Кампанията за университетите вече прехвърли третото класиране, духовете са успокоени, най-добрите студенти са записани в желаната специалност. Едновременно с видимата част на тази кандидат-студентска и семейна суматоха знайни и незнайни колежи и "висши училища" с гръмки имена се стягат да получат техния дял от випуск 2009. Във висшето образование на България днес има място за всеки. Често се говори за конкуренция, но рядко - за качество на обучението. Ситуацията изглежда трудно контролируема - държавата трудно може да се справи дори с някои законни висши училища, да не говорим за незаконните структури. Почти на прага на новата академична година тъжната истина е една - вузове със съмнително ниво на обучението, без значение дали са частни или държавни, продължават да бълват дипломи. Ето няколко примера.

Частният колеж "Телематика", разкрит законно, вече има две отрицателни акредитационни оценки. По закон това означава, че колежът няма право да приема студенти и трябва да стартира процедура по закриване. Предишното правителство не успя да се справи с упоритите "академици". На 16 май 2009 г. Министерският съвет обяви нулев прием за училището. Въпреки това, в очевидно нарушение на нормативните разпоредби, от 1 юни "Телематика" започна да приема редовна и задочна форма, става ясно от сайта на вуза. Разбира се, в съобщението не се уточнява колко души ще бъдат приети. То е ясно -



толкова, колкото се излъжат



Изобщо колежанското обучение е сивата зона на висшето образование. Проблемите, които тези висши училища не могат да решат с години, са по-ниската акредитационна оценка (при повечето тя е "добра") и липсата на преподавателски състав. По данни на НСИ например преподавателите в колежите са 1566, но от тях на основна работа са 666. Тоест 57.5% са приходящи. При университетите статистиката е малко по-добра - преподавателите в университетите са 21 100, като от тях 13 100 са на основен трудов договор. Излиза, че 38 на сто от тях са външни лектори. Цифрите са толкова красноречиви, че не се нуждаят от специален коментар. Учудващо е само защо през последните години и ресорното министерство, и Националната агенция по оценяване и акредитация не успяха да се преборят с "летящите" преподаватели.

Усилията даже изглежда са в противоположна посока. Въпреки очевидната липса на достатъчно кадри, които се въртят в университетите и колежите (някои преподават на 3, 4, 5 или дори повече места), Националната агенция за оценяване и акредитация постоянно увеличава капацитета на различни частни колежи, повечето от които незаконно обучават в пъти повече от разрешеното им. Подобен е случаят с Висше училище "Земеделски колеж" в Пловдив. Тези дни ректорът доц. Димитър Димитров се похвали, че капацитетът на вуза вече е за 6500 студенти. По данни на НАОА към 2003 г. колежът е имал право да обучава 1200 бакалаври. Към февруари т.г. в него обаче се обучават 8875 младежи. Простата аритметика показва, че дори и след т. нар. увеличаване на капацитета частният вуз



не може да узакони всичките си студенти



и пак е в нарушение. Колкото и нелепо да звучи, според сега действащото законодателство държавата няма никаква възможност да санкционира този вуз. Само защото е частен. При държавните висши училища въпросът е по-различен. Ако държавен университет приеме определен брой студенти над или под одобрения от МС прием, МОН веднага удържа от субсидията на бюджета сумата, която е предназначена за издръжката на този брой студенти. Логично е частните вузове, които обучават в пъти над нормата, също да плащат глоба. Не че така бюджетните неволи ще се решат, но със сигурност поне малко ще се облекчат.

И това не е всичко. Въпреки че не може да се справи с контрола на съществуващите легитимни структури, НАОА продължава да издава положителни оценки за разкриване на нови висши училища. При все че повечето вече са имали поне един отказ от акредитация. Най-показателен е случаят с Европейския политехнически университет в Перник, който е с прясна оценка от 9 юли 2009 г. Разкриването на



университет в бившия миньорски град



бе обещано преди почти година лично от президента Георги Първанов. Това е мечтата и на кметицата Росица Янакиева, също от БСП. Любопитно е откъде университетът ще набави преподаватели по архитектура, информатика, телекомуникации и компютърни системи, каквито са амбициите на учредителите. Дори и за наивниците е ясно, че проектът се крепи на удобната близост до столицата, където са концентрирани най-големите и стабилни държавни университети.

Също толкова любопитно е откъде ще се намерят преподаватели за Специализираното висше училище за дистанционно обучение в Бухово. И кой изобщо би отишъл да се обучава в Бухово? Проектът за разкриване на вуз в градчето е получил положителна оценка още през октомври 2007 г. Любопитна подробност е, че зад висшето училище стоят част от собствениците на един от 22-та незаконни вуза, които бяха предадени на прокуратурата от бившия министър Даниел Вълчев. Част от тези структури продължават да обучават студенти напълно незаконно, замаскирани под невинните "представителства" на чужди, най-често руски университети. Скромно успокоение е, че вузчетата, получили положителна оценка, все още нямат законово право да обучават студенти, тъй като за това са необходими последователни разрешения от правителството и парламента. Бившият просветен министър бе категоричен, че докато е на този пост, нови вузове няма да бъдат разкривани. За радост Даниел Вълчев спази обещанието си. Въпросът е каква ще е политиката на новото правителство.

Възможният изход от почти безнадеждното положение е генерална промяна на модела за оценяване на висшите училища. Акредитирането на вузовете трябва да става от независими експерти, по възможност от чужбина. Критериите трябва да са обективни и безпристрастно да отразяват материалната база, възможностите на преподавателския състав, нивото на научна дейност и реализацията на завършилите студенти. Субсидията за държавните университети трябва да зависи от акредитационната им оценка. Държавата трябва да бъде безкомпромисна към частните вузове, които нагло нарушават закона. Ако обучават студенти над разрешеното, трябва да плащат високи глоби, а държавата да обявява нулев прием за определен брой години. И да е ясно - строгата регулация на държавата е единственият шанс за оцеляването на висшето образование в България, всичко друго е замаскиран опит образованието да се превърне в доходоносен бизнес. Време е този бизнес да бъде върнат в руслото на академизма.