С празни ръце тръгна премиерът Бойко Борисов за Париж (нямаме пари за корветите), с празни ръце се върна (няма обещани френски инвестиции), но поне се обогати с полезни съвети, които изглежда е разбрал. Още вечерта след срещите си в понеделник с премиера Франсоа Фийон и с президента Никола Саркози той заяви пред българи, събрани в нашето посолство в Париж: "Трябва да се преборим да не гледат повече на нас като на първи по корупция и последни по доходи в Европа." Само това да ни е ползата от пътуването му до Франция, оправдал си е командировъчните, които му даваме като данъкоплатци.
Французите притежават ценното качество,
че не се натискат да раздават пари, но знаят как се печелят и ако имат полза, помагат и на други със съвети. Като една от най-бедните държави в Европа България не представлява съществен интерес за една от най-богатите. По чуждестранни инвестиции у нас Франция е чак на 15-о място, като се забелязва тенденция да отива все по-назад. Защо? Защото България не й предлага почти нищо достатъчно сериозно, което да отговаря на мащабите, подобаващи на нейните фирми. Точно преди отпътуването на Борисов за Париж френският посланик Етиен дьо Понсен опита да ни обясни дипломатично: При обществените поръчки проектите се раздробяват така, че да не представляват интерес за големите чужди фирми. Обявява се например поръчка за 3 км от магистрала. Кой ще дойде да се занимава с подобни проекти?
Как кой? Нали за това са Батко и Братко. Такива като тях се хранят от нагласени поръчки. Вярно е, че магистралите почти не напредват, големите парични потоци спират, но за нашите хитреци все капе по нещо - колкото да си вдигнат собствени палати. Важното е да се осигури родата до гроб. Разликата в мащабите на мисленето показва цивилизационния сблъсък между две държави като България и Франция, които иначе би трябвало да са от едно и също семейство като членове на ЕС.
За 20 години демократичен преход десетки френски фирми опитаха да правят бизнес в България, но малко се задържаха. Повечето от тях се сблъскаха с толкова
дребнави сметки
на наши чиновници и свързани с тях тарикат бизнесмени, че бързо се оттеглиха, а примерът им послужи за поука на други кандидати.
Като държава в несвършваща мизерия България не предлага значителен собствен ресурс за фирми, които заслужават Франция да стои с името си зад тях. Малко са секторите, които отговарят на техния размах - като енергетика, топлофикации, магистрали, водна инфраструктура и пр. Когато отива да говори с президента Саркози, Борисов трябва да може да му каже нещо, което да е интересно, например за неговия приятел Мартен Буиг, един от най-големите строителни предприемачи в света. Не може АЕЦ "Белене" да представлява интерес за френските фирми, ако бъдат канени само за подизпълнители. Затова Саркози е показал ревност, споменавайки Русия, а премиерът Фийон е обещал съвсем вяло, че ще пита дали някоя френска фирма не иска да участва с нещо. Все пак Франция е една от държавите, които основателно се смятат за водещи в ядрената енергетика. Или я каниш да ти направи централата, или не я занимаваш с празни приказки - като за корветите, които би купил, ама нямаш пари.
България трябва да се научи
как се преговаря с големи държави,
защото хитруванията на дребно само ги обиждат. Вярно е, че няма пари, както е вярно, че е бедна, защото се самоограбва. Никой не я е завладявал напоследък да й изнесе богатствата и сама си носи отговорност за своето състояние. Излишно е да се преструва на равностоен партньор, защото европейските класации са известни на всички. Зад неприятната констатация обаче се крие добрата новина. Точно защото е най-бедна, България има най-голямо право да настоява за солидарност в Евросъюза, защото смисълът на неговото съществуване е хармонизацията на живота между различните държави и преодоляването по този начин на напреженията и конфликтите между тях. Сама по себе си тя не е особено привлекателна за големите чужди фирми, но когато знаят, че до 2013 г. могат да намерят 7 млрд. евро средства от ЕС за харчене на нейна територия, числото може да ги заинтригува. Въпросът е тя самата да ги получи.
От разговорите на Борисов в Париж изплуват конкретни суми само когато се отнасят до бюджета на ЕС. Саркози и Фийон са обещали да подкрепят искането му за отпускане от Брюксел на допълнителни 300 млн. евро компенсация за АЕЦ "Козлодуй", както и да бъде удължен с 4 месеца срокът за усвояване на 110 млн. евро по програмата за включване на България в Шенгенската зона. С други думи, французите ще помагат на Борисов да получи европейски, а не френски пари, като му оставят възможност да ги покани за партньори в харченето по едни или други проекти.
Как обаче да се вземат пари от Брюксел, който напоследък ги стиска заради нарушения в България на правилата за еврофондовете? Френските ръководители дадоха най-умния съвет на Борисов, който е чувал и от други европейски лидери - като удари корупцията. Тя не само изяжда финансите на държавата, но и разяжда доверието на другите, като ги кара да се държат стиснато. "Трябва да се преборим да не гледат повече на нас като на първи по корупция" - този мъдър извод Борисов трябва да си закачи над бюрото и да му се любува всеки ден.
Eй червената прашка сер гея как щеше да ни отсрами там
ама немА.
И курвети щеше да купи и кво ли не
Aма са оказа педал..