Нещо се случи, откакто "Атака" влезе във властта, макар и през задния вход за прислугата. Заприлича на собственото си отрицание. С угодливото си поведение спрямо силните на деня сякаш зачеркна сама себе си. Партията бе зачената като яростен контрапункт на етническото ДПС и предводителите й се надцакваха с антидепесарски филипики. От момента, в който врагът бе детрониран, националистическите лозунги увиснаха без адресат. За "Атака" това се оказва сериозен проблем. С времето той само ще се задълбочава. Като постепенна загуба на идентичност или шизофренно раздвоение на личността.



"Атака" е в екзистенциална криза - на власт е



А бе създадена за опозиция. Подмяната на лицата в листите не е в състояние да подмени и самоличността й. Някогашната черна овца сама се вкара в стадото "грухтящи прасета" и сега й се налага да смени нрава. Проектът "Атака" бе храносмлян от проекта ГЕРБ и върви към своя логичен край.

Аурата на Сидеров помръкна още с присламчването на бизнесмена Слави Бинев към партията му. Архонтството му не успя да подлъже гороломните атакисти, че човекът е български патриот също като тях. Изпосталелите аутсайдери от първия атакистки набор видяха в сияйните му бузи своето живо отрицание. Но едноличният режим в партията предпочете да го съхрани напук на явното несъответствие. Днес Бинев празнува втори мандат като евродепутат, а наборът постепенно бе уволнен. Днешните представители на "Атака" в парламента са различни. Лицата са по-оядени, а възгледите - рязко одеснели. Нявгашната партия - закрилница на бедните и онеправдани жертви на прехода, мина от другата страна на барикадата.



И патриотичният й ореол помръкна,



след като пресоли манджата с грозните си изстъпления на Ботевия връх Околчица, когато пробва да смути официалните тържества. Акцията погнуси хората, които я възприеха не като протест срещу властта, а като обида към паметта на националния герой.

Истеричният тон на "Атака" е стока с кратък срок на годност. Зажаднелият за твърда ръка избирател инстинктивно я съзря в лаконичния Борисов, а не в жестикулациите на Сидеров. Наскоро социолозите констатираха щетите. Според проучване на Центъра за анализи и маркетинг отпреди няколко дни влиянието на националистическата формация се е стопило от 8% на 2%, докато ГЕРБ е в тотален подем. "Атака" изпълни своята мисия - нажежаване на страстите срещу ДПС, и сега се ориентира към приключване. Парадоксално, но само връщането на Догановата партия на власт може да я спаси от политическа смърт.

Лидерският характер на "Атака" й попречи да излъчи разпознаваеми и убедителни лица, които да й вдъхнат нов живот. Впрочем същото грози и Борисов в обозрима перспектива. Подбраната дисциплинирана невзрачност в парламента вещае два изхода - безпроблемен, но единствен четиригодишен мандат за ГЕРБ или нов култ към личността.

В идейно отношение от антисистемна "Атака" отведнъж се превърна в системна партия, което мигом я обезоръжи. Още някой и друг месец националистите ще продължат да показват зъби срещу предишната власт. А после?



Опитомяването е опасно за живота на дивите националисти



А дивачеството вече не им е по вкуса. Дилемата е почти неразрешима. С трагичен оттенък. Лидерът на "Атака" е наясно с безизходицата, но все още се прави на вожд. За пред оредяващата публика. А пък и му стана навик от многочасовите проповеди по площади и салони. Малка утеха е, че при успешен мандат на ГЕРБ атакистите имат гарантирани още четири години живот.

Да кажем и няколко добри думи за обречения политически проект. Ползата от прелитането на този пореден политически метеор е, че донякъде успя да провокира инстинкта за самосъхранение на нацията. Успя също да строши оковите на фалшивата политкоректност, която гарантираше неприкосновеността на една етническа партия. До появата на "Атака" бе ерес да кажеш лоша дума по адрес на корумпираната депесарска върхушка. Днес тя е подложена на публичен морален линч. Прекомерната грубост и арогантност на атакистите бе обратнопропорционална на лицемерното преклонение пред ДПС като свещен пазител на измисления "етнически модел" и крепител на националната сигурност. "Атака" бе "хулиганството на един народ", защото за пиянството във Вазовия смисъл още не сме дорасли.