В Европейския съюз отново се чуват гласове за по-сериозни санкции към България и Румъния заради проблеми в областта на правосъдието. За това призна външният министър Румяна Желева след заседание на правителството.

"Група държави от ЕС настояват за по-сериозен контрол и санкции спрямо България заради продължаващите проблеми в областта на правосъдието и вътрешните работи, независимо, че последният доклад обхваща период, в който е управлявало предишното правителство", заяви Желева, без да назовава конкретни страни. "Периодът, когато можеха да се приложат най-строгите разпоредби по механизма за сътрудничество и проверка в областта на правосъдието и вътрешните работи, вече мина. Ние имахме положителни оценки, положителна посока на развитие", бе реакцията на евродепутата от Коалиция за България Кристиан Вигенин. Той допълни, че "ако има нещо такова, то очевидно трябва да е нещо ново и да е свързано със сегашното правителство".

Междувременно портал "Европа" съобщи за предупредително писмо на Холандия до ЕК. В него се казва, че България и Румъния "все още правят твърде малко, за да се справят с корупцията и организираната престъпност и управлението им на европейските фондове е далеч под необходимото ниво". "Ако това не се подобри, ще има сериозни последствия за трансфера на еврофондове и присъединяването им към Шенгенската зона", се казва в позицията на министъра по европейските въпроси Франц Тимерманс, външния министър Максим Верхаген и министъра на правосъдието Ернст Хирш Балин.

Писмото предизвика светкавичната реакция на румънския външен министър Кристиян Дяконеску, който отмени посещението си в Холандия. Според МВнР в Букурещ "решението да бъде публикуван този документ е неприятелско и неподходящо в рамките на отношенията между две държави - членки на ЕС".

Още в средата на юли холандският вестник "Хандсблад" написа, че Великобритания, Франция и Холандия призовават за по-строги санкции срещу София и Букурещ. Все още никой не е поискал активиране на предпазна клауза, която ще означава отказ от признаване на решенията на българските и румънските съдилища в ЕС.

"На този етап EК не води разговори със страните членки за допълнителни мерки или санкции срещу България и Румъния", коментира говорителят на комисията Марк Грей пред БНР.

В документа комисията отправи критики и реши да остави в действие мониторинговия механизъм, докато не бъдат преодолени всички слабости, но не препоръча предпазни клаузи или каквито и да е санкции срещу България и Румъния.

На 9 септември премиерът Бойко Борисов ще се срещне в Брюксел с шефа на ЕК Жозе Барозу. Вчера Румяна Желева обясни, че цел на новото правителство е да убеди с непосредствената си воля, че предприема конкретни мерки да се постигнат конкретни резултати.



-----НАЗАД

ЕК е върнала оценките за съответствие на четири оперативни програми - "Административен капацитет", "Конкурентоспособност", "Транспорт" и "Техническа помощ", защото не е убедена, че не се отклоняват евросредства. Това става ясно от писмата й до българските власти, предоставени на медиите с разрешението на Брюксел. Мотивите на ЕК за четирите програми са сходни.

За "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" например пише, че не е разгледан рискът бивш служител да кандидатства с проект в процедура, провеждана от предишен негов работодател. ЕК очаква одитният орган да посочи как ще бъде предотвратена тази възможност.

За "Административен капацитет" пък е посочено, че не е ясно как ще се действа при подозрение за измама. Въпросът е поставян многократно от комисията, която настоява за мерки при източване на европари не само в случай на осъдително решение на съда, но и при съмнения. Предишният кабинет се оправдаваше с пропуски в българското законодателство, но не направи нищо, за да го промени.

Описаните процедури за управление на нередностите се отнасят до различни регистри, поддържани от управляващия, сертифициращия и одитиращ орган, без да е ясна координацията между тях и връзката им с информационната система ИСУН, пише още в писмата. Уволнената шефка на одитната агенция Райка Онцова не е възразила по оценките, но е посочила пропуски с висок риск. Според правилата на ЕК това е непрофесионално и затова комисията се е усъмнила в независимостта на българския одитен орган. Премиерът Бойко Борисов е сменил ръководителката му, веднага след като научил за проблема.