Тазгодишната Нобелова награда за икономика бе връчена на двама учени, чиито изследвания са посветени повече на реалните проблеми, отколкото на абстрактни математически модели. Елинор Остром, икономист от Университета в Индиана, и колегата й Оливър Уилямсън от Калифорнийския университет в Бъркли ще си поделят $1.4 млн. за проучванията си. При избора си Нобеловият комитет подмина изследвания, породени от световната финансова криза и глобалната рецесия. Вместо да предпочете учени с теоретични разработки в сферата на финансите и макроикономиката, той се спря на Остром и Уилямсън.

Изследванията на Остром имат дълбоко прагматично значение как да се организират хората, за да решат екологични проблеми в по-бедните райони. Уилямсън пък обяснява как корпорациите трябва да си взаимодействат при прилагането на антитръстовото законодателство.

Елинор Остром



изследва "трагедията на общностите"



Ако селището има общо пасище, на което всеки може да си пасе овцете, земята ще се "амортизира" и ще стане по-малко използваема за всеки един. Тя установява, че при наличието на подобни трудности в риболова, използването на горите и водоизточниците, хората се захващат сами да решават проблемите. Това става дори без помощта на държавни институции. Подобна практика има дълбоки последици за развитието на бедните региони. Ако една агенция тръгне да изгражда напоителна система в някакъв отдалечен район, който ще се използва от различни местни общности, тя ще трябва да установи дали тези групи от хора имат традиция на сътрудничество при използването на оскъдните ресурси. И да залага на това повече, отколкото да въвежда ограничения чрез разпоредби. "Тя е предизвикателство за йерархичния, централизирания подход на развитието", твърди Пол Драгос Алиджика, бивш студент на Остром, който сега е изследовател в университета "Джордж Мейсън".

Остром, която често работи съвместно със съпруга си Винсънт, до голяма степен е изключение за комисията, която подбира кандидат-нобелистите. Тя много повече е залагала на изследователска работа на място и на анализи на ситуацията в целия свят, отколкото на теоретичните математически модели. Тя действа като политически учен, а не като икономист. На пресконференция след удостояването й с Нобеловата награда Остром изтъкна, че нейните изследвания показват важността на комбинацията от идеите в различни области на науката - икономиката, политическите науки, социологията и други. "Един от най-важните фактори е



дали местните хора се контролират един друг



Не властите, а местните хора", сподели тя. "Не искам да омаловажа дейността на властите. Но това, което ние пренебрегваме, е, че местните хора могат да вършат нещата. Важно е също реалното въвличане на хората като контрапункт на това някой да взема решения вместо тях във Вашингтон или другаде".

Интересни мисли за Елинор Остром споделя Томас Шелинг, носител на Нобеловата награда за икономика през 2005 г. През 1997 г. Остром е удостоена с наградата "Франс Сейдман" в областта на политическата икономия. Тогава Шелинг е бил поканен на церемония да каже няколко думи за нея. "Колега ме попита кой е носителят на приза и отвърнах - Елинор Остром. Реакцията му бе толкова спонтанна и одобрителна, че аз го попитах откъде я познава. Той отвърна, че притежава къща до езеро, както и още 18 души. Езерото толкова се замърсило, че всички престанали да използват тор и се отървали от всички коне и пилета, които отглеждали в района. Те не създали някаква специална организация, която да ги принуди да си сътрудничат, но са били вдъхновени от изследване на Остром и сами са създали и одобрили правилата", разкри Шелинг. Остром е първият политически учен, който доказва, че не е нужно непременно да си доктор по философия, за да се тласне напред икономическата наука.

Оливър Уилямсън пък изследва



как се организира бизнесът



Той търси отговори на въпросите защо и кога взаимодействието в рамките на една фирма е по-ефикасно, отколкото между две компании, и кога фирмите трябва да установят дългосрочни бизнес отношения, вместо да разчитат на краткотрайни сделки и връзки. През 60-те години Уилямсън е работил в Министерството на правосъдието, където е отговарял за антимонополното законодателство, и неговата работа има дълбок отпечатък в сферата на правораздаването. Конкретният въпрос, с който той се заема, е защо избираме един или друг тип организация на бизнеса. Защо примерно някои фирми купуват оборудване на свободния пазар, защо други правят това чрез дългосрочни договорни отношения, а трети вземат необходимите им суровини от същия корпоративен чадър?

През 1967 г. правителството на САЩ обвини компанията за велосипеди Schwinn в нарушение на антимонополното законодателство. Фирмата отказала да продава стоката си с отстъпка на независими франчайзингови компании и така задържала по-високите цени. През 1998 г. в книгата си "Икономическите институции на капитализма" Уилямсън отхвърля тезата на властите и опонира, че е имало икономическа обосновка за подобно поведение. Schwinn е искала да защити репутацията си, продавайки сама и така гарантирайки по-висококачествен продукт. А и да сключи сделка с франчайзинговите компании би било много по-изгодна за Schwinn, отколкото да оперира със собствени магазини на дребно. С времето антимонополните власти оцениха логиката на Уилямсън и в бизнеса бяха въведени нови правила кой и как може да продава своите продукти. "Едно от нещата, което не се оценява, е, че той бе един от първите поддръжници за промяната на антитръстовото законодателство и на политиката в областта на конкуренцията", изтъкна Барк Ричмън, професор по право в университета "Дюке" и бивш студент на Уилямсън.