През кризисния спад от октомври 2007 г. до март тази година публичните дружества на нашата борса загубили повече от пазарната си капитализация, отколкото борсовите компании в другите европейски страни, според сметките - малко под 60%. Това било достатъчно основание веднага да се уволни Комисията за финансов надзор, която не си вършила работата. Желанието да се размаха метлата не само във ведомствата на администрацията, а и в (уж) независимия от кабинета надзорен орган дори не може да се прикрие зад толкова



фиктивен претекст



и единствено с пословично късата ни публична памет можем да обясним защо медиите подминават откровения фалш на тези мотиви. Да си мълчим, когато господа политиците ни подлъгват със зле съшити аргументи, е опасно. Деянията им бездруго остават ненаказани. Но ако останат неизказани и словесните възражения, доминацията на властниците става застрашителна; в смисъл, че властта може да ни навлече много бели, ако хората, които я упражняват, не чувстват нужда да се аргументират логично. Това е по-важно от поредната прочиствана комисия и подхванатия от метлата персонаж. Макар че според мен е задължително



държавата да бъде честна



към своите служители и администратори на всички нива. У нас държавата и партиите не са честни към собствените си хора, да не говорим за опонентите. Ето в нашия случай: парламентарната гилотина посече отчета на КФН, макар че очевидно комисията няма вина за финансовата криза, нито за оттеглянето на чуждестранните капитали от фондовия пазар, камо ли за растящите лихви, които ръфат цената на компаниите. Факт е, че основната част от ефекта на кризата настъпи преди да поемат днешните си длъжности сегашният председател на КФН и заместниците му. Видя се, че кризата засегна по-малко България, затова финансовите пазари останаха стабилни, въпреки спада. Знае се, че нито една от поднадзорните на КФН публични компании не фалира през рецесията. В сравнение с другите в ЕС финансовият надзор у нас е по-стриктен (освен, може би, в Германия) и по-тежък (освен, струва ми, се във Франция). И още: чух законодатели да хокат надзора, но ни един не обади какво е трябвало да прави КФН и какво не е свършила за миналата кризисна година. И кой каква вина има. Макар че всичко това едва ли е толкова важно. По-съществено е



законът или властта ще надделее



в поредния сблъсък между тях. Знам масовата заблуда, че властта (законодателната) е над закона, защото приема и изменя законите. Не. Щом веднъж приеме закон, и самата законодателна власт трябва да се подчинява и на буквата, и на духа му. Ако властният да приема закони не е заставен да им се подчини, тогава нямаме законодателна уредба, а управление с декрети. Нищо, че им викаме закони и кодекси. Законът закрепва в норма осъзнатата необходимост. Декрет е актът на властническа целесъобразност, израз на волята на властващия. Издава се, изменя се, отменя се, когато и както е угодно на държателя на властта. Сблъсъкът между закон и властваща воля в нашия пример с КФН ще е



войната с мандата



Стигаме casus belli: ръководителите на надзорния орган са избрани с мандат и не могат да ги уволнят, докато не изтече. Освен ако се споминат, извършат престъпление или изпаднат в умопомрачение за връзване. Смисълът на мандата е защитените да не ги лови метла при поредна смяна на синклита. Т.е. да не може да стане тъкмо това, което властта най-много иска. Целта е упражняващите деликатната мисия на финансовия надзор да са (във възможната степен) независими да решават по съвест, а не под диктовката на ресорния партайгеносе. Както всеки закон, и мандатът може да се отмени, ако обществото не е в състояние да го опази от водителите си. Но



как ще се изпълни заканата



властта да уволни КФН и да си избере своя? Не знам точно, има много начини. Може да поканят комисарите сами да подадат оставки, както стана с лекарствената комисия завчера. Но е забелязано, че по покана подават оставка само хора, които бездруго могат да бъдат уволнени на мига. Например полицейските директори. Може да се измени законът и да се изтрие онзи текст с мандата. Имаше мандат - няма мандат. Обаче е грубо. По-деликатно е да се отмени решението на предния парламент за избор на комисари. Както отмениха избора на проф. Неновски за подуправител на БНБ. Може да се извади престъпление, извършено от комисията. Може би е купила цикламени лаптопи или е платила неморално яко за банкет? Всеки от тези начини върши работа. Най-вредно ще е, но



законът може да се заобиколи,



като се закрие сегашната комисия и се открие нов надзорен орган на нейно място, например изпълнителна агенция за финансов надзор към финансовото министерство. Този способ е много популярен и е древна нашенска традиция. Често горим юргана, за да прогоним нежелани гадинки. Но като става дума за финансовите пазари, най-мнителната и плашлива част от икономиката, вредна ще е самата демонстрация, че законът няма особено значение и властта може да прави каквото си ще и да гони когото пожелае. Тъкмо в обратното се опитваме на убедим останалия свят - че България е правова държава, че законът е над всички. Не че ни вярват. А колко по-добре ще е властта да изтърпи избраните вече комисари в името на държавата, която се опитваме да станем?