Както се очакваше - интересни времена настанаха в БСП. Партизанският манталитет на тази партия винаги я е карал да пази под сурдинка вътрешнопартийните си истории. Така беше, докато тя бе челен отряд на работническата класа, така беше и през последните 20 години. Но днес нещата се промениха. От няколко седмици в Партията - майка на всички Партии - тече бунт, който 10 дни преди заседанието на 47-ия конгрес преминава в мътна и кървава драма.

Не за пръв път ясно очертани кръгове в БСП атакуват директно лидера на партията, обвиняват ръководството за провалени избори и искат радикална смяна на политиката. Не за пръв път шефът на партията е готов да води решителна битка с... основни играчи в собствената си организация. И при Виденов имаше недоволство, и при Първанов се случваше така.

За пръв път обаче



битката е сериозна и непредсказуема



Фронтът на атаката срещу председателя Станишев е изключително широк - в него открито се включиха знакови партийни фигури като Таня Дончева, Румен Петков и Румен Овчаров. Двата лагера допуснаха да сведат битката си на изключително ниско, компроматно-ченгеджийско ниво, а ситуацията на ул. "Вито Позитано" 20 заприлича на долнопробна махленска свада.

Хвърчат обвинения, за които дори и най-върлите опоненти на БСП никога не са се сещали. Станишев използвал ДАНС за разчистване на партийните сметки... Той създал ДАНС за тази цел! Незаконно били разработвани Румен Петков и Бойко Борисов, а информацията за това дошла през март 2008 г. от един пенсионер на име Пламен Папалезов... Цвятко Цветков искал МВР да освободи братята Маргини, защото били "наши момчета"... И всичко това се знаело отдавна - още отпреди парламентарните избори! Но всички мълчали в името на Партията! Сега обаче чашата преляла и всички се разприказвали...

Не знам дали горецитираните партийни всезнайковци си дават сметка, че ако в тази страна има закони, всички те трябва директно да се отправят към затвора - защото и незаконното използване на специални разузнавателни средства, и умишленото укриване на престъпления са строго подсъдни според Наказателния кодекс. Те не стават по-малки престъпления, ако ги съобщиш след изборите, за да вземеш преднина в мръсна политическа битка. Но вероятно всички разчитат на доказания факт, че политиците у нас закони не ги ловят.

Не знам и дали осъзнават колко лицемерни изглеждат сега развихрилите се социалисти. Когато БСП загуби парламентарните избори, вътрешнопартийната опозиция замълча. Лидерът Станишев тръгна из страната, за да закрепи позициите си в местните структури. Овчаров искал да види как Сергей ще промени партията, а Петков мълчал, воден "от чувство за сплотеност, за сила в партията". В интерес на истината само Таня Дончева никога не е спирала да говори. Тя отдавна твърди, че "БСП пътува към канавката". И заради волния си изказ тя пострада най-много в партийните борби.

Но днес всички говорят.



"Сергей, иди си в мир", призовава Овчаров



"Трябва ни нов лидер. Биткаджия трябва на партията", допълва Петков и подчертава, че "хора от партията работеха много методично срещу мен". Същото, разбира се, твърди отдавна и Овчаров. Двамата Руменовци очевидно действат синхронно - Петков защитава Овчаров от нападките на кръга "Станишев", Овчаров му връща жеста. Атаката срещу Станишев като че ли е синхронизирана и с действията на новото правителство по разкриване на злоупотреби на трипартийната коалиция. В ден, в който излиза поредната убийствена ревизия на кабинета "Станишев", Петков защитава Бойко Борисов от тези, които твърдят, че той е получавал огромни подкупи. А Борисов преди дни защити Петков от наркобоса Будимир Куйович, който пак натопи ексминистъра от затвора.



Станишев също атакува, не си губи времето



И той можел да каже много неща за вътрешнопартийните си опоненти, но нямало да използва знанията си!? Не атакува пряко - той отдавна успя да се обгради с ято говорители, успя да създаде свое партийно лоби, което даже институциализира. От другата страна на барикадата Кирил Добрев воюва с "пожизнения председател на столичната организация на БСП". Антон Кутев доразпалва страстите, като визира конкретни мераклии за председателския пост, които "ще върнат партията назад", все едно тя в момента е прокопсала много. Да не говорим за Цвятко Цветков - бившият зам.-шеф на VI управление на ДС и днес нагледно показва как се управлява партията и държава: с доноси, с нерегламентирано събирана информация, която впоследствие се пречиства през ситото на специалните служби.

В тези мътни партийни времена е много интересна реакцията на президента Георги Първанов - бившия лидер на БСП. Президентът, който по едно време не бе в добри отношения с експремиера, сега може да бъде принуден да го подкрепи в този социалистически "Сървайвър". Срещу Станишев действа антипрезидентското крило в БСП. Дончева е отявлен опонент на Първанов - за нея той е "част от системата, която пречи на България". Румен Овчаров също - за него пък Станишев е г-н Никой, "зайче, което бе извадено от ръкава на Първанов".

Доколкото познаваме Георги Първанов, по-вероятно е той да замълчи надпартийно. За него вече няма значение кой ще надделее - дали Станишев и неговите съветници или човек на двамата Руменовци.



И двете крила еднакво яростно се борят срещу Първанов



Затова е малко вероятно президентът да извади и да успее да наложи ново "зайче". На този конгрес той е аут от залаганията.

Битката е насрочена, краят е неясен. На 18 октомври Станишев вероятно ще бъде изправен пред вот на недоверие на конгреса, който може да спечели, но може и да загуби. При всички положения позицията му в партията вече не е непоклатима. Вероятно ако спечели, Станишев ще отиде още по-далеч - ще реализира идеята си да свика общопартиен референдум. Но не за избор на нов лидер - по устава на партията тази работа не се върши по законите на пряката демокрация. А за подкрепа на предлагана от него политика например. Успехът на подобно начинание може да закрепи временно лидерството му в БСП.

За друго обаче е безвъзвратно късно. Късно е за предприемане на бързи мерки за стабилизиране на партията. След погрома през 1997 г. социалистите действаха единно и синхронизирано и бързо се върнаха на сцената. Сега са разпокъсани и дори да изберат с огромно мнозинство категоричен лидер, още дълго време партията ще се тресе от вътрешнопартийни битки. А те, както мъдро казва Станишев, не водят до нищо добро. "Много от проблемите, които БСП има, си ги е създала сама", казва Станишев и е 100% прав.

За съжаление и той, както и опонентите му бяха част от проблемите на БСП, а не от решаването им. За още по-голямо съжаление през последните години БСП прехвърли част от проблемите си върху държавата. Затова е най-добре не само Станишев да си ходи с мир. Всички трябва да си ходят. И не да бъдат заместени от млади техни креатури, а от хора, които биха могли да върнат БСП на пътя на реалната политика.