Докладът "Световната финансово-икономическа криза и България", изготвен от 18 икономисти предимно от БАН и УНСС, който ще бъде представен днес в НДК, стана тема на разгорещени дебати и от експерти, и от политици. Защо и от политици ли? Ами защото докладът е изготвен по поръчка на президента Георги Първанов и някои коментатори съзряха в този факт желание на държавния глава да внесе "опозиционност" в отношенията си с ГЕРБ и лично с премиера Борисов.

Да, ама не. Първо, въпросният доклад не е поръчан специално като противовес на очакваната, но все още не видяла бял свят програма за управление на правителството на ГЕРБ (разгледаната от правителството вчера проектопрограма с краткосрочни мерки за възстановяването на българската икономика е стъпка в правилна посока, но нищо повече.) Авторският екип е започнал работата по доклада още през пролетта, а и подобни доклади по поръчка на президента са изготвяни всяка година от 2006 г. насам. Второ, към днешна дата



президентът не е коментирал какво приема и какво не от доклада



Ами може пък и той да не харесва онези предложения в него, които вицепремиерът Симеон Дянков нарече "малоумни". И трето - докладът подкрепя някои тези на ГЕРБ, критикувайки предишното правителство за "неразумното харчене на бюджетния излишък и недостатъчно силната воля за решаване на проблемите, заради които бе ограничен достъпът до структурните фондове на ЕС", както и за "продължителната немощ на държавните институции да се справят с корупцията и безотговорното поведение по високите етажи на властта".

Имам чувството, че без да са чели въобще въпросния доклад и позовавайки се само на извадки от доклада, повечето коментатори съзряха в него сериозен завой наляво. Безспорно е, че някои от идеите в разработката имат "ляв привкус". Но като цяло не бих казал, че преобладават леви послания. По-скоро докладът представлява смесица от десни и леви идеи - нещо, което не бива да учудва като се има предвид големия брой на авторите му.

Не е тайна, че аз подкрепям т.н. "икономика на предлагането", т .е. икономическа политика, стимулираща предприемачеството и производството на стоки и услуги. Не съм на мнение, че стимулирането на търсенето от страна на държавата чрез огромни държавни разходи е правилна политика за излизане от кризата. Очевидно и част от авторите мислят така, след като констатират, че повечето от по-старите членки на ЕС са скептични към традиционните "кейнсиански" мерки за стимулиране на икономиката чрез държавни разходи. Напълно съм съгласен с констатацията от доклада, че "в много случаи практически ефектът е изтласкване на частния капитал, като по този начин само се забавя излизането на кризата".

Много силна е частта на доклада, в която се анализират причините за глобалната финансова криза и се коментират различните програми за стимулирането на икономиките в ЕС, а и в някои други страни. Ясно се вижда, че въпреки първоначалните призиви за паневропейска антикризисна политика, такава няма. Единствено в присъединилите се към ЕС държави от Централна и Източна Европа се открояват



две мерки, които се предлагат за всички страни



- съкращение на бюджетните разходи и ускорено усвояване на еврофондовете.

Безспорно най-леви са предложенията за премахване на плоския данък, за въвеждане на диференцирана ставка на ДДС, премахване на горната граница за осигурителните доходи и връщане на данъка върху наследството за големи имоти. Очевидно е, че от въвеждането му има ръст на приходите от плоския данък. И това се дължи основно на факта, че се намали практиката за плащане на ръка на доходите над необлагаемия минимум. Ако осигуровките - данъкът с най-висока ставка в България - бъдат намалени още, изсветляването на икономиката ще стане още по-осезателно. И тук не съм съгласен с авторите на доклада, които не подкрепят по-нататъшно намаление на осигуровките, понеже имало криза. Ами



в Чехия кризата е по-силна, но намалиха осигуровките.



Не разбирам и защо като стана министър на финансите, г-н Дянков се отказа от предложеното и обосновано с иконометрично изследване от самия него и икономиста Георги Ангелов незабавно намаление на осигуровките с 5 процентни пункта. Особено неясно е какво са имали предвид авторите на доклада под "заиграване с данъчните ставки" и какво имат предвид под термина "фискален борд".

Крайно необмислено е предложението за 1000 лв. необлагаем месечен доход. Въвеждането на какъвто и да е необлагаем минимум по принцип ще увеличи практиката на плащане на ръка (официалната заплата се плаща на нивото на необлагаемия минимум, а разликата до реалната заплата - на ръка). Имайки предвид колко много хора все още получават под 1000 лв. заплата, въвеждането на необлагаеми 1000 лв. доход ще доведе до огромен бюджетен дефицит.

Неразумно, про- , а не антикризисно е намаляването на ДДС по време на криза. Неслучайно някои страни с особено висок бюджетен дефицит (например Унгария) увеличиха ДДС ставката. Диференцирането на ДДС пък ще увеличи данъчните измами и ще намали събираемостта на този данък. Поради това ясна тенденция в ЕС е страни, които традиционно са имали диференциран ДДС, да преминават към единна ставка. Няма нито една страна в ЕС, която



заради кризата да е въвела различни ставки



Да не говорим каква носталгия по байтошовия "социализъм" е терминът "продукти от първа необходимост". Така че и аз се присъединявам към радостта на вицепремиера Дянков, който в първия си коментар за доклада каза, че "за радост тези неща няма да намерят реализация". А и както се оказа, голяма част от авторите на доклада, сред които и директорът на Икономическия институт при БАН д-р Митко Димитров и бившият финансов министър проф. Стоян Александров, не подкрепят премахването на плоския данък.

В досегашните коментари като че ли остана настрани един много важен момент - предложението за преминаване към политика на "умерени дефицити" (1-2% от БВП). Авторът (или авторите) на тази идея очевидно подкрепят стимулирането на икономическата активност и търсенето чрез държавни инвестиции. И понеже е ясно, че в условията на криза ще има намаление на приходите, посочват откъде да се вземат пари, за да се финансират тези инвестиции - "сключване на споразумение с МВФ и евентуално с ЕС". Да, аз лично от началото на 2009 г. съм привърженик на идеята за сключване на предпазно споразумение с МВФ. Но не за да се вземат заеми, които да се инвестират от държавата, а за да има допълнителна подкрепа за валутните резерви на страната и валутния борд. А до какво водят бюджетните дефицити, пък били те "временни" и "умерени", най-ясно се вижда днес - най-засегнати от кризата са тъкмо европейските страни, водили политики на бюджетни дефицити.



* Авторът е част от икономическия екип на НДСВ и общински съветник от НДСВ в София