|
| Янаки Стоилов |
- Г-н Стоилов, какво се крие зад публичната словесна престрелка между градската организация на БСП и централното партийно ръководство, между кандидата за столичен кмет Георги Кадиев и лидера Сергей Станишев?
- С този въпрос ме тласкате към конюнктурното злободневие в БСП. За мен е по-важно да погледнем по-дълбоко в проблемите на партията - те нито са започнали, нито са приключили с края на изборите. Противопоставянето между Станишев и Кадиев сега е непродуктивно. От двамата се очакват отговори на различни въпроси. Кадиев се ангажира с представянето на БСП на предстоящите кметски избори в София, а Станишев трябва да формулира виждането си за извеждане на БСП от кризата. Добре е всеки да се концентрира върху собствената си задача.
- Добре, намерил се е един камикадзе за вота в София. Редно ли е централното ръководство да го спъва, при условие че кандидатите за подобен кастинг не изобилстват?
- Най-актуалната позиция на председателя е, че той приема избора на градската организация, а този избор е почти предизвестен поради наличието само на една кандидатура. Мисля, че шансът на Кадиев в предстоящите избори е да започне действие, подобно на това, което прави правителството - пълна ревизия на управлението на столицата през изминалите години. Друг е въпросът дали той и БСП ще бъдат възприети като подходящия ревизор. Освен това трябва да предложи решение на затлачените проблеми на София, особено трафика, околната среда и социалните услуги.
- Покрай словесния двубой между Кадиев и Станишев стана дума и за това доколко успешно е било управлението на предишния кабинет - за Цайса, Марадоната и Мургина. Еднозначна ли е оценката на партията за това управление?
- Този въпрос ще е сред основните на конгреса. Преди да се направи конкретен анализ на мандата, за мен има друг, по-важен въпрос - защо БСП загуби голяма част от доверието, което имаше преди да влезе във властта. Според мен главната причина е, че управлението на тройната коалиция затвърди впечатлението, че независимо от политическата конфигурация всички правителства в България през последните години са обслужвали предимно интересите на тесен кръг лица и фирми. Тъкмо в това е най-голямата отговорност на председателя на БСП, защото той не се изяви като лидер на най-голямата партия в управлението, а като представител на интересите и сметките на тройната коалиция. Мандатът на БСП няма как да се помести в еднозначната оценка "успех" или "провал". И двете определения са неточни. Не е достатъчно ние да се самооценяваме, по-важно е как нашите симпатизанти възприемат политиката ни. Един от големите дефицити в управлението беше контролът от страна на държавата и липсата на воля за противодействие срещу корупцията. Тъжното е, че Мистър Clean (Чистач), ако употребя това положително клеймо, което беше дадено на премиера, завърши мандата като Мистър Without will (Без воля).
- Е да, но реалната оценка на избирателите може да се чуе само ако се спазват демократичните процедури в партията, а напоследък те изглежда се нарушават. Следизборният пленум на БСП, например, гласува доверие на лидера, без да има право на това.
- От самото създаване на лявото крило в БСП преди три години ние поставихме три основни проблема - ограничаване на бедността, на корупцията и демократизиране на партията. Независимо от количествените подобрения в икономическия ръст и доходите БСП не успя да преодолее наследената дясна политика на прехода, дори не направи категорично заявление за това. Другият главен проблем е спирането на процеса на демократично обновление на БСП. Липсва широка представителност, която да приобщи всички членове и организации във формирането и контрола на политиката. Партията се капсулира в т.нар. активи, а в тях доминираха лично заинтересовани назначенци. Аз не споделям подхода на сегашния председател отварянето на БСП да става по сравнително примитивни критерии - полов и възрастов. Вместо да се впише в съвременната мрежова социална структура, да търси влияние сред различни професионални и социални групи и да привлича техните представители, включително младежи, ръководството прокарва противопоставяне между поколенията. По изкуствен път се създава привилегировано представителство, в редица случаи олицетворявано от политически и професионално посредствени хора.
- Очевидно стратегията на сегашния лидер за обновление на партията не ви е много по вкуса. Ще отидете ли по-далече и ще поискате ли оставката на Станишев на конгреса?
