Много трогателно: на 15 септември, вярваме ли на циганите, продаващи цветя по пазарите, най се купували гербери в различни разцветки; преобладавали червените. Но и много истинско: повечето от българите, вярваме ли на винаги познаващите социологически агенции, запазвали доверието си към новите управляващи. Както правилно пише в. "Стандарт"(13.09.2009): "Причина за големия интерес към герберите е и фактът, че всички депутати от ГЕРБ, както и министрите от кабинета, са поканени в различни училища, за да открият учебната година. Майки се надявали да срещнат лично в школото на детето си дори премиера Бойко Борисов и да го закичат."

Ако управляващата партия вместо "Граждани за европейско развитие на България" се казваше "Ред, отговорност, закон и алтернатива", дечицата сигурно щяха да носят най-вече рози, нищо че туй цвете в червения си вариант краси емблемата на БСП. Така или иначе с китките за първия учебен ден народът сякаш се мазни на властта по същия начин, по който й се подлага журналистиката, вървяща винаги с победителите с предварителна благодарност за удовлетворяване на очакванията си изобщо, не само за работите в училище. Разбира се, грижите за последното никак не са малко: какво да се направело с дисциплината, как да ходели облечени и гримирани учениците, какви закуски да имало по лавките, как да се пазели от неразумни шофьори, щяла ли министърката на образованието да стане столична кметица и т.н. Ала и тия грижи не са кой знае какви при радващи лични примери. Ето, Бойко Борисов завършил със златен медал гимназията, макар и доста буен като "за дете на даскалица", както сам той каза, посочвайки мястото, където се биел в междучасията. Как да не се съгласи човек с Албена Бъчварова, че "в епохата "Борисов" се говори ясно, отчетливо, без евфемизми", т.е. "по-рязко, по-ясно, по борисовски" (вж. "Господарят на словесния пинг-понг", естествено, в "Труд" от 18.09.2009).

И ти става едно мило, родно и топло, както си му е редът за 15 септември. Само за по бира и козче в училищния двор, както пък си му е редът в едно демократично общество. Вярно, завършеше ли се с такъв купон откриването на учебната година в някоя по-стара демокрация, примерно в САЩ, поне половината даскало най-безчувствено щеше да бъде прибрано в полицията. А с глобите на грижливите родители пресметливо биха се допълвали делегираните бюджети. Това би било достойна задача за подкрепа на образователните усилия от други два стълба в правителството, Цветанов и Дянков, пренебрегнем ли факта, че доста деца не познават двамата си родители, пък и те - тях.



Но да не ходим толкова далеч в сравненията и предложенията



Малко по-чувствено, но също толкова пресметливо, е и ставащото в една съседна демокрация - елинската. Може би защото там след две седмици предстоят избори, откриването на учебната година бе придружено от подкупващото решение на премиера Костас Караманлис от 31 август т.г. Именно образователното министерство да даде ваучери по 450 евро на новите гимназисти, за да си купели лаптопи от специализирани магазини. Има-няма 120 000 парчета плюс още 10 000 за учителите. В компютрите да са основните учебни помагала, допълнителна литература, речници; на директорите се препоръчва да осигурят достъп до световната мрежа, по възможност безжичен, както и да се свържат с базите данни на национални и местни библиотеки. Средствата, горе-долу колкото масрафа за 30 км магистрали, са от европейски фондове. Те са разпределени от едно дясно правителство по почти чавесистки начин, срещу който дори нашенските официални левичари тутакси ще заиздигат убедителни доводи за неразумността на подобни вложения, било и само с оглед на политическия ефект от разглезването на подрастващите. Едно, че учениците у нас не са крайно нуждаещи се, особено пък от собствени компютри; второ, че такива дарове не увеличават доверието към правителството. В Гърция пак нещо протестирали и най-неблагодарно освирквали политиците си. Иначе учениците най-много се радвали на Юсеин Болт, присъстващ на откриването на учебната година в солунско училище. Покрай това всички конкуренти в изборите взели да обещават пари за спортни дейности, за строеж на още повече училищни стадиони и басейни. Пак с европейски пари. Нали си спомняте: "Масов спорт - здрав народ".



Сега нека не се завираме в историята, народопсихологията,



корупцията и теорията на даровете, а само да видим герберите и лаптопите като съвсем произволни символи на отношенията между народ и власт. Ефектът от жеста с цветята ще е мимолетен, както е мимолетна народната любов - доста бързо скапваща се стока по всички ширини. Този с лаптопите обаче ще е доста по-траен дори и затова, че от 120 000 калпазани поне половината ще имат средство, което ще ги отдалечи още повече от брането на маслини и портокали. Напълно предвидливо: на север от Промахон расте следващото поколение, част от което ще върши тая досадна работа и ще върви по отъпкания път на предишното. Като се върне у дома, за да си почине, ще цъка, че у нас картофите се внасят вече от Египет. Друга част ще ходи на почивка в Гърция. Тя пък ще цъка, че и при тамошните кражби на европейски средства все нещо стига до хората и не се увърта в обяснения за макрорамка на бюджета и инфраструктурни нужди. Третата, която обикновено си има лаптопи, купени въпреки всяко правителство, ще си ги вземе за следването в чужбина. Тя също ще цъка, но най-вече по форумите.

При тая съвсем произволна асоциация, следваща сравнението между цветя и лаптопи, става ясно защо ще си се въртим дълго около темата за малоумието, възпалена иначе от изящната оценка на министър Дянков за поръчания от президента икономически доклад, където прозират чертите както на розовото бъдеще, така и на някак срамежливо-розова партия.