Така тръгнаха нещата у нас, че по всяка сериозна тема въпросът се свежда до това как ГЕРБ иска да прецака с реформите си кадри на БСП и как те ще отвърнат на удара. Същото стана и с реформата на местното самоуправление. Дебатът започна с подхвърляне на идеи за закриване на 53 малки общини (повечето от които се оказаха червени), прерасна в препирни в пленарната зала на парламента и свърши безславно в Сандански, където регионалният министър Росен Плевнелиев сложи точка с обещанието да не се закриват общини. А ако се случи в бъдеще, ще стане след голяма публична дискусия и добре обмислена стратегия за местното самоуправление и териториално-административното деление.

Може би поради тази причина не се появи и сливенският кмет Йордан Лечков, който се готвеше да лансира още по-хард вариант - общините да станат наполовина, от 264 на 132. Макар и със закъснение, ГЕРБ схвана, че темата е



достатъчно сериозна, за да се заиграват политически с нея



Партиите трябва да решат въпроса заедно и дългосрочно, защото от него ще зависи как ще си пълним хазната в следващите десетина години с пари от ЕС.

По време на годишната среща на общините в Сандански шефът на УС на сдружението Дора Янкова поиска от новата власт две неща - промяна на модела за управление на еврофондовете и нов закон за местното самоуправление, който да очертае перспективите за местната демокрация. Премиерът Бойко Борисов, финансовият министър Симеон Дянков и регионалният Росен Плевнелиев обещаха сътрудничество. Борисов заяви, че започнем ли да излизаме от кризата, правителство и общини ще направят общи предложения за създаване на общинска полиция, преотстъпване на част от данъците и управлението на еврофондовете на регионален принцип. А Плевнелиев обеща публичен дебат за административната реформа, по подобие на Дания, Хърватия и Чехия.

По темата с реформата на местното самоуправление досега са направени редица изследвания, финансирани с европари. Изучен е опитът на страните от ЕС. Дори има примерни сметки. Целта е да се намери най-добрата формула на организация на местните власти, така че да се усвояват максимално средства от ЕС и да се преодолеят различията вътре в самите райони за планиране. В момента и в двете сфери има сериозни проблеми.



Общините не могат да се доредят до европари



заради изчерпване на ресурса, а и разликата между общини като Борино, Доспат и Девин е огромна в сравнение с други от същия район за планиране като Марица, Родопи, Раковски.

4 млрд. евро са заделени за общински проекти от фондовете на ЕС до 2013 г., но около 70 общини, които са по-малки и с по-нестабилни бюджети, на практика не могат да кандидатстват за тях. Затова е полезно дискусиите да се водят върху избистрен вариант на проект за реформа - ще се закриват ли общини, ще се окрупняват ли, ще се въвежда ли второ ниво на местно самоуправление, как ще се засили ролята на шестте райони за планиране. Все въпроси, които стоят пред властта, но и пред общините, защото те като че ли искат реформа, но се боят от нея.

За изясняването на възможностите няма много време. През 2013 г. Европейският парламент ще гласува бюджета за следващия планов период, което означава, че той ще се пише и защитава през 2012 г. За да успее България да се впише успешно в новата бюджетна рамка, когато трябва да получи по-висока квота по редица програми, тя трябва да знае какво ще прави с регионите и общините и как ще продължи да усвоява парите.

По време на диалога с местните власти в Монтана вицепремиерът Симеон Дянков предложи на общините



да им делегира управлението на европейските фондове



на регионално ниво. Тази идея кореспондира с предложението на БСП оперативните ни програми за следващия планов период на ЕС да бъдат организирани на регионален принцип. Да има 6 оперативни програми за всеки от шестте района на планиране и примерно две национални.

Доста неща във визията на БСП обаче остават дискусионни. Засега е ясен само скелетът. БСП предлага да се въведе второ избираемо ниво на местно самоуправление на равнище област. Няколко са вариантите за броя на тези регионални съвети, но най-работещ сигурно ще се окаже 28, колкото са и областите в момента. Шефът на региона и съответният регионален съвет ще се избират в пряк вот от хората, по подобие на кмета и общинския съвет. Идеята е така държавата и общините да се откажат от част от своите пълномощия. Това второ ниво на местно самоуправление задължително трябва да генерира приходи от данъци и такси, твърдят от комисията по местно самоуправление в БСП. Регионът например може да прибира част от данъка върху доходите на физическите лица. Целта е да се създаде жизнеспособна структура на ниво регион, която може да кандидатства по европроекти, да ги съфинансира и да инвестира в обекти, които засягат няколко съседни общини.

В момента



скърца тъкмо сътрудничеството между съседни общини



А то е условие за финансиране от ЕС, от Световната банка и други по-големи донори. Проблемът изпъкна при регионалните депа за отпадъци. Съседните общини трябваше да създадат сдружение, което да управлява депата, но се изпокараха заради различни местни интереси. Създаването на регионални ВиК сдружения е друг пример за нуждата от регионално сътрудничество, което в момента куца. До 23 декември е срокът да бъдат формирани регионалните асоциации по ВиК, в противен случай през пролетта или лятото на следващата година ЕК ще ни наложи строги санкции. Въпросните асоциации трябва да контролират изпълняваните проекти и да следят кое селище каква нужда от ВиК инфраструктура има.

От БСП смятат, че



трябва да се запази статутът на областния управител



като представител на правителството в областта, но неговите функции ще претърпят промяна. В момента централните ведомства, които имат свои подразделения по места поддържат отделно счетоводство. Част от тези служби могат да отидат към областния управител и общата администрация да бъде закрита, смятат Асен Гагаузов и Димчо Михалевски, членове на комисията по местно самоуправление в БСП. Така регионалните инспекторати към МОН, службите по социални дейности към МТСП, звената към МЗ могат да преминат към областната администрация.

Предложението на БСП ще трябва да бъде одобрено на соцконгреса. Дебатът няма да е лек. Мая Манолова от БСП например припомни, че във Франция не са правени промени в административно-териториалното устройство от времето на Бонапарт и там всяко населено място представлява отделна община. Това, което Манолова вероятно не знае, е, че във Франция в момента правят тъкмо такава реформа. Тя наистина няма да унищожи нито една община, но значително ще намали администрацията в департаментите и регионите и ще опрости схемите за усвояване на европари. Във Франция има 36 000 общини, 100 департамента и 20 региона. Там има тристепенно ниво на местно самоуправление.

Ако властта у нас сега намери достатъчно сериозен мотив за такава децентрализация, която да съживи регионите и да заличи огромните различия между общините, и стъпи върху натрупания вече опит, може да даде добър пример за консенсус. А това също е начин за изход от кризата.