Тази седмица във Великобритания излезе книгата "Защита на кралството"(The Defence of the Realm), която разказва официалната история на британското контраразузнаване МИ-5 и видя свят с благословията на службата. Тя е написана от изследователя Кристофър Ендрю, който бил подпомогнат от бившия шеф на службата Стивън Лендор. Изданието е посветено най-вече на 100-годишнината на МИ-5, която се навършва т.г., и разкрива дейността на контраразузнаването, като повечето медии отбелязаха големите им провали и "странни акции". Ендрю разкри, че е бил допуснат до всички 400 000 документа на службата от 1909 г., но не е разкрил всички секрети на службата по обясними причини.
В книгата се отбелязва, че британското контраразузнаване не е могло ефективно да се бори със съветските шпиони на Албиона до началото на 70-те години. Това обаче се променило след първите избягали разузнавачи от СССР и най-вече от редиците на някога могъщото КГБ.
Най-много внимание е отделено на съветския агент Олег Гордиевски,
избягал в началото на 80-те години, който активно си сътрудничел с МИ-5. Той донесъл ценната информация на Запада, че сред ръководството на СССР цари тотална параноя към западните врагове. "Най-голямата заслуга на Олег Гордиевски се състои в това, че успя да предупреди Запада, особено САЩ, че Москва не вярва, че няма да бъде нападната от своя основен враг по време на Студената война", каза Ендрю по време на своя пресконференция в Лондон. Британците повярвали на Гордиевски, защото, докато бил шеф на отдела за политическо разузнаване на КГБ в Лондон през периода 1982 - 1985 г., той предоставил много ценна информация на британците, подплатена със сериозни документи.
Чак през 1971 г. МИ-5 започнала активно да се занимава с разследване на дейността на КГБ и разузнаванията на другите социалистически страни от Източния блок на територията на Великобритания. Началото било поставено с изгонването на повече от 100 съветски дипломати, за които със сигурност се знаело, че се занимават с шпионаж, прикривани от дипломатическия си имунитет. Каквато е световната практика.
В книгата подробно се описва провалът на контраразузнаването да разкрие дълго време прочутата Кеймбриджка петорка - Харолд (Ким) Филби, Антъни Блънт, Гай Бърджес, Доналд Маклийн и Джон Кеърнкрос. Последният бе назован именно от избягалия през 1985 г. Олег Гордиевски. Филби и неговите приятели са работили в британското разузнаване и за МВнР, където са имали достъп до свръхсекретна информация в областта на разузнаването, икономиката, оръжейните програми. Те предават в продължение на дълги години тази информация на Москва.
Самият Филби отрича някога да е съществувала такава петорка,
но фактът, че всички са били много близки и са си сътрудничили, не оставя историците и разузнавачите на мира. Филби, Бърджес и Маклийн избягват, преди да бъдат разкрити, и завършват дните си в Москва преди колапса на СССР. Те и до днес са почитани като герои от руските разузнавачи заради идеализма си, който ги подбудил към предателство. Сър Антъни Блънт е разобличен, лишен от рицарско звание и високите си длъжности. Той обаче успява да сключи тайна сделка с правителството и не влиза в затвора, но умира в самота през 1983 г. Почти подобна е съдбата на Кеърнкрос, само че няколко години по-късно.
Авторът също така разкрива за нееднократните опити на политици да използват дейността на контраразузнаването за собствени цели. Бившият премиер консерватор Маргарет Тачър, наричана "желязната лейди", потърсила помощ от МИ-5 при известната стачка на миньорите през 80-те години. Тя поискала списък с всички активисти на профсъюзите, които предизвикали протеста. От службата обаче отказали, тъй като възложената задача била извън нейните компетенции.
По-късно от британското Министерство на отбраната поискали безуспешно информация за различните пацифистки групи в Обединеното кралство, които са против ядреното оръжие и били един от основните врагове на военните през миналия век. Книгата също така информира за шпионаж, извършен от бившия министър на пощите и телекомуникациите в лейбъристкото правителство на Харолд Уилсън - Джон Стоунхаус. В частност се казва, че Стоунхаус е сътрудничил със службата за Държавна сигурност на бившата Чехословакия през 60-те години на миналия век. Освен него МИ-5 уличила в шпионаж лейбъристкия политик Уил Оуен и Боб Едуардс, който е сътрудничил с КГБ. И тримата са вече покойници.
В края на 60-те години чехословашки дезертьор разкрива на МИ-5 информацията за шпионската дейност на Стоунхаус, но тогава разузнаването не успяват да докажат вината му. През 1970 г. Стоунхаус се лишава от министерския пост след загубата на лейбъристите на парламентарните избори и започва бизнес, но всички негови компании рухват. Четири години по-късно той инсценира собствената си смърт и тайно се премества в Австралия. Малко след това е задържан и екстрадиран във Великобритания, където отива за седем години в затвора за мошеничество. Стоунхаус е амнистиран през 1979 г. заради рязко влошаване на здравословното му състояние. Той умира през 1988 г. от сърдечен пристъп. В книгата се отбелязва, че нито той, нито другите двама са предавали някаква съществена тайна информация на чуждите разузнавания.
В "Защита на кралството" се съдържа и информация за това как
МИ-5 е подценила потенциала на военните групировки
в разделената между католици и протестанти Северна Ирландия, наричана още Ълстър, към края на 60-те години. Контраразузнавачите не очаквали католическата Ирландска републиканска армия (ИРА) и протестантските Асоциация за защита на Ълстър и Доброволческите сили на Ълстър да станат такъв съществен фактор, с който да не могат да се справят нито армията, нито тайните служби на Лондон. Те за кратко обезглавяват ИРА през 80-те години, след като внедряват свои агенти под прикритие в нея, но тя бързо се съвзема и реорганизира. Положението в един момент било толкова отчайващо, че правителството на Харолд Уилсън предложило 14 милиона лири на Либия, за да се откаже от доставка на оръжие за ИРА. Предложението, което се равнява на 500 милиона лири в днешни пари, е било направено по време на преговори през 70-те години. Преговорите са се провалили, след като либийският лидер Муамар Кадафи, който признава, че е подкрепял ИРА, е поискал да получи 51 милиона лири, които са равни на 1.5 милиарда днешни лири. През 1998 г. в Северна Ирландия бе постигнат мир между двете общности, които сега заедно я управляват. Там обаче действат отцепници като "ИРА истински", които искат обединение на Ълстър с майката родина Република Ирландия и които през март т.г. убиха двама британски военни. В момента от МИ-5 са насочили вниманието си към тази групировка, която може да взриви мирния процес.
|
|