- Аз предполагам, че самият председател ще потърси, ако не пряка, то косвена форма на потвърждаване на доверието чрез представяне на виждането си за обновление на БСП. Много вероятно е повечето делегати да му дадат подкрепа. Според мен максималното, което ще постигне това заседание на конгреса, е да се очертаят различни виждания за развитието на БСП и тя да запази възможността в недалечна перспектива да възстанови доверието и своите политически позиции.
- Накратко конгресът няма да промени нищо, така ли?
- Нещо повече - този конгрес може да задълбочи кризата в БСП, да доведе до стопяване и до загуба на първостепенната й роля в българския политически живот. Но проблемът е и качествен. Днес БСП, поне в своя формален елит, не е тази идейна, интелектуална и морална сила, каквато е била в своята история.
- Потъва ли "Позитаник" и има ли начини да бъде спасен?
- Ние имаме достатъчно горчивия и поучителен пример на българската десница в годините на прехода. БСП, разбира се, има много по-дълга история и по-силна мотивация на част от членовете й, но тя не е застрахована срещу повторение на съдбата на десните. Затова сега голямото предизвикателство пред БСП е да надживее прехода и да извърши тези промени, които да й дадат перспектива през следващите години.
- Готов ли сте да поемете руля на партията, ако се стигне до такъв развой на предстоящия конгрес? Още повече, че когато се заговори за алтернатива на лидера, вашето име оглавява класациите?
- Ако конгресът беше финал на процес, в който е приобщена цялата партия, тогава въпросът е напълно резонен. Не се смущавам, че когато заявявам позиция и изразявам намерение за промяна на политиката, това се квалифицира като личен стремеж към власт. Но вече под въпрос е дали БСП може да прави истински избор между платформи и лидери, които не са продукт на апаратно моделиране, финансови възможности и скрити зависимости. Най-тежкото е, че нито ръководството иска нещо от основата, нито тя в момента притиска върха, за да извърши действия, които мнозина смятат за необходими. Това е може би най-примиренческата позиция, с която БСП посреща такъв тежък изборен резултат и е знак, че в нея сега няма нужната енергия за промяна. Въпросът е как такава живителна енергия да се натрупа и партията да съхрани възможностите за действие. Санитарният срок за това е не повече от година-две - достатъчно време преди следващите местни и президентски избори, които до голяма степен ще решат съдбата на БСП.
- Откъде да се започне обновлението - първо, второ, трето...?
- Първо БСП трябва да даде достоверен отговор на обществото и най-вече на своите привърженици, че е разбрала защо не я харесват. Вторият въпрос е за политиката - така, както в момента на преден план се извежда ревизията на предишното управление, ние трябва да изведем в приоритет ревизията на нашата собствена политика. Заедно с това е въпросът за промяната вътре в самата партия, за да може тя да функционира демократично, да има свое представителство в медиите, което да я прави равностоен участник в обществения диалог, а не просто отбраняваща се по отделни поводи.
- Във връзка с последните изяви на президента Първанов и желанието му да се обозначи като алтернатива на властта допускате ли, че е възможно след време той да създаде подобен на ГЕРБ проект с ляв уклон, който да спаси малка част от разбитите бесепари, както Борисов направи с десницата?
- Днешното състояние на БСП е до голяма степен резултат от социално-либералния модел, заложен от Георги Първанов като неин председател и продължен от неговия наследник Сергей Станишев. Ако БСП освобождава лявото пространство от собственото си присъствие, в някакъв момент ще се появят възможности за формулиране на такъв проект. Институционалната позиция на президента му дава възможности да влияе чрез различни авторитети, така че в даден момент такъв процес да се развие. Всичко зависи от това дали БСП ще играе лидираща роля вляво, дали около президента ще се формира в края на мандата такава алтернативна структура, или ще се появят други, спонтанни леви сили, каквито процеси се развиват и в европейските страни.
- Имат ли шанс подобни спонтанни формирования предвид дирижирания характер на политическите процеси у нас?
- Като се имат предвид слабостта на българското гражданско общество и силата на корпоративната власт, това ще е доста трудно. Сега сме изправени пред въпроса не само за съдбата на БСП, а изобщо на лявата политика в България. В редица отношения ГЕРБ продължава политиката на предишното управление, при това с авторитарен уклон, затова е много трудно БСП в този си вид да излезе с критики и алтернатива на тази политика.
