Преди филма в кината прожектираха Фокс Мувитон - "Световен преглед".
- Какво е Мувитон? - питахме ние.
- Филм със звук - обясняваха ни големите. - Филмите бяха неми преди.
Представителството на "Метро Голдуин Майер" беше в къщата на ъгъла на "Московска" и "11 август". Там имаше голямо вътрешно стълбище с перила от резбован дъб, но отгоре перилата не бяха резбовани; а широки и гладки и можеше да седнеш на перилото и да се пуснеш надолу като по пързалка. По стените имаше цветни фотоси на Мики Маус и Снежанка със седемте джуджета.
Фокс Мувитон пръв филмира събитията. Показваше как някакъв губернатор на Индия строи в Бомбай (Мумбай) арка от позлатен корк (Gate to India) в очакване на кралска визита и как в пещта на парен локомотив в Бразилия хвърлят чували с кафе, понеже имало световна криза.
После гледахме немски кинопрегледи. На тях едни войници напредваха към Москва и се триеха със сняг и се смееха, понеже бяха закалени. Аз също исках да съм закален и ходех по къси панталонки през зимата.
През 1941 термометърът падна под минус трийсет. Заведоха ме във фоайето на онази сграда (срещу руската църквичка на "Царя"), която после стана КНИК (Комитет за наука, изкуство и култура), после "Минералсувенир", а сега май е банка. Там немците щели да демонстрират тел... теле... телевизия. Немците ми казаха да застана на улицата и да кажа пред камерата: "Аз съм на улицата отвън и сега ще вляза ".
Вместо да се учудят на първата телевизионна картина в България, едни български майки във фоайето започнаха да се тюхкат и да се карат на гувернантката ми немкиня и на майка ми, дето съм с голи колене.
След войната вкъщи имаше оръфани от четене броеве на списанията "Лайф" и "Тайм". Донасяше ги Михаил Пъдев, чиновник в едно западно посолство. Години по-късно споменах Пъдев пред Нели Доспевска и Петко Бочаров и те прихнаха, понеже той им бил съученик в Американския колеж и вместо Мишо Пъдев му викали Пишо Мъдев.
В оръфаните таймове или лайфове имаше снимка на Ед Мъроу: обветрено лице, дълго и тясно като брадва.
На 9 март 1954 в "See it now" на CBS бе излъчен първият в света телевизионен коментар и аз не го видях (нямахме телевизори), но го слушах (препредаван на къси вълни). Той започна така:
"Аз съм Ед Мъроу. Във вестниците вие четяхте моите репортажи, от фронтовете. Слушахте ме по радиото. Сега аз заставам пред телевизионните камери. Не зная - все още никой не знае - дали телевизията, освен за шоу, мюзикъли и спортни събития, става и за да помислим. Но аз ще опитам. Искам да ви кажа за сенатора от Уисконсин Джо Маккарти. Защо има маккартизъм? Защо има лов на вещици?
Ед Мъроу замълча. След паузата каза:
- Не е орис звездна, Бруте. Наша е вината."
Вероятно малцина североамериканци са разбрали, че Ед Мъроу цитира Шекспир. Но рекорден брой зрители се обадили да го подкрепят против Маккарти.
Ед Мъроу заговори на два гласа. На две нива едновременно. Едното равнище - високо; другото - общодостъпно. Това, което беше по средата, той го премълча и не претовари с информация публиката, която за първи път в света виждаше телевизионен коментар. Той се въздържа да каже, че Артър Милър (мъжът на Мерилин Монро) пише "Салемските вещици" - пиеса за маккартизма.
След Ед Мъроу се появиха и други влиятелни телевизионни коментатори.
Това е положението (That's the way it is), завършваше Уолтър Кронкайт вечерните новини на CBS. Той беше анкър (телевизионен водещ), на когото в САЩ вярваха. Шведите нарекоха "кронкайтери" влиятелните телевизионни коментатори.
През 1968, когато започна офанзивата на Виетконг, Кронкайт отиде във Виетнам, върна се и каза:
- Безизходица. No way.
Линдън Джонсън поклатил глава. Щом и Уолтър Кронкайт казва така, значи се провалихме.
Сега няма телевизионен авторитет като Кронкайт да каже: В безизходица са финансите на САЩ, интервенциите ни в Ирак и Афганистан (в които и България участва).
Няма кронкайтери.
Но кронкайтерите имаха своите звездни мигове. Телевизионният политически коментар се роди в САЩ, наля се като плод, който зрее, става все по-сочен и после загнива.
В нашия "лагер" този плод загни още зелен. Западът четеше под лупа коментатора на "Правда" Юрий Жуков само защото чрез него Кремъл казваше каквото не искаше официално да каже. Българските ми началници нямаха по-висока амбиция от това да са глашатаи.
Единствен Кеворк стана кронкайтер. Наскоро му бях на рождения ден и му казах, че пак го експлоатирам, а той не знае. Вместо да гледам българската телевизионна клоунада, което е губивреме, чета му страницата във в. "Труд".
Така му казах. Ед Мъроу и Уолтър Кронкайт, да бяха живи, щяха да му кажат:
Опитахме се да мислим по телевизията и успяхме по едно време, но това време отмина. Телевизията умира, връщайки се в детството си: шоу, спортни предавания и сапунени опери.
|
|