|
| Министрите на финансите по традиция не са обичани. Колегите на Симеон Дянков искат 4 млрд. лв. над възможното, той им отвръща с намеса в ресорите им. |
И той прекрасно си дава сметка за това.
Високият политически залог на кризисната 2010 г. обяснява зачестилите покрай изготвянето на проектобюджета
противоречиви послания на министрите
в правителството на ГЕРБ. Наред с обичайните разминавания между институциите в един прохождащ кабинет зад разнопосочното говорене от последните дни прозира отчаяният на моменти опит 2010 г. да бъде по-добра от официално планирания спад на БВП от 2%. Това трябва да бъде платено от някого, но правителството започна да се лута по въпроса от кого.
По условие основната роля тук се пада на финансовия министър. Очевидно Симеон Дянков е облечен с голямо доверие - логично на фона на тежките битки в митниците и НАП, но в опита си да осигури "по-лесни" пари в бюджета започва да навлиза по-радикално от обичайното в политиките на отделните министерства. И искането за увеличаване на наказателната лихва по забавени плащания, като данъците и сметките за парно и вода, и изпреварващото вдигане на акциза на цигарите, и повишаването на данък сгради са опит в бюджета да се подсигурят суми, по-слабо зависещи от икономическата конюнктура.
Общата политическа воля зад тях обаче е твърде тънка
и дори на моменти открито се пропуква.
Най-сериозното противопоставяне е между финансовото и социалното министерство. На фона на свитата рамка на бюджета и огромния дефицит в НОИ намерението на правителството да намали пенсионните осигуровки с 2% среща съпротивата както на синдикатите, така и на самото социално министерство. Министър Тотьо Младенов дори стигна дотам да се заканва, че ако работодателите не използват по предназначение освободения ресурс от по-ниски осигуровки, ще се стигне до обратното им драстично увеличаване. Подобни изказвания на първо четене оставят впечатление за липсата на ясна и единна политика, а на второ - говорят за дълбоко и принципно несъгласие. От друга страна, финансовият министър изобщо не е склонен да отпуска повече пари за социални програми. Вчера Дянков направо отсече: "Ако Младенов иска още пари, да каже откъде да ги взема!"
Изпреварващото вдигане на акциза на цигарите бе също представено по объркващ начин - като голяма правителствена грижа за здравето на пушачите и пушещите деца и като изгода за бюджета. Премиерът се опита да смекчи удара с лична харизма: и аз съм пушач, ще ги намалявам. На въпрос "А какво ще стане с "Булгартабак" и приватизацията му, тъй като ще му паднат продажбите, а и ще се увеличи контрабандата?"
финансовият министър отговори с железен аргумент: "Не ме интересува".
Формално е прав, това е в ресора на колегата му Трайчо Трайков.
Така в суматохата от всекидневни съобщения как от догодина правителството ще вдигне и това, и онова, но после се оказва, че може да не го вдигне или все пак може да го вдигне, изтече информацията, че ще се увеличава максималният размер на данък сгради и налогът върху сделките с недвижимо имущество. Разбира се, не всички общини ще посегнат към тази мярка, но все пак там, където се случи, ще е натоварващо за семейните бюджети. Да не говорим, че ГЕРБ обещаваха изцяло да премахнат облагането на сделките с имущество.
Очевидно най-важната задача на младото правителство е изготвянето на балансиран бюджет за догодина. Очевидно е и че амбициозният финансов министър е готов да го направи на всяка цена. Така например изненадващо внесе предложението за вдигането на наказателната лихва и после бързо и без никакви обяснения го изтегли.
Да, има и такъв начин на работа - на принципа на "пробата и грешката" и е възможен за първите 100 дни. А за следващите се очаква правителството да създава впечатление за повече последователност в политиките, които осъществява.
