Българио, за тебе те умряха,

една бе ти достойна зарад тях,

и те за теб достойни, майко, бяха

И твойто име само кат мълвяха,

умираха без страх.

Първа армия с командващ генерал-майор Владимир Стойчев нанася спомагателния удар на българската армия по Кюстендилско-скопското оперативно направление. Там тя провежда от 8 октомври до 19 ноември Страцинско-кумановската настъпателна операция. Задачата е да се овладее районът на Куманово и да прекъсне връзката между долините на реките Морава и Вардар. Първоначално армията включва 1-ва и 2-ра пехотна дивизия, а в хода на бойните действия Главното командване й придава и 11-а пехотна дивизия, 1-ва гвардейска пехотна дивизия и 2-ра конна дивизия. Това й позволява да създаде и поддържа превъзходство над противника. От въздуха войските се поддържат от български самолети, осъществявали до 500-600 полета дневно.
Настъплението на армията започва на 8 октомври и се осъществява под формата на последователно овладяване на изградените в дълбочина противникови рубежи. Особено ожесточени боеве се водят при Крива паланка, Стражин, Страцин и пред Куманово. С овладяването на Куманово армията преминава в преследване към Скопие и Косово поле. С помощта на части от Четвърта армия и югославски партизани на 13 ноември е освободен град Скопие. На 19 ноември войските на Първа армия съдействат на Втора армия за овладяването на Прищина. С това завършва Страцинско-кумановската операция.

През 1942г. Станимиров е произведен поручик. При първия подбор на кадри за бъдещите парашутни войски е попада сред избраните и е командирован заедно с още неколцина млади офицери в елитната парашутна школа в Брауншвайг за изучаване на опита на немските парашутни десантчици. След успешно завършване на школата и завръщането им в България, с царски указ е създадена Парашутната дружина към Въздушните на Н.В. войски, базирана на летище Враждебна, където пор.Станимиров е взводен командир и адютант на командира на дружината – кап. Ноев. През 1943г. става командир на рота. Превратът на 9.9.1944 заварва дружината на лагер в с. Телиш, Плевенско. Още на другият ден парашутистите са извикани във Враждебна. На 18 септември парашутната дружина е зачислена към 1-ва Българска Армия. На 10 октомври от Кюстендил са изпратени към Крива Паланка и Куманово, където са хвърлени в боевете за Стражин и Страцин. Новата ОФ власт няма особено доверие в получилите немска школовка парашутисти и намира начин да се отърве от тях: при Стражин и Страцин най-елитната бойна част на българската армия, обучена на парашутен десант и действия в тила на врага е използвана като пехота и в пеши ред е хвърлена срещу укрепените картечни гнезда на немците. При Стражинската атака поручик Станимиров командва единият фланг. Стига се до ръкопашен бой с противника. Немските позиции са превзети, но с цената на огромни загуби – от 470 парашутисти 56 са убити, а 151 ранени. По-нататък победният ход на дружината следва хода на първата фаза на войната – Стражин, Страцин, Старо Нагоричене, Куманово. Командирът на дружината кап. Ноев е повикан в София и поручик Станимиров е назначен за командващ парашутната дружина в негово отсъствие. Той ръководи дружината в цалата операция при Старо Нагоричене до заемането на позиции около Куманово, когато кап. Ноев се завръща. След превземането на Куманово, парашутистите са върнати в София. За участието си във войната дружината получава орден “За храброст”
През 1945г. към Парашутната дружина се сформира подофицерска школа за подготовка на парашутисти. За неин пръв началник е назначен пор. Ст.Станимиров. През 1946г. пор.Станимиров е зачислен за слушател във Военната академия, но същата година започват чистките на българското офицерство. Пор. Станимиров е уволнен от армията и изселен в Пазарджик в дома на жена му. Там работи като счетоводител. През 1970г. му позволяват да се прибере в София, където живее в бащината си къща до смъртта си през 1996г. Съпругата му Милка почина през 2007г.