Проф. д-р ик. н. Нено Павлов е един от най-известните специалисти в областта на социалното осигуряване. От 1999 г. до 2007 г. е ректор на Стопанска академия - Свищов. В момента е зам.-председател на Комисията за финансов надзор, а негов ресор са частните пенсионни фондове в страната.



- Проф. Павлов, млад човек, читател на вестника, се оплака, че по партидата му за втора пенсия в края на 2007 г. са фигурирали 280 лв., а в края на 2008 г. натрупаните средства са били 350 лв. Това е увеличение с едва 70 лв., независимо че през годината работодателят на младежа е превел 165 лв. Излиза, че останалите 80 лв. (като се приспаднат таксите), които са преведени в частния фонд, са чиста загуба. Защо се получава така?

- Заради финансовата криза средната доходност на пенсионните фондове за втора пенсия, т. нар. универсални фондове, през 2008 г. е минус 21.14%. Резултатът на професионалните фондове, в които се осигуряват работещите с първа и втора категория труд, е минус 22.77%, а на доброволните фондове, където се внася за трета пенсия - минус 28.01%.

Реализираната отрицателна доходност, отнесена към конкретния случай, действително води до счетоводна загуба на нетни активи по индивидуалните партиди. Но тя ще бъде преодоляна в дългосрочен план. Реална загуба ще претърпят само хората, които предварително са изтеглили парите си в неподходящ момент или са спрели да плащат вноски. Тоест от икономическа гледна точка и като се отчита дългосрочният характер на пенсионните инвестиции едва ли може да се твърди, че резултатът по партидата на гражданина, за когото говорите, е "реална загуба".

- Какво може да направи държавата в условията на криза, за да подкрепи втория и третия стълб на пенсионната система?

- Държавата например може да допусне за търгуване на фондовата борса големите държавни компании като Българския енергиен холдинг, БДЖ, Летище - София и др. Това е не само начин за допълнително финансиране на тези компании, но и ще подобри прозрачността и контрола върху тях, защото те ще станат публични и ще трябва да публикуват отчетите си и друга информация на всеки три месеца. Има държави, в които се правят данъчни облекчения за компании, които се търгуват на борсата, т. е. стимулира се прозрачността на бизнеса. Като че ли в България е точно обратното - не се предпочита присъствието на фондовия пазар, защото предпочитанието е да не се плащат данъци, осигуровки, заплати, да се спекулира с числеността на персонала, цената на труда и т. н., т.е. да не осветляват своя бизнес.

Има голям риск пенсионната система да се върне с 15 години назад и да се превърне в обикновена държавно-бюджетна система с всички негативи от това, каквато беше до 1995 г.

- Какво имате предвид?

- Наскоро прочетох тревожната констатация на експерти, че фонд "Пенсии" при НОИ реално се движи към национализация. Приемам за основателно това твърдение, защото нещата наистина се изпускат от контрол. Солидарният стълб на системата вече се финансира доста над 50% с държавна субсидия, което е на практика форма на "одържавяване" и наподобява ситуацията отпреди 1995 г.

- Как се вписват в тази ситуация идеите за намаляване на осигурителната тежест? Няма ли това да съсипе системата?

- Когато се намалява или увеличава вноската, трябва да се пресметне каква ще е цената на промяната за 35-40 години напред в бъдещето, за да може тя да бъде реално капиталово покрита. Трябва да се гарантира, че и тогава системата ще бъде финансово устойчива и платежоспособна. Необходимо е да се предвиди и бъдещият публичен дълг, който натрупваме за сметка на младите поколения.

Целта на тристълбовата пенсионна система е да гарантира коефициент на заместване на брутната заплата в размер на около 70-75%. От тях 40% следва да се формират от фонд "Пенсии" при НОИ, т.е. от солидарния стълб, 20% от втория стълб и около 10% -15% от третата доброволна пенсия и от корпоративните схеми, инициирани от колективното трудово договаряне.

Разчетите на КФН определят за най-приемлив размер на вноската за втория стълб от 8-10% (в момента тя е 5%, б. р.). Именно вноска с такъв размер ще може да осигури около 20-24% заместване на дохода, който работещият е получавал преди да се пенсионира. Ако вноската се запази на 5%, това ще гарантира заместване на дохода в размер под 14-15%, при положение че политиката на многостълбовия пенсионен модел е за около 20%, както ви споменах.

- Какви рискове крие намаляването на осигурителната тежест?

- Очакванията са при равни други условия събираемостта да нараства. В България като че ли все още не е доказан този ефект, въпреки че от 43% размер на осигурителната вноска през 2000 г. тя беше намалена на 31%. По изчисления на НОИ от това намаление в бизнеса е останала парична сума от около 8 -10 млрд. лв. Предстои да преминем и на още по-ниско ниво - към 28%, през следващата година. Можем ли да докажем, че с тези около 15% намаление на вноските от 2000 г. досега събираемостта се е повишила чувствително, че са запазени и разкрити нови работни места, че са увеличени заплатите, че сивата икономика е изсветляла, че са намалени вътрешнофирмените задължения? Моите професионални, а и академични очаквания са били също в тази посока, но за съжаление те не се потвърдиха.

От друга страна, през 2003 г. в България се въведоха минималните осигурителни прагове, които като административна регулаторна мярка не се вписват в логиката на пазарната икономика, но независимо от това се появиха на трудовия пазар около 300 000 - 350 000 нови работни места. В случая административната мярка се оказа много по-ефективна от пазарните въздействия.

- Разумна ли е идеята намаляването на осигурителната тежест да стане само за коректния бизнес?

- Аз напълно подкрепям такъв подход. Нищо не пречи осигурителната тежест да се намали, но не безусловно. Например фирмите, които ползват облекчението, ще трябва да поемат ангажимент за определен период от време да не намаляват заплатите и броя на работните места, да повишават производителността на труда, да внедряват иновации и нови технологии, да инвестират в човешки капитал. Тези чисто административни мерки може да не са демократични и пазарни, но са справедливи, морални и стимулиращи.