през 2008 г., той моли Путин да поеме поста на министър-председател - пост, който той е заемал в миналото.

Този екип успя да обърка дипломатите по света, които се опитват да разберат кой държи властта в Русия. В първата си година като президент Дмитрий Медведев поде по-либерален тон по вътрешнополитическите въпроси, но се оказа доста по-суров по отношение на външната политика. Все още цялостната му политика много прилича на тази на Путин. В първите месеци, след като пое управлението на Русия, той отправи заплахи, като се противопостави на американските планове за противоракетна система и изглеждаше ентусиазиран от възможността за създаване на съюзи с държавите, настроени антиамерикански като Венецуела и Куба. Медведев също така разкри плановете си да промени Конституцията, като предложи да бъде удължен президентският мандат, както и да се даде повече власт на парламента за надзора на работата на правителството. Той заяви, че на парламента и на Кремъл е необходимо повече време, за да прокарат сериозните си планове. Нито една от тези идеи не е нова. Всъщност те доста наподобяват на намеренията на Путин в края на президентския му мандат.



Лидер: Нестор Кирхнер

Наследник: Кристина Кирхнер

Държава: Аржентина

През декември 2007 г. Кристина Кирхнер пое президентския пост в Аржентина. Тогава вотът приличаше по-скоро на коронация, а не на избори. "Кралица Кристина", както понякога я наричат, спечели голяма изборна победа, която дойде, след като популярният й съпруг Нестор се оттегли от властта. Той реши да не се кандидатира отново, когато започна възстановяването на Аржентина след икономическия срив, който страната преживя през 2001 г.

Въпреки че семейство Кирхнер са съюзници с Перонистката партия, политиката им невинаги съвпада с тези на традиционния перонизъм. Но идеите на Кристина и Нестор съвпадат. Терминът "кирхнеризъм" вече навлезе в политическите коментари, свързани с Аржентина. Докато бе първа дама, Кристина работеше със съпруга си. Тогава тя се изявяваше като пътуващ посланик на правителството му и с това напомни на стила на Ева Перон. Сега, когато тя е президент, работи обратната схема - да не споменаваме, че първоначално Кристина запази седем от 12-те министри от правителството на Нестор. Още по-скоро (тъй като партията й загуби парламентарните изборите през юни т.г. ) президентката смени шефа на кабинета си и финансовия министър, но остави на постовете им двама от влиятелните фигури - министрите на планирането и на търговията - които са най-тясно свързани със стратегията на Нестор.

Кристина действа малко по-различно от Нестор, но нейната популярност бързо се стопи. От една страна, сигналите, че Нестор се бърка в работата й, подразниха избирателите. Обвиняват я също така, че президентът на Венецуела Уго Чавес е направил тайни дарения за кампанията й (куфарче с 800 хил. долара тръгнало към нейния офис от Каракас, но пътят му бил спрян още на летището). Освен това тя не притежава същите мениджърски умения като съпруга си: финансите на Аржентина са в тежко състояние, дългът е достигнал до 56% от БВП и бедността расте. Освен това тя се справи зле с политическия бунт на фермерите, разгневени от новите данъци, налагани на селскостопанския износ; отказът й да преразгледа това, което доведе до промяна в данъчната политика, накара анализаторите да стигнат до заключението, че в основата на решението стои съпругът й Нестор.



Лидер: Лоран-Дезире Кабила

Наследник: Жозеф Кабила

Държава: Демократична република Конго

Точно 10 дни след убийството на Лоран-Дезире Кабила през 2001 г. неговият син Жозеф стана президент на Демократична република Конго. Той бе генерал-майор в армията, но бе непознат за повечето конгоанци до смъртта на баща си. Жозеф чака повече от пет години, за да бъде утвърден на поста чрез избори, но когато накрая успя, спечели 58% в многопартийно допитване до народа. В телевизионното обръщение, което Кабила направи след изборите, той много малко се отклони от политиката на баща си и заяви, че ще бъдат водени преговори с конгоанските бунтовници само след "незабавно и безусловно изтегляне на агресорите".

Да срещнеш Кабила-младши, е все едно да се видиш с баща му. Жозеф започна президентския си мандат в разгара на опустошителната гражданска война, която продължава и днес, и подобно на баща си той не призна бунтовниците, а описа войната като чужда инвазия. Той отказа да потърси отговорност от членовете на неговите въоръжени сили, които са обвинени в изнасилвания и в екзекуции на цивилни граждани; продължи политиката на бездействие, водена от баща му (Хилари Клинтън подчерта това по време на пътуването си в района в средата на август и го призова да бъдат преследвани петима висши офицери от конгоанската армия, които са обвинявани в изнасилвания). Кабила обеща същите неща, които баща му никога не подкрепи с действия, като сред тях са клетви за по-голяма откритост на политиката, която страната води.



Лидер: Франсоа Дювалие

Наследник: Жан-Клод Дювалие

Държава: Хаити

През януари 1971 г., 14 години след като пое управлението, пожизненият президент на Хаити (Папа Док) Дювалие обяви, че 19-годишният му син Жан-Клод ще го наследи като лидер на страната. Три месеца по-късно Папа Док умря и младият Бейби Док, както бързо бе наречен, стана новият президент на Хаити. Когато обеща да сложи край на репресиите и да да поведе страната към икономическа революция, изглеждаше че Жан-Клод може да се разграничи от деспотичното управление на баща си. Всъщност Бейби Док ръководи Хаити почти като баща му.

Бейби Док използваше армията и тайната полиция, за да измъчва населението. Освен това води разточителен начин на живот, докато в страната се шири невероятна бедност, никога не се отказва от яхтите и спортните коли, дори и след като заради липсата на чуждестранна валута остави страната почти без гориво през 1985 г. Много пари са източени от незаконно присвоените фондове по проекта "Дювалиевил" (опит да се изгради утопичен град като паметник на деспотичния баща).

През 1985 г., когато имаше недостиг на гориво, САЩ, които отпуснаха на Хаити помощ в размер на 54 млн. долара, заплашиха да забранят даването на средства на Бейби Док, ако не докаже, че се е подобрило спазването на човешките права в страната. Той проведе национален референдум, на който камиони с неграмотни хаитяни бяха превозвани до местата за гласуване, за да кажат мнението си по доста въпроси, описани в бюлетините. През 1986 г., след силния натиск от страна на САЩ и народното въстание в страната, Дювалие избяга във Франция, като остави една опустошена държава, в която няма никакви работещи политически институции. Организации за защита на правата на човека казват, че между 40 000 и 60 000 политически опоненти на режима са били убити по време на 29-годишното управление на баща и син. По време на управлението и на двамата Дювалие Хаити бе най-бедната латиноамериканска държава, но и днес продължава да е така.



Лидер: Ким Ир Сен

Наследник: Ким Чен Ир

Държава: Северна Корея

Ким Ир Сен, "Великият вожд" на Северна Корея, знаеше, че няма да бъде вечен, така че 20 години преди са се спомине, той започна да подготвя за свой наследник най-големия си син Ким Чен Ир. В същото време той управляваше, като установи култ към личността, на портретите бе изобразяван като Господ за севернокорейския народ и контролираше всеки аспект от живота в страната. Той също така създаде идеологията чучхе, според която Северна Корея трябва да се опира на собствените си сили и без чужда помощ да развие икономиката си. През 1994 г., когато Ким Ир Сен бе на 82 години, получи сърдечен удар и тогава Ким Чен Ир се превърна в "Любимия ръководител", наследявайки Изолираното кралство.

Ким Чен Ир никога не е участвал в избори; вместо това той единодушно е преизбиран на всеки пет години от Върховното народно събрание. Въпреки че баща и син са се различавали - бащата бе известен със своята харизма, а синът е нетърпелив и не търпи критика - Ким Чен Ир продължава да управлява страната по същия тайнствен и изолиран начин, който го правеше баща му. В конституцията на Северна Корея той е наречен "Вечен президент", чийто рожден ден и денят на неговата смърт се отбелязват като обществени празници в страната. Ким Ир Сен и политиката му оцеляват при управлението на сина му. А и както се очертава, те ще продължат и при Ким Чен Ун, един от синовете на Ким Чен Ир и най-вероятно следващия управник на Северна Корея.