Председателят на Еврокомисията (ЕК) Жозе Барозу излезе по-силен отвсякога от битката за наследяване на себе си. При същите пълномощия той ще има повече власт, защото с лекота преодоля завишените лисабонски критерии още преди влизането в сила на Лисабонския договор.

Лидерската криза в Европа го остави единствен кандидат за поста. Неговите опоненти не успяха да издигнат друг съперник освен своята представа за идеалния кандидат. Правителствата на страните членки, които по правило се придържат към повече прагматизъм, се разбраха още преди три месеца, че по-добре е да засилят ролята на познатия им Барозу чрез единодушна подкрепа, отколкото да търсят неизвестен по-силен кандидат. Тази седмица и Европарламентът стигна до същия извод. Вместо обикновено мнозинство, както изисква действащият Договор от Ница, той му даде абсолютно мнозинство, каквото би трябвало да събере, ако бе в сила Лисабонският договор. Така Барозу пръв прескочи



в ерата на Лисабонска Европа,



която има за цел да засили федерализма и наднационалните органи в ЕС. Той придоби нова легитимност, която изключва да бъде атакуван повторно, когато бъде обсъждан съставът на новата му комисия след очакваното влизане в действие на Лисабонския договор. Дебатът как да се съчетае "председател от Ница" с "Комисия от Лисабон" отпадна от само себе си.

Барозу Втори определено ще бъде по-уверен от колебливия си предшественик, който до последно лавираше и се стараеше да угоди всекиму, за да събере възможно най-голямо мнозинство. Първият Барозу стигна дотам да ухажва премиера на "най-корумпираната държава в Европа" Сергей Станишев, за да получи и неговата подкрепа. Парадоксално е, че както я получи, така и отнесе два месеца по-късно



нож в гърба



от съпартийците на Станишев, които в Европарламента се въздържаха при гласуването. Те го обвиниха, че е имал "слабо сътрудничество" с тях, като забравиха, че ако не ги бе пощадил с критиките си точно в навечерието на евроизборите, вероятно нямаше да имат шанс да му покажат своята неблагодарност в пленарната зала в Страсбург.

Това обаче трябва да бъде за урок на Барозу какво се случва, ако се отклони от европейските принципи поне в отношенията си с България. Сега, когато е по-силен и когато няма причина да прави съмнителни компромиси, вероятно ще се погрижи да възстанови авторитета си и там, където пострада. В смекчената си оценка за предишното правителство Барозу се размина много силно с мнението на българския избирател, който за разлика от него предпочете да го накаже. Сигналът към Брюксел бе пределно ясен:



предпочитаме строгост,



която ускорява промените, вместо снизхождение, което удължава безпътицата. Приятелите на България вече се броят не сред онези, които й се усмихват, а сред политиците, които показват угриженост от нейното състояние.

Следващият междинен доклад през февруари ще разкрие доколко Барозу е осъзнал вредата от охлабването на брюкселския натиск. Правителството на Бойко Борисов, което получи от него доверие на вересия за 6 месеца, няма да се различава много от кабинета "Станишев", ако не бъде заставено да потърси сметка от предшествениците си. Вече има признаци, че се озърта за резервни вратички, защото сблъсъкът, който му предстои, няма да е приятен. Консенсусът при президента Георги Първанов между бивши и настоящи управляващи по въпроса за еврофондовете и оправданието, че бившите са си гласували изпреварваща амнистия, са първите предупреждения, че може би отново няма да видим скъсване с криминалното минало на политическата ни върхушка.

Брюксел трябва да е наясно, че не би могъл да играе оздравителна роля в България само с обезболяващи средства. Дошло е



време за по-радикална терапия



Въпреки че Бойко Борисов се записа в политическото семейство на Барозу - а може би точно заради това, - председателят на ЕК трябва директно да го прикани да не го излага. Факт е, че най-последователните критици на злоупотребите в България са десните среди в Германия, Холандия, Белгия и Великобритания, които намират достатъчно силни съмишленици и в други държави. Няма десен политик в Европа, изказвал се напоследък за България, който да не е изразявал пожелание тя да се пребори с корупцията на високо равнище и организираната престъпност. Смяната на ляво с дясно правителство получава одобрение, доколкото носи очакването да се промени и образът на държавата.

Остане ли всичко по старому, България няма да има повече приятели, които да я бранят от санкции. Тъй като главната отговорност ще носи Барозу, той ще е първият, който ще прибегне до тях, за да не понесе чужд срам. Едва ли човек с амбиция да остави името си в историята на ЕС ще го похаби, за да печели симпатии в криминалния сектор на българския политико-икономически елит. Дано не се заблуждаваме.