В поне 15 икономически дейности ще има повишение на минималните осигурителни прагове. Точните им размери ще станат ясни на 15 септември, когато синдикатите и браншовите организации ще проведат договарянето, научи "Сега". Увеличаването на минималните осигуровки е една от надеждите да се понапълни изтърбушеният бюджет на НОИ заедно с вдигането на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се от 260 лв. на 420 лв. и въвеждането на диференциран такъв за отделни професии.

Синдикатите ще продължат битката си от години минималните осигурителни прагове да станат минимална заплата. "Сега не е така, правят някакви врътки", твърди икономическият експерт на КТ "Подкрепа" Мика Зайкова. В момента на теория е възможно да се внасят осигуровки върху по-висока сума от реалното възнаграждение.

Според зам.-председателя на КНСБ Владимир Никифоров договарянето в материалния сектор ще бъде на база резултати на фирмата или бранша. "Наистина има браншове, които нямат проблеми с реализиране на продукцията, като фармацевтичната промишленост, оръжейната индустрия. Но има и такива, в които сривът е 20-30-40%", обоснова се той.

Никифоров обаче е категоричен, че дори там, където положението е най-зле и за някои квалификационни групи средният осигурителен доход е под минималния, няма да има намаление. "Говорим само за запазване и увеличаване. Целта е запазване максимално броя на работната ръка и покупателната способност на доходите", обясни синдикалистът.

Кои са браншовите организации, склонни да вдигнат осигурителните прагове за своите хора, може да се види по справката от НОИ за декларирания среден осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии към юни 2009 г. На базата на тези данни се водят преговорите за базовите осигуровки за 2010 г.

В добива на нефт и природен газ например средният осигурителен доход е повече от 250% от прага. Там хората са се осигурявали средно върху 1322.52 лв. Заплата по-голяма от 1000 лв. взема дори неквалифицираният персонал, което е с 305 на сто повече от минималния праг за тази група професии. В добива на метални руди средният доход е 1183.70 и също надхвърля над 250% определения размер на минималния осигурителен доход.

Въпреки борбата с тютюнопушенето браншът също е в разцвет, ако се съди по справката на НОИ. Там средният осигурителен доход за всички заети е 1016.61 лв., а по професии надхвърля прага с 200 - 250 на сто. А 1448.45 лв., върху които средно се осигуряват операторите на машини и съоръжения и работниците по монтаж на изделия в бранша, е с 342% повече от минималния осигурителен доход. До 250% е разликата между двете суми и при производителите на пиво. Върху 200% повече от минималното се осигуряват още във въздухоплаването, водния транспорт, радио- и телевизионната дейност и далекосъобщенията, производството, преноса и разпределението на електрическа енергия.

В държавното управление пък средният осигурителен доход за всички заети е 727.99 лв., което е два пъти повече от прага. При аналитичните специалисти обаче, които се осигуряват средно на 1022.88 лв., превишението върху минималния осигурителен доход е с умопомрачителните 359%.

В КРИЗА

Статистиката на НОИ е поредното доказателство за това кои браншове страдат от рецесията. Около минималните осигурителни прагове реално се осигуряват квалифицираните работници и операторите на машини в текстила, особено в производството на облекло, където средният осигурителен доход на всички заети е 329.68 лв. Наистина зле са майсторите на хранителни продукти, в хотелиерството и ресторантьорството, строителството и добива на антрацитни и черни въглища